Актьорът Веселин Калановски: Ако Левски беше жив, щеше да ни поведе към Европа

Революционерите от Възраждането не биха се срамували от пътя, по който върви България

КОЙ Е ТОЙ

Веселин Калановски е роден на 14 януари 1957 година в София. Завършва основно образование в 129-о училище - София. Средно образование - Техникум по енергетика. От 1981 до 1985 г. следва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Енчо Халачев. От 1991 г. е актьор на свободна практика. Женил се е два пъти и има четири деца - три дъщери - Владимира, Анна и София, и един син - Йордан. Калановски е общински съветник в Столичния общински съвет от групата на "Да, България".

- Г-н Калановски, какво показаха вчерашните избори?

- Нежеланието на хората да отидат и да си дадат гласа. Това е истинска криза, защото отказа да се гласува поражда дефицитът на управление на държавата. Изхождайки непрекъснато от позицията "Аз няма за кого да гласувам" или "Точно за тоя ли да си дам гласа?", много малък процент от населението легитимира кой да ни управлява

- Защо?

- Мисля си, не твърдя, че съм прав, че това е насадено и провокирано в продължение на много години мислене у хората, защото така е по-удобно. Когато аз например имам корпоративен вот, който мога да си позволя срещу възнаграждение да стане мой, или пък имам вот, който е насочен към определена етническа група хора, които традиционно гласуват за мен и които няма да спрат да гласуват за мен, то тогава си осигурявам максимална представителност. Защото колкото по-малко хора отидат да гласуват, толкова повече тежат моите сигурни проценти от моя сигурен електорат. Това поведение - апатия или по-скоро антипатия към политическия живот, бе възпитавано с години у българите и сега си берем плодовете.

- Как ще се развият сега нещата?

- Ако някой си мисли, че някоя от представените в парламента политически сили ще може сама да сформира правителство, това е илюзия, фантазия, която няма как да стане. През следващите 15 години у нас ще управляват коалиционни правителства, защото вариантът да няма правителство е много по-лош от това да има коалиционно такова дори и от противопоставящи се такива. Спокойно можеше да не ходим на тези избори. Можехме да имаме само европейски. Но когато се стигне до онази терра иногнита (непозната земя - б.а.) в нашето съзнание, наречена регулатор и довършване на съдебната реформа, тоест допълнителните закони извън конституцията, които трябваше да бъдат приети, контактът със светая светих - регулаторите, изведнъж се счупи. Защото е изгодно нещата да седят в това статукво на безвремие, където нещата са нелегитимни. Защото нещата се случват с договорки, които често пъти са далеч извън законовите норми

- Какво е за вас политиката - кауза или призвание?

- Имам едно призвание и то е моята професия - актьор. Такъв и искам да бъда. Политиката за мен дори не е и кауза, тя е гражданска позиция. Именно това ме накара да се включа навремето като съосновател на "Да, България". За пръв път в живота си на една сериозна възраст станах партиен член и моите приятели много ми се чудеха, но се убедих, че единственият начин човек да защитава гражданската си позиция е през политическа платформа. Това не те прави негражданин, напротив - това те прави гражданин, който се е свързал с дадена платформа, която се използва като инструмент за налагането на неговите граждански искания. Всъщност това е функцията на политическите сили, това е представителната демокрация - да има партии, които да представляват онези граждани, които имат конкретни интереси и те съвпадат с програмите на тези партии. Така че неприязънта към политическите партии като цяло е вредна за България.

- Историята познава доста успешни актьори, пробили като политици- Роналд Рейгън, Арнолд Шварценегер, Доналд Тръмп, а сега и Володимир Зеленски. По-успешни ли са актьорите от другите професии в политиката?

- Имах нещастието през годините да получавам всякакви обвинение включително: "Гледай го това актьорче къде е тръгнало, що не си гледа сцената?". Не професията прави добрия политик, а ценностите и начинът, по който той ги отстоява. Дали си актьор, инженер или лекар, няма значение, важно е каква гражданска позиция защитаваш и с какво можеш да бъдеш полезен в сферата, в която има професионална реализация.

- Оптимист ли сте?

