Сенсей Явор Дянков: Има четири опита за покушение над мен

Отървах българин от сицилианската мафия

Кой е той?

Сенсей Явор Дянков за пръв път разкрива с подробности какво е направил, за да отърве от ареста бившия премиер Кирил Петков. В последната част от интервюто му пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" той разкрива невероятни истории от мутренските години.

- Г-н Дянков, как успяхте да оцелеете в смутните времена? Вие тогава сте се борили за територия, защото и ВИС 2 са искали да охраняват банки.

- Просто аз винаги съм им помагал. Няма човек, който да дойде от тях да ти каже, тоя ме окраде, излъга, измами или спа с приятелката или с жена ми. Проблемите и убийства ставаха за чест и пари. Който е бил поръчан и убит, е имало някаква причина. Най-вече ставаше дума за пари. Малък процент и за чест - някой спал с еди-коя си. Териториите, които си ги отвоювахме тогава, си ги разделихме. Винаги сме търсили консенсуса, винаги сме си помагали. Аз съм бил винаги дипломат. Бях единственият от тях с висше образование по онова време.

- Как ставаше разпределението на територията? По-силният сигурно е взимал най-апетитното парче.

- Не. Първо се направи ВИС и отделно бяха полицаите. Те по заводи, фабрики назначават хора и правят охранителните фирми. Ние също направихме фирми. В един момент група около Васил Илиев откраднаха на банкера Тилев BMW-тата и така се създаде СИК. Тези, които се отделиха от Васил Илиев. След което от тях пък се разроиха други. Аз ходех с три коли охрана, която не ми трябваше, а ги бях взел, за да мога да им дам работа. И бях се обградил от мои момчета, от групите по карате най-вече. С Васко си сядахме. На Илиев му взеха лиценза заради убийство на китаец в Илиянци. 3000 марки не си плати китаецът и една група отиде, пребиха го и на път за болницата почина. Китайското посолство изрева и Илиев остана без лиценз. Лицензите на фирмата аз ги покрих с моите. По този начин помагаш. Парите, които се изкарваха, по-голямата част бяха за него, а за мен по-малката. Направих го доброволно. Сядаш и говориш мъжки. Винаги трябва да търсиш баланса, да се поставяш на мястото на хората и да имаш твои принципи. Не кради, не лъжи, а като кажеш нещо, го направи. Не пипай чужда жена, особено на колега.

- Имало ли е опит за убийство срещу вас или заплахи?

- Имам четири опита и две нападения. Слава богу, оправиха се нещата. Нападнаха ме трима във входа, след като ме остави охраната. Беше поръчково. Бях наклеветен, защото после се оказва, че не ставало дума за мен, а за друг. Но аз пък изкарах дивиденти от това, хубави пари, защото ги глобих всичките. Иначе им казах: "Или плащате парите, или няма да ви има на тоя свят." Директно им го казах. Тогава доста проблеми ми създадоха. Бях наръган с ножове, стреляха два пъти през мене. Имам белези от същото нападение. Първото отвличане, което направиха, аз върнах човека. Беше мой ученик Борислав. Майка му имаше строителна фирма. Отвлякоха детето й и аз го върнах. Тя ми стана спонсор на стихосбирката. Офиса тя ми го направи - боядиса го от благодарност.

- Как го върнахте? Как стана това отвличане?

- Не искам да казвам кой го е отвлякъл. Това са хора преди "Наглите". Стана през 1992 г. Тези, които го отвлякоха, не са живи. А пък поръчителят се пропи и пропадна и го убихме после.

- То пак ли е било за пари отвличане?

- Строителната фирма да бъде прехвърлена. Тя беше първата жена, която имаше такава. Бях ги проснал всичките пред офиса й. Вътре бяха сума ти хора. Заградихме ги отвсякъде и ги проснах пред офиса. Та помагал съм на хората. Няма човек, който да каже лоша дума за мен. Какъвто съм бил, съм бил. Такива са били времената. Сега съм друг човек с други виждания. С Илия Павлов бях приятел, давах му въглища. Човекът ми ги плащаше със закъснение, но винаги сме имали приятни срещи. Разказваше как се е влюбил в неговата съпруга. Това са интимни неща, които малко хора знаят. И с много други хора съм бил - политици, прокурори, съдии, престъпници. Отървал съм българин от сицилианската мафия.

