Актьорът Мариян Стефанов: Щастлив съм, че съдбата ме срещна с Мамник

Вечер, когато си тръгвах с колата от снимки, изпитвах страх

КОЙ Е ТОЙ:

Мариян Стефанов завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2009 г., специалност "Актьорство за куклен театър", в класа на проф. Боньо Лунгов. От 2010 г. е част от трупата на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, където има богато сценично присъствие както в драматични, така и в детски спектакли. Актьорът участва в българския телевизионен сериал "Мамник", където се превъплъщава в граничния полицай Митко - един от централните персонажи в мрачната и напрегната история, базирана на едноименния роман и аудиосериал на писателя Васил Попов.

- Г-н Стефанов, влизате в ролята на полицая Митко, един от главните герои в сериала "Мамник". Как се случиха нещата?

- Беше лято, бях на почивка. Звънна ми колега, каза, че е бил на кастинг за роля за нов български сериал. Дали му да научи определена сцена и той като я прочел, си представил мен в тази роля. Споделил това на кастинг-агентката и тя се свърза с мен, пратих видео, след това имах кастинг на живо със самият Виктор Божинов, който ми подаваше репликите на Божана. Първо ми казаха, че не съм избран за ролята, но явно после са размислили и в крайна сметка ми гласуваха доверие. Късмет.

- Имаше ли момент, в който трудно намирахте общ език с героя си?

- Имало е, разбира се, такива моменти. Полицай - окей, граничен по-далече. Аз самия не познавам гранични полицаи, а нашата професия е свързана с наблюдение. И тук леко закъсвам, защото не съм наблюдавал поведението на тези хора. Започнах да следя държанието на полицаите по улиците, някаква обща представа си изградих. Също така продукцията ни изпрати на самата граница и изкарахме цял работен ден с "колегите" граничари. За мен беше много полезна тази среща. Да, в много сцени вътрешно не съм бил съгласен с Митко. Това, че не може сам да реши даден проблем, а чака Божана да даде крайно становище, затова може би на моменти му се дразнех. Опитвах се да го разбера и по този начин по-лесно да го пресъздам автентично.

- Как протече подготовката за ролята - физически, емоционално, психологически?

- Не се готвя предварително. Не съм амбициозен човек, а това в нашите среди не е нормално и естествено, работи срещу мен. Нося се по течението. Беше емоционално в началото на снимките. Абсолютно никого не познавах. Имаше притеснение, имаше страх. Екипът много ми помогна, всички бяха много професионални и аз бях задължен да отвърна със същото.

- Има ли забавен или неочакван момент от снимките, който ще запомните?

- Всеки снимачен ден има своите смешни ситуации, много са. Имаше сцена, в която свалям мигранти от служебната кола, слизат и аз се оказвам зад един уличен електропроводен дирек, камерата срещу нас, от мен се виждат само две ръкомахащи ръце. И така над 10 дубъла. В нито един не се показах на камерата. Ужас! Така и си остана!

- "Мамник" е един от първите български сериали на ужасите. Остави ли отпечатък у вас в реалния живот?

- Реално да. Такъв жанров сериал досега в България мисля, че не е правен. В пъти по труден за реализация, екранизация, цялостна визия. Всички елементи, ефекти, музика, актьорство, начин на заснемане трябва да се вплитат едно в друго, да се допълват различните компоненти. Тогава публиката започва да вярва и да съпреживява, да се страхува, да се вълнува наравно с героите. При мен също имаше елементи на страх. Към края на сезона снимахме няколко дни около леговището на Мамника. Свършват снимките и аз си тръгвам с автомобила. Беше вечер. Докато си карам, в моментите, в които виждам коли, които идват зад мен и ми осветяват огледалата, някакви странни чувства, страховити, нахлуваха в мен. Странно беше.

- Промени ли ви тази роля като актьор?

- Със сигурност ме е променила по някакъв начин. Най-малкото ме направи по-уверен в себе си. Преди да заживея като Митко, не съм се превъплъщавал в подобна роля. Много далеч е от моето амплоа. Имах големи страхове в пресъздаването на героя за това, че идвам от куклената катедра. Там всичко е малко по-преекспонирано, яркостта е от важните компоненти в изграждането на образа. И тук е на ход режисьорът. Когато има точния подход, когато задава точната задача, детайлът му е на преден план, ти нямаш друг избор,освен да му се довериш. Тогава и тръгвате по един общ път.

- Имаше ли момент, в който театралният опит ви помогна пред камерата?

- О, със сигурност. За годините, прекарани в театъра, мога твърдо да заявя, че той изгражда актьора, развива го в разноцветни посоки. Щастлив съм, че на този етап от професионалния ми път съдбата ми организира среща с Мамник.

- Има ли роля или жанр, в който още не сте пробвали, но силно желаете?

- Играят ми се неща, които не съм опитвал, нещо психологическо например. Провокация търся, за да ми е интересно и да ме кара да мисля в различни посоки. Като щатен актьор невинаги играя това, което ме провокира, за съжаление, но и в "глупостите", които съм изиграл, съм опитвал да намеря нещо, което да ме мръдне напред в професията.

- Какви теми ви вълнуват най-силно като зрител, не като актьор? Следите ли случая "Петрохан" например?

- "Петрохан"следя, доколкото мога. Интересен случай, необичаен. Мисля, че знаем твърде малко по случая, за да даваме оценки. Истината е там някъде, а ние сме тук някъде. Това, което става ясно, е, че държава няма.

- Имате две дечица, те гледат ли сериала?

- Децата ми - Дара и Матея, са на 9 и 14 години. Вълнуват се, разбира се. Чакат четвъртъците с нетърпение. След това има обсъждане на епизода. В училище също коментират със съученици.

- Какво обичате да правите в свободното си време? Разбрах, че сте ловец.

- Ловец е меко казано. Това при мен не е хоби като при повечето колеги. Това е част от мен, без която не мога. Не пропускам лов! Когато се налага да пропусна заради работата ми, не съм на себе си. Там всичко е истинско, всеки ловен ден е уникален сам по себе си. Връзката с природата зарежда. В града всичко е ясно, нищо не може да те изненада. В планината е живият живот. Дърво, животно, цвете, гъба.

- Какво следва за вас в близко бъдеще и къде могат да ви гледат хората?

- Част съм от трупата на Плевенския театър. Последното заглавие, с което се сблъсках, е емблематичният Алеков герой Бай Ганьо. Труден, меко казано. Имаше вътрешна борба в мен. Не ми се искаше да правим вече правеното, трябваше да избягаме от клишето. Честно казано, не очаквах такъв интерес от публиката. Залите са пълни с месеци напред. Като актьор най-голямата чест за мен е това, че след всяко представление идват хора, които споделят, че са дошли предубедени, а си тръгват удовлетворени от видяното.