Близки на починал ром: Лекарят викаше „Куче мръсно копеле, животно..."

Близки на починал в санданската болница депозираха вчера жалба в РУП - Снадански срещу лекари от болничното заведение, съобщи „Струма.бг".

Според петричкият ром Бисер Джевизов, майка му Султана Джевизова и техни близки двамата лекари са удряли техния близък Давид Джевизов-Дамбията, който почина в санданската кардиология рано сутринта на 26 август т.г.

След смъртта му между близките на починалия и лекарите избухнал скандал и сбиване, след което се наложила намесата на полицията. Вчера следобед близките на починалия Джевизов повече от 2 часа даваха обяснения в санданската полиция.

Починалият в кардиологично отделение на болницата в Сандански 55-годишен Давид Джевизов-Дамбията е работил като строител. Има трима синове - Бисер, Сергей и Николай, и две дъщери. Чичо е на починалата преди около три седмици вследствие на епилептичен припадък 27-годишна бременна ромка Бисера Джевизова.

Близки и комшии на Дамбията вчера разказаха своята версия за случая. Синът му Бисер заяви пред изданието: „Лекарите прибраха баща ми в отделението, направиха му някаква операция. Когато го изкараха на носилка, баща ми каза, че докторите са го били. Баща ми лежеше на носилката и по-ниският от двамата доктори - Станоев, му удари два тупаника отзад, докато баща ми се опитваше да се изправи на носилката. След секунди баща ми умря. Този лекар викаше „Куче мръсно копеле, животно...". Взех имената на тези лекари, казах им, че ще ги съдя".

Другият син на Дамбията - Сергей, бе категоричен: „Там имаше много полиция, и самите полицаи ще кажат, че те не ни допуснаха да стигнем до лекарите. Чиста лъжа е, че сме посягали на лекар. Двамата доктори разбраха, че ще ги съдим, затова се жалват първи".

Съпругата на Дамбията - Султана, с едната от дъщерите си е влязла с него в отделението. Тя разказа: „По-високият от двамата лекари ни извика, мен и едната от дъщерите ми, да ни покаже на компютър как е сърцето на мъжа ми и какво са направили. Мъжът ми викаше. По-ниският от лекарите му кресна: „Да ти е... майката, гадното копеле, куче, животно", и го удари по главата вляво. Дъщеря ми вика: Мамо, защо бият татко? Аз й казах да мълчи, за да могат лекарите да помогнат на татко й.

По-високият от двамата доктори ми каза: Слушай, госпожо, аз го ударих два шамара, това животно, това копеле... Лекарите изкараха с носилка мъжа ми и казаха: Вземете си го, ще живее седем дена копелето гадно. Много лошо се отнесоха с него. Те го оставиха на нас в безпомощно състояние, а трябваше екип да го лекува. Никой от нас, неговите близки, не е дал писмено съгласие да му правят операция. Приеха го в отделението в 1:07 часа на 26.08., мъжът ми почина в 1:45 часа".

Комшията Румен Янков също допълни: „Вярващ човек съм. Разбрах, че Дамбията умира от инфаркт. Аз като комшия заедно с други хора тръгнахме да го видим в болницата в Сандански. Там видяхме близките му, които плачеха. Първо излезе високият доктор, който каза: Да го е... това мръсно животно, тоя ме измъчи много. Жив е, ама му остават седем дена живот. Ударих му два шамара, това каза по-високият доктор.

Синовете на Дамби го взеха с носилката. Лежейки, той вика: Тия хора много ме биха. Беше син от едната страна на лицето. Викаше: Имам кръв на устата, много ме биха. Дамби се опитваше да се изправи. Единият доктор, за да му попречи и да не му даде да разкаже какво се е случило, го удари с юмрук отзад вдясно. После двамата лекари го взеха, вкараха го с носилката в асансьора и почнаха да го бият.

Фактически те го изкараха на пътя и казаха, че му остават седем дена. Синовете му тръгнаха към лекарите, но дойдоха полицаи. Аз казах на полицаите, че за всичко са виновни лекарите, които, не знам защо, си признаха, че са виновни, защото не са вързали Дамби".

Д-р Д. Станоев, завеждащ кардиологичния блок в МБАЛ „Св. Врач" - Сандански, вчера пред репортер на „Струма" коментира случая с починалия 55-годишен Д. Дживизов. "На мен ми е обидно, че в 25-годишната ми кариера като лекар за първи път ми се налага полицията да ни брани от близки на пациенти, както се случи с пациента, настанен по спешност от петричката болница при нас. Цялата омраза на близките на починалия се изсипа върху нас, въпреки че аз и д-р Борис Зехиров положихме неимоверни усилия, за да го спасим.

Пациентът пристигна в отделението към 00.00 ч. на 26 август. За седем минути бе събран екипът. Дванадесет часа човекът е бил с масиран инфаркт. От Гърция до Спешен център - Петрич е транспортиран с кола на близките. Отпушихме артерията, човекът бе притеснен и бе в халюцинации и неадекватен. На няколко пъти му казвахме да не се движи, да не ръкомаха, защото може да умре при едно рязко движение. За около минута сърцето излезе извън ритъм, поставихме стенд и дойде в съзнание. Тогава от ангелографската лаборатория трябваше да го преместим в реанимация.

Излизайки, около 50-ина негови близки заобиколиха носилката и той на цигански впоследствие разбрах, че е казал, че вътре сме го били и това отключи тяхната агресия. Аз сам натиснах асансьора и поставих количката в него и докато заобиколя през стълбището, излизайки от асансьора, той беше починал, въпреки че в реанимация го реинтобирахме. Към 3.00 часа човекът почина и след като тези негови думи стигнаха до ушите на всички присъстващи, че сме го били, ние двамата с д-р Зехиров бяхме заобиколени от тях и ни обиждаха, че сме виновни за смъртта му, и че не сме направили нищо.

За първи път изпаднах в такава ситуация, обидно ми е като лекар от това, което се случи с нас. Синът на починалия се бе засилил към мен от 12 метра, но един от полицаите, който охраняваше района, го спря. В интерес на истината нито аз, нито колегата ми сме ударени от близките на починалия. Към 3.00 часа издадохме смъртния акт и аз лично помогнах тялото на мъртвия да бъде качено в катафалката. Съжалявам, че понякога не можем да помогнем на хората, въпреки че полагаме усилия. Случвало се е да чупим ребра, да чупим зъби на пациентите, за да излезе човекът от клинична смърт.

Натискахме човека да не мърда, възможно е близките да си мислят, че сме го удряли, но, повярвайте ми, излязох облян в пот след два часа и половина борба, за да го спасим. Не делим хората на българи и роми, за нас той е пациент. Не сме искали пари от близките, въпреки че установихме, че същият е здравнонеосигурен. Целта на екипа бе да го спасим. Защо близките не признаят, че поради липса на здравни осигуровки на същия му е било отказано да бъде настанен в гръцка болница.

Ако имат претенции към екипа и към нас, близките могат да видят на запис, тъй като в лабораторията има камера какво е направено на този пациент и дали ние сме виновни за това, че е починал. Човекът е бил с високо кръвно, захарен диабет, които също са допринесли за масирания инфаркт. За такъв пациент с инфаркт най-важен е първият час. Ние направихме всичко в първия час, той излезе от кома, но впоследствие почина".