- Там вече е Шампионската лига, не е тук с нашите.

- Нашите държаха един канал за крадени коли от Италия за Русия. Крадяха яко хубави коли. Надушиха ги италианците и не се отчетоха. Дойде тук един Джузепе и като ги почна. Много от тях си заминаха. Накрая стигна до един човек, който ми беше доста близък, и трябваше да се ходи до Неапол.

- Как сте се разбрали със сицилианската мафия в Неапол? Как стават преговорите там?

- В Неапол беше неаполитанската мафия. Тях ги подгони сицилианската мафия. Крадяха много коли там и каналите минаваха оттук. Спряха да се отчитат, а пък хубавите коли си ги задържаха за себе си. Като се видяхме с Джузепе, седнахме и той ме видя с костюм и вратовръзка, знам език. Каза: "Ти си - вика - много интересен човек. Нямаш вид като колегите ти тук". Започнах по същество. Заведох го да го почерпя. Уважение, нали? И той ми казва: "Така и така тези и тези хора са сбъркали много". Набутах му една българка девойка. И той погледна по друг начин. Станаха любовници и му влязох под кожата. Запозна ме с шефа си Джани и от Сицилия хайде в Неапол. Там като дойдоха едни с бели костюми, с бели шапки. После им карах на тях цигари. Направих марка "Дон Корлеоне". Така се сприятелих. Приятелството ти дава връзките. Връзките дават бизнеса, но ако знаеш къде си и кой си и се държиш като хората и не си алчен.

- Кога решихте да се откачите от тези среди и да минете на по-различно ниво? Обучавали сте швейцарски гвардейци - хората, които пазят папата.

- Първо се откачих от тази дейност като охранител, защото имах много проблеми. Денонощно ми звъняха телефоните кой кого набил, кой с каква девойка имал проблеми, кой краднал някъде нещо, кой не си платил навреме. Това ми писна. После дойдоха нови времена. Хората гледаха на тези хора и на тези фирми вече с лошо око. Като влезеш някъде в заведение с 10 човека охрана, и почват да те гледат. Писна ми и започнах да търгувам с въглища, с енергийни ресурси. Повече ходех към Русия, Украйна, по-малко на Запад вече. А пък във Ватикана си карах стажа. При Йоан Павел стана доста интересно. Като отидох на стаж, тренирах на балкона и те ме видяха. Не знаех, че ме гледа и този, който отговаряше за папата. Повика ме да тренирам охраната. И започнахме. Те са обикновени хора, минали сериозни бодигардовски стажове. Научих ги. При Йоан Павел имах няколко индулгенции, той ми подари неговата стихосбирка. Говорихме с него за история, за философия, за бойни изкуства. Той ми каза как е бил преследван от комунистите като наместник на католическата църква в Полша. Аз му подарих моя стихосбирка. После ми даде два медала. Има само 6000 медала за 6000 човека. Аз съм 527-ият номер. Много интелигентен беше. Благодарение на мен папата дойде в България. Първият човек, когото видя, българин, като не беше чувал въобще за България освен за Кирил и Методий, бях аз. По тази линия дойде.

- Били сте и в Русия.

- Нашата народна милиция винаги е ходила на обучение в Русия - 50-те, 60-те, 80-те години. Аз попаднах по линията на световната федерация по карате. Те търсят японци, онези не искат и им казват, че ще им пратят българин. Четири години бях. Започнах с инструкторите на КГБ, после по областите и министерствата, обиколих всички републики. Тренирах и в мисиите. Бил съм в Афганистан, Дагестан и Чечня. Нито един убит, нито един ранен.

- Станахте известен покрай случката с Кирил Петков, когато му казахте, че всичко е уредено. Какво означаваха нещата, които казахте?

- Истината е, че ако не бях се намесил, Кирил щеше да стои в ареста събота и неделя, въпреки че е депутат. Как стигнахме до случая? Мой близък приятел познава бившата жена на прокурора. Той си беше изоставил семейството и живее с някаква друга девойка в момента. Научихме, че му е наредено дежурните съдии да задържат Кирил до понеделник. А аз не съм случаен човек, нали? И не ми пука кой какво ще каже за мене. Знам как се чувства Кирил. А ще кажа всичко може да е Кирил, но той е честен човек. Никога няма да открадне, никога няма да излъже. Кирил е невинен.