Искра Ангелова през сълзи: Съжалявам, че не емигрирахме, преди корумпираното здравеопазване да убие татко

На рождения ден на своя баща Искра Ангелова си спомни за него. В деня на вота тя пусна в социалните мрежи пространен текст, посветен на татко й, който сега можеше да навършва 80 години. Актрисата споделя, че докато пише редовете плаче. Тя признава, че много съжалява, че със семейството си не са емигрирали към цивилизована държава, с добро здравеопазване, преди корумпираното у нас да го убие преди година:

Днес моят скъп баща Асен Ангелов щеше да стане на 80 години. Много съжалявам, че не успях да емигрирам със семейството си преди да се разболее, за да му осигуря живот в цивилизована държава с добро здравеопазване, (а не свалено на колене, унищожено от определени корумпирани политици здравеопазване), което да го излекува, вместо да го убие преди година.

Той беше известен сред приятелите си с изключително високото си IQ. Беше съосновател на българския клуб на най-интелигентните хора в света - Mensa.

Тати, макар и инженер, гениален математик и човек на точните науки, беше енциклопедист и беше изчел цялата художествена, историческа и философска литература, която човек може да си представи, като изобщо не се предаваше пред цензурата - четеше и от руски, и най-вече - от английски, всичко, което си струваше или той беше поискал да прочете. История, философия, политика, астрономия и космос - това бяха само част от интересите му.

Той беше почитател на френската нова вълна в киното, на Годар и Трюфо, беше завинаги влюбен в Италия и нейната култура, ходеха с мама на кинопанорамите в кино "Дружба" и на джаз срещите в зала "Универсиада", на които влачеха и мен като малка. Разбира се - Свободна Европа, BBC и VOA Europe звучаха в задимената ни кухня в таванския апартамент, в който съм родена.
Тати ме заведе за ръка да се занимавам с театър - защото поисках. Тати никога не се намеси в моя свободен избор. По нито един въпрос. Когато аз се борех по улиците на София през 96 година, той вече ми беше казал за конкурса за стипендия Фулбрайт, за който беше прочел във вестника, аз се бях явила и го бях спечелила. Тати не ме накара да се явя - той просто ми каза, че съм луда, ако не опитам. Образованието ми в САЩ, моето трето, промени изцяло живота ми. Както и американският ми опит. Там се научих никога да не се отказвам или предавам, да работя страшно много, да се развивам и да уча всеки ден, и да вярвам, че имам право на свобода и на щастие. Ценности, които тати изповядваше изцяло.

Той ми показа "Майстора и Маргарита" и Солженицин, романите на Айн Ранд, Пърсиг, Стайнбек и Ъпдайк, джаза. Тати има толкова общо с мен като личност, колкото вероятно никой друг. Макар да не можеше умело да общува и да беше по-скоро мизантроп, ние се разбирахме винаги.

Космополит, пътешественик, приключенец, покорил Килиманджаро, тати ми липсва страшно много. И сега, докато пиша това, плача.

Аз много бих искала той да можеше да е тук днес. И да можеше да види една свободна и изправена България, която постъпва като Унгария. Но, за жалост, и двете са невъзможни.

И в негова памет, и заради бъдещето на моята дъщеря се моля днес да не изберем миналото, а бъдещето...