Проговори шофьорът на автобуса, в който надрусан с райски газ се вряза с 200 км/ч

На 15 август 2025 година. 66-годишният Стефан Петров е на смяна като шофьор в нощния градски транспорт на София. Прави само един курс. От втория помни единствено червения светофар на булевардите „Възкресение" и „Константин Величков".

„Хвана ме червен светофар и чаках зелен сигнал. В този момент чух силен трясък, удари като бомба в автобуса и оттам нататък нищо не помня. От тротоара са ме взели в болницата". Така Стефан започва разказа си пред Нова телевизия.

Ударът е причинен от автомобил, който се врязва в автобуса. Зад волана на колата е 21-годишният Виктор Илиев, който има шофьорска книжка от едва две седмици. Движи се с около 200 км/ч и след употреба на райски газ. Поради високата скорост не успява да вземе завой, излита от пътното платно и се забива в лявата страна на спрелия автобус. Един от пътниците – сирийският лекар д-р Иса Али, загива на място.

Стефан Петров изобщо не вижда връхлитащата кола. А в автобуса по онова време има само трима души - той, кондуктор и един пътник - д-р Али. „Докторът се возеше всяка вечер, ходеше в „Овча купел" и се прибираше по едно и също време. Кондукторът беше срещу мен, на първите седалки. Изобщо не видях какво стана с тях", спомня си водачът.

След като екип на Спешна помощ го взима от тротоара, Стефан е транспортиран до Военномедицинска академия, с множество травми и с опасност за живота. Първите му спомени са от реанимацията, след десет дни в медикаментозна кома.

„Събудих се и веднага попитах къде съм и какво е станало. Започнаха да ми разказват. Аз нищо не помнех, даже бях забравил имената на близките си. Имах девет счупени ребра, прегънат бял дроб, скъсани сухожилия на лявата ръка. На врата си имах абокат, а на гърлото - маркуч, за да мога да дишам. Целият бях в маркучи и кабели. Когато се събудих и чух сестрите да си говорят, че цял живот ще остана на памперси, това направо ме срина. Не вярвах, че ще се оправя. Като ме вдигнаха първия път, за да стъпя на земята, се сринах. Казах си - край, останах за цял живот инвалид. В болницата плачех, без да ме види никой", разказва за тежките си мигове Стефан.

Прави първите си крачки в отделението по гръдна хирургия, където е преместен от реанимацията.

„Казваха, че трябва да започна да ходя, а краката не ме държаха. Бяха атрофирали. Упражнявах се с проходилка, изминавах по метър - два, като ме придържаха. След това три месеца ходех с бастун и през два метра сядах. Все още не мога да спя на легло, понеже ребрата ме болят, трудно дишам и спя на стол. Свиква се - седя с ръцете на облегалката. Ако легна, после не мога да стана, изпитвам страшни болки", казва още мъжът.

След изписването, синът му му показал клипчета от катастрофата. „Видях как все едно ракета хвърчи, а аз съм на война. Виждаше се как колата удря автобуса и той се вдига във въздуха. Тогава осъзнах, че живея втори живот. Ако автомобилът се беше врязал една педя по-близо до кабинката ми, нямаше да съм жив. Искам да изкажа благодарност на хората, които са дарили кръв за мен. Благодаря им от все сърце, защото ако не бяха те, също нямаше да съм жив", допълва той.

Травмите на шофьора били толкова тежки, че лекарите не давали надежда, че ще оцелее, разказва единият от синовете му.

„Всеки ден беше кошмар, очаквахме най-лошото. Когато беше в кома, всички казваха, че е Божа работа дали ще се оправи. Целият беше в маркучи и кабели. Ходехме с него крачка по крачка, докато започне сам да си стои на краката. Многократно четохме молитви пред мощите на Свети Мина в един храм. Първите думи на баща ми след комата бяха: „Да знаеш, че има Господ". Когато отвори очи, се почувствах като най-богатия човек", спомня си Данил.