- Да! Оптимист съм, защото, като се обърна назад и като видя какво сме изградили за последните 35 години, си давам сметка, че сме постигнали много неща. Може би не сме постигнали това, за което мечтаехме, когато протестирахме по площадите през 1989-90 г., може би не сме го постигнали с темповете, с които искахме, но България вече е различна. Ние сме част от онези 15 процента от обществата по света, които живеят относително добре. Затова съм оптимист. Остана ни още малко организация и още малко повече солидарност, отговорност, дисциплина и смелост да поемаме отговорност да заемем дадена позиция. Защото в противен случай избуяват някакви плевели, които ни връщат в по-мътни и тъмни времена, от които едвам сме се измъкнали, и играят на онези тънки струнки на шовинизма и псевдопатриотизма. Знаете политическите пристрастия на хилядите хора с татуировки на Ботев и Левски, които не са прочели една тяхна мисъл.

- В цяла Европа има формации, които залагат на национализма.

- Липсата на реалистична информация или изобилието на фалшива информация, или липсата на добро образование прави тези хора лесна плячка за подобни псевдопатриотични организации. Но да не забравяме, че повечето от тези партии са финансирани извън границите на България.

- Героят ви в сериала "Братя" ген. Давидов е свързан с бившите тайни служби. Задкулисието, свързано с бившата Държавна сигурност, продължава ли да управлява България?

- Вероятно има достатъчно икономически и криминални нови разклонения и рожби на това задкулисие, но Държавна сигурност има пръст в действителността на всичко, случващо се в България. Но и между тях има разделения - дали са от Първо главно, Второ главно, Шесто, от разузнаването, от контраразузнаването, те са изнасяли едни капитали в разни представителства, после парите са се връщали в България, разни куфарчета с пачки са се раздавали, с тях са купували фабрики и заводи.

- Два пъти играете ролята на Васил Левски в спектакъла "Тайната вечеря на Дякона Левски" по пиесата на Стефан Цанев. Какво открихте за Апостола?

- Не знам дали съм успял да изиграя Левски, но се опитах да се превъплътя в неговия образ. Опитах се да изкарам гражданската си позиция чрез образа на Левски, тоест онова, което ме е вълнувало и което ме е карало да се бунтувам и негодувам, да го черпя от онова, което Левски е правил. Първия път изчетох всичко за Левски и после имах необходимостта да забравя всичко, което съм прочел, защото невинаги то е само положително. Хората не са само черни и бели, имали са собствените си недостатъци и именно надмогвайки ги в името на някакъв идеал, това е нещото, което те прави различен. Левски не е свръхчовек, напротив, той е личност с ясна визия какво трябва да се направи, как да се направи. За пръв път го играхме малко след възродителния процес - тази изключителна простотия, която се случи в България и имаше един дословен текст на Левски: "Ние не се борим срещу турския народ, нито срещу вярата му, а срещу Султана и неговите закони. Ако някой ден България бъде свободна, всички хора ще живеят еднакво - и българи, и турци, и цигани, всички под едни закони, такива, каквито Бог ги е дал. Тоест всички ще бъдем равни пред тези закони". Това е текст на човек, живял през XIX век. Как да им го обясня на тези, дето си татуират образа му по тялото и искат да правят на сапун една или друга националност, как точно да им обясня какво Левски е искал да постигне.

- Ако Левски е наш съвременник, накъде щеше да ни поведе?

- Натам, накъдето е вървял - към Европа и към другите нормални държави. Той самият го казва: "За европейското развитие на тази държава". Българската история е длъжник на друг човек, който е духовният учител и създател на визията за развитието на България и Левски го е попил от него - Георги Сава Раковски. Той и Захари Стоянов в неговите записки, в които говори за руския деспотизъм, ясно са посочили пътя на България към Европа.

- Ако те бяха живи днес, щяха ли да се срамуват от нас?

- Не, нямаше. Защото те са имали не по-малко основание да се срамуват от тогавашните българи, но въпреки това са били твърдо решени да събудят българите, да просветят българите, да ги карат да си стъпят на краката и да поемат в правилната посока - да направят държава България. И са успели!