Сунай Ремзи 3 г. след затвора: Щастлив съм, че съм жив!

До края на годината издавам десетата си книга 

КОЙ Е ТОЙ

Малко повече от три години изминаха, откакто Сунай Ремзи е освободен условно предсрочно от затвора в Белене, където е кмет и шеф на цялата Затворническа лига у нас. Тригодишният пробационен срок вече е в историята, а днес Сунай вече е фитнес инструктор и треньор по бокс на 174 души, мотиватор и специалист по кризисни ситуации, известен с новото си име Съни Бозкурт. Наскоро официално представи осмата си книга "Гладиаторът. Отвъд стените" в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", в която разказва за трудния път, житейските уроци и себереализацията след напускането на Белене.

- Съни, как се разви животът ти в последните три години, след като вече си свободен човек, така че днес вече си мотиватор и учиш останалите как да успяват?

- Тръгнах по разумния път, позовавайки се на своите решения, които взех. Най-важното нещо в живота на един човек е изборът и той трябва много внимателно да го взима, а не някой друг да му го налага. Успях да оценя моите избори, да ги следвам стриктно. Ако някъде греша, коригирам грешката си, без много да се вживявам защо съм сгрешил. Вадя си изводите и продължавам напред.

- Доколко хората вярваха в теб и твоя възход?

- Най-важното нещо е, че аз си повярвах - в това, че няма да мина по лесния път за 24 часа да стана отново г-н Сунай Ремзи в някой бизнес или политическа партия. Въпреки че имаше интерес към мен.

Повярвах, че веднъж трудният път съм го извървял вече в Белене и сега ми е много по-лесно да го направя. Нещата се получиха, когато взимах решенията разумно и нямах много големи очаквания - не предадох себе си, не обидих и раних себе си, не раних и хората, които обичам. Мога да се гордея аз и много хора за това, което съм направил през тези три години като свободен гражданин.

- Нека разкажем за свършеното.

- Основната крачка, която направих, бе да изляза извън зоната си на комфорт и да дойда в София. Големият риск бе от нищо да направя нещо, в което станах експерт. Най-сериозното действие бе да се запиша за треньор в Европейската фитнес академия (ЕФА). Тази моя инвестиция ме научи да доразвия моите способности, утвърждавайки след това мой различен и отделен стил и модел на работа.

Взех най-високата 4-та степен за персонален треньор в ЕФА. Не спрях и получих свидетелство след това за треньор в групови занимания. А след това и за експерт по спортно възстановяване. Така автоматично ставам мастър треньор по тези специалности плюс моите спортни умения в бокса, където създадох нови дисциплини и сега го наричам "бокс във фитнес зала".

Там има дисциплини, които ги няма в бойните зали като детски бокс, фамилен бокс, женски бокс, любителски бокс и по този начин станах създател на нещо, което в България до този момент нямаше. От Сунай станах Съни и вече не помня родното си име, което е хубаво. Съни изяде Сунай, както обичам да казвам.

Получи се нещо много интересно. Изградих мое общество от повече от 170 души във фитнес залата. Това ми дава възможност да комуникирам с тях и да си предаваме взаимно нашите способности. По този начин не спирам да се развивам.

Тази решителна стъпка ме провокира да потърся личностното развитие и да се сертифицирам като ментор, защото в залата все ми повтаряха - ти си моят ментор. По мое време нямаше лайф коучове, ментори и т.н. и аз не знаех какво е това. Така от треньор влязох в менторска програма. Там намерих много приятели, които дойдоха при мен да тренират и се доразвих.

Така стъпка след стъпка се завъртя колелото. Но най-големият ми успех е, че най-голямата верига фитнеси ме пусна да вляза като външен треньор. А финансовата сигурност и спокойствие вече ми вдъхна и вярата в мен. Отвориха ми се очите какви дефицити и ограничения имам и как мога да ги обърна в положителна посока.

В същото време станах и кризисен коуч - сега мога да се явя в личния и професионалния живот на един човек, семейство, фирма или корпорация. Мога да им бъда изключително полезен след всички драматични моменти, които аз съм изживял. Имам и менторска програма за тристранна трансформация.

- Какво друго ти предстои?

- Писането на книги, което най-добре го умея. Наскоро официално представих осмата ми книга "Гладиаторът. Отвъд стените". С нея исках да кажа на аудиторията, че затворът вече е история и аз съм тук, а тази тема за мен е затворена. Тя е най-силният университет, който съм завършил.

Написах книгата не за да кажа колко съм успял, а да покажа малките стъпки в несигурното, когато не съм вярвал, че един ден ще стъпя в Европейската фитнес академия, да се реализирам там и да вървя напред.

Сега част от приходите от книгата ще бъдат дарени на пострадалите от разрушителното земетресение в Турция.

До края на годината ми предстоят още две книги. В едната ще опиша стъпка по стъпка как успях, а другата ще бъде за запознанствата и връзките. Смятам, че мога да бъда полезен и за двете страни - и за мъжете, и за жените.

- Щастлив ли си от новия си живот и всичко, което ти се случва?

- Щастлив съм, че съм жив, и хората, които обичам, са живи и здрави. Бях готов за него, но изненадах и себе си с резултатите, които постигнах. Но не се главозамаях. Това ми дава отговорност да бъда по-осъзнат и по-смирен.

Почнах да оценявам това, че мигът, в който живеем, е много важен. И не искам да наранявам никого - нито физически, нито емоционално, духовно, енергийно. Единственото нещо, което трябва да коригирам, е времето и да имам една хармонична връзка.