Лицето на протеста – обляно в кръв, още се усмихва

Елисавета или както се подвизава в социалната мрежа фейсбук Letiashtata Kozzila Erato изяде полицейска палка в главата снощи. В профила си уверява, че и днес пак ще е там - пред парламента, сред първите в редиците.

 "Добро утро. Няколко неща.
1. Всичко е наред. Имам няколко залепени места, но съм си на работа и краката ме болят повече от главата
2. В разрез с общото мнение, полицията беше там за да си свърши работата. Ако някой е очаквал, че ще се дуелира с карамфили, да си беше седял вкъщи. Полицията бие и това е навсякъде. За това й се плаща.
3. Орешарски, love, GIVE IT UP!"

Това написа Елисавета в профила си сутринта.

А минути по-рано тя съобщи:

"Уважаеми хора,

Аз не съм Козата Ани и тя не е Letiashtata Kozzila Erato. Както каза тя, Хон Гил Дон не е Дон Кихот. Ний може да си викаме "козо", но това си е наша, интимна работа. Тя е човек на годината и общественичка, милееща за всеки зелен стрък коприва. Аз съм проста жена, която я удариха по главата. ПРАВЕТЕ РАЗЛИКА".

Лицето на протеста, напук на общото схващане, че ще се оплаква и кахъри, още снощи  се обърна към съратниците си: "Дръжте там барикадите, утре идвам! И, Боже, изпуснах най-важното!!! Ако Боко си въобразява, че ще яхне здрава девойка като мен, за да си направи жалък PR, отсега да му кажа, че не е познал. Ако дойде на власт, ще го чакам на същото място по същото време", допълва тя.

Часове по-рано, "окрилена", че се е запознала с плана "Орешарски", Елисавета заяви:

"Запознах се с Програмата (екшън план) на Орешарски
Плача...
Пълна победа на пролетариата.
Пенсии
Прозрачност
Поемане на отговорност
Приятели, много букви "П" станаха, ако не сте забелязали. И тъй като се сещам за още две думи с буквата "П", а пролетта вече мина....".

Накрая Letiashtata Kozzila Erato отива да пуши, но с няколко въпроса, които ѝ се въртят в главата.

"Какъв е тоя свят, в който живеем? Кога киселото мляко се режеше с нож? Кога хамбургския салам беше от еко найлон? Къде отиде кафето "Инка" и свободните игри с децата от село, които живееха в къщите на хората в Лозенец, дето им ги бяха взели и ги бяха изпратили в провинцията като на разменни начала? Вече няма разнообразие. Всички имаме паста Колгейт. И всички сме нещастни!".