Стефан разказва, че е завършил семинария и е вярващ човек. „Катастрофата стана на 15 август. Със синовете ми направихме църква в село Шума, Община Годеч, и тя носи името на Света Богородица. Вярвам, че това също ми е помогнало. Въвфаталния ден се бяхме разбрали, след като свърша работа към 5:00 ч., да поспя два-три часа и да тръгнем към черквата, понеже там има курбан на този празник. Но така и не можах да отида. Докато бях в кома, много сънища ми се явяваха. Бях нависоко, имаше огромен, меден съд, а вътре - бистра вода с монети и иконата на Свети Николай. Мисля, че той ме е закрилял през цялото време, за да остана жив", казва още шофьорът.

Оставали му дни до пенсия. Мечтаел да оправи къщата си на село и да заживее там.

„Някъде до 25 август, до рождения ми ден, трябваше да работя. Но точно тогава бях в кома. Бяхме купили материали, за да санираме къщата и да се прибера на село, да си гледам старините, но ето какво нещастие ме настигна. Сега не мога нищо да правя", добавя Стефан с тъга.

Шофьорът на автомобила - Виктор Илиев, е задържан в нощта на катастрофата и оттогава се намира в следствения арест. Преди броени дни Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт срещу него. Илиев е подсъдим за умишлено причинена смърт на едно лице и за нанасяне на телесни повреди на четирима души. В нощта на трагедията в колата му са се возили приятелката му и двойка техни познати. Вследствие на удара едно от момичетата е със счупени таз, бедрени кости и ребра. Другото е било с опасност за живота – със счупени шийни прешлени и травма на белия дроб.

Адвокатът на Виктор - Румен Николов, разказва, че младият мъж имал една мечта – да притежава мощен автомобил.

„Виктор е момче, израснало без баща, отгледано от майка си и леля си. Те са дали всичко за него. Бедно семейство са. Детската му мечта е била да си купи голям, хубав, мощен автомобил. За тази цел майката, лелята и Виктор започват работа в Англия, в консервна фабрика за обработка на риба. Работят и спестяват пари. Той се връща в България, за да изкара шофьорска книжка. В деня на катастрофата идеята му е била изключително тривиална - да вземе приятелите си, да се повозят и да им покаже колко добър шофьор е", разказва Николов.

Прокурорът по случая Събина Христова посочва, че според снетите до момента свидетелски показания, поведението на водача е било изключително агресивно. „Пътниците са отправяли молби за намаляване на скоростта. Очевидно всички са били възмутени, но той не се е съобразил с техните желания", казва юристът.

Адвокат Николов разкрива, че Илиев не е могъл да обясни употребата на райски газ. Казал само, че е изпуснал контрола над автомобилa. А установената скорост при сблъсъка е 163 км/ч.

За краткия си шофьорски стаж от две седмици Виктор имал няколко нарушения. „Има няколко фиша, като някои от тях вече са станали наказателни постановления - за шофиране с превишена скорост и неспазване правилата за движение по Закона за движение по пътищата. Виктор каза, че осъзнава това, което е причинил и съжалява", допълва адвокатът.

Стефан Петров не иска да бъде съдник. „Господ да го съди. Той се е надрусал с този райски газ и не разсъждавал. Не е тръгнал да завива, а директно е продължил направо към автобуса. Или може би се е опитал да завие, но с тази висока скорост не е успял", предполага той.

Синът му е категоричен - на такива шофьори не бива да се позволява да карат мощни коли. „Дано го осъдят, а той да осъзнае грешката си. Дано младите, когато гледат това интервю, да видят какви са последствията, всеки да се постави на моето място и да помисли дали иска баща му да е в такова положение. Всеки, когато се качи в кола, да помисли, че на улицата може да е неговото дете, неговата майка, неговият баща. И да разсъди какво следва, ако настъпи педала на газта", призовава Данил.

Потърсихме за коментар и близките на Виктор Илиев в столичния квартал „Димитър Миленков", където той живеел, но не ги открихме. Предстои съдът да насрочи първото разпоредително заседание по делото.