Деян Белишки е шивачът на Априлското въстание

• Три месеца е бит и изтезаван в затвор
• Отхвърля турската носия с потури и създава модерни дрехи в Панагюрище

Иво АНГЕЛОВ

Деян Белишки е един от главните шивачи на Априлското въстание, като облича панагюрските въстаници и ушива бойната униформа на Георги Бенковски.

Деян се ражда през 1844 г. в семейството на панагюрския сапунджия Нено Белишки. Успешно завършва местното килийното училище на даскал Петко Матеев Чоджума. Едва 12-годишен, баща му го завежда в Копривщица да изучава шивашкия занаят при абаджията Дойчо Искрьов, разказват от Историческия музей в Панагюрище.

След седем години усърдна работа Деян умело борави с иглата и ножицата, и решава да замине за Цариград, където записва теоретически и практически курсове по модно шивачество при арменеца Текуш Терзиян. По това време панагюрецът е вече на 19 години. Не след дълго новопроизведеният майстор отваря собствена шивачница в турската столица, паралелно с това развива и търговия с български и чужди платове.

Един от първите му клиенти е неговият добър приятел Константин Величков - политик от Народната партия, писател, художник е един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София, който по това време следвал в Цариградския лицей.

В ателието Величков учел уроците си на висок глас, а Белишки научава сносно френски език.

През 1871 г. условията за живот в Османската империя се влошават и Деян Белишки се вижда принуден да се завърне обратно в родния си град, където започва да твори като модерен шивач.

За първи път в неговата работилница панагюрци виждат крачна шевна машина, ютия с коминче, ръчна газена лампа, копчило за изработване на копчета, стенен часовник с топуз и други новости. Трудно възприемат съгражданите му модерните "френски" дрехи, които той шие, но въпреки това не се отказва и успява да направи някои революционни промени в традиционното облекло. На жена си за сватбата той изработва първия къс жакет, наречен "бонджур"- празнична, горна дреха от черен европейски плат, украсен със скъпи черно боядисани кожи. Тази дреха толкова се харесала на панагюрки, че скоро станала част от традиционното празнично облекло заедно с гъсто надипления женски сукман - "бръчник", пишат от панагюрския исторически музей.

Още с началото на дейностите си в Панагюрище е наречен френктерзия ("френски шивач") заради ушитите в европейски стил панталони на Иванчо Изографски и Георги Зафиров. Така с течение на времето той отхвърля традиционната и за българите турска носия с потури.

Деян Белишки членувал в местното Братско заемателно дружество, където освен проблемите на кредитната кооперация се разисквали и комитетски въпроси. Включва се активно в подготовката на въстанието. Избран е за главния шивач на въстаническите униформи, които изработва с помощта на Христо Киндилов и Ненко Яков - също френктерзии и други квалифицирани майстори. Шивачите работели предимно през нощта или в тайни работилници.

Деян Белишки посещавал домовете на по-главните съзаклятници, скроявал дрехите им, след което ги ушивал в шивачницата. Лично изработил въстаническата униформа на войводата Бенковски, описана от летописеца на Априлското въстание Захари Стоянов: "Воеводските дрехи, с които Бенковски извиквал възхищението на народа, се състояли от горна част от зелен шаяк, с червена яка и жълти копчета, бели тесни беневреци, също от шаяк, с тънки сърмени ширити отстрани и високи ботуши над коленете".

Белишки също така разнасял зелен плат и показвал по домовете на хората как да шият ръчно униформите.

Уредил и да бъде доставен сърмен ширит за обкантване на знамето на въстанието, като по препоръка на Бенковски с остатъка украсява беневреците на неговата униформа.

Когато е готово Главното въстаническо знаме на IV революционен окръг, то е предадено на посветената в революционното дело учителка Райна Попгеоргиева - Райна Княгиня, за да извеза заветните думи "Свобода или смърт" и гордия български лъв, стъпил върху османския полумесец.

"След потушаване на въстанието на 30 април 1876 г. Белишки е арестуван и заедно с други панагюрци е откаран в Пловдив. В затвора престоява три месеца - бит, изтезаван, тормозен и накрая осъден на смърт. От затвора Деян Белишки излиза след дадена обща амнистия. Връща се в Панагюрище, но намира имота си разграбен, а дюкяна - унищожен. След Освобождението е напълно разорен. Отдава се на своя занаят, за да може да изхранва семейството си, но едновременно с това отделял и средства за възстановяване на опожарения роден град", посочват от Исторически музей - Панагюрище.

Животът в нищета му създава здравословни проблеми, но не се предава пред болежките и продължава активно да участва в обществения живот. В родния си град се включва с подкрепа на идеята за Съединението, което става факт на 6 септември 1885 година. Белишки успява да доживее и независимостта на България през 1908 година и едва на 6 март следващата година издъхва в Панагюрище - мястото, на което е посветил живота си, занаята си и част от финансовите си постъпления.