Ето ги братя Илиеви като деца

Васил и Жоро Илиеви трябвало да са близнаци. Поне така се надявала майка им Венка. Съкровеното си желание тя споделила със своя приятелка, когато забременяла за първи път. Когато става ясно, че бебето е едно, щастливите родители не му мислят много и решават да си имат още едно. Така девет месеца след раждането на Васил Венка забременява и с Георги.
Докато двете момчета растели, понякога майката ги обличала еднакво. "България Днес" попадна на непубликувана снимка на бъдещите босове на ВИС, която вчера бе публикувана във Фейсбук. На кадъра двамата са в ранните си тийнейжърски години. Момчета са с раирани фланелки, а приликата между тях е поразителна. Фотото е правено в края на 70-те години, около раждането на сестрата на Илиеви Мариана. По това време току-що Жоро Илиев е приет в спортния интернат в София "Олимпийски надежди". Преди него там вече учи и батко му, който е приет след шести клас. Треньорът му Илия Печикамъков си спомня, че по това време по-големият брат е съвсем дребничък и прякорът му бил Васко Малкия.

Именно Васил помогнал Жоро също да дойде в София и да бъде приет в "Олимпийски надежди". Преди това той учи в Перник, защото е изключен от първото си школо в родния Кюстендил, понеже е хванат да подправя оценки и неизвинени отсъствия. По-малкият брат обаче бил доста по-мързелив и едва връзвал тройките за разлика от Васил, който станал любимец на всички учители.
Илия Печикамъков разказва, че програмата в интерната била изключително натоварена:
"При нас нямаше кръшкане. Всичко се въртеше в един строго определен режим. Сутрин ставане преди 7 часа. Закуска и след това на училище. От училище на тренировка. Обяд и след това занималня. После пак тренировка и след това вечеря. Накрая вечерна проверка и всички по леглата. В някои отношения режимът беше по-строг, отколкото в армията. Борците в "Олимпийски надежди" пет години живееха при такава дисциплина. И след това отиваха в истинската казарма, за да си отбият военната служба. Сега няма казарма и някои мънкат колко тежко е било навремето в армията, но за мен това са пълни педали."

Почитат Георги с краден стих

Преди дни изминаха 9 години от убийството на Георги Илиев в Слънчев бряг.

Мечът ти падна
дълбоко на дъното
и зазвъня в пропастта...
В мъка по тебе
земята разтърси се,
и любовта онемя.
Ти ослепя пръв от гняв
и предчувствие, че нещо
скъса се в в нас.
Стана така,
както ти си го искаше,
без да го кажеш на глас!
Как те изпуснах не зная, но сигурно ще се разкъсам от яд!
Този живот не е наш със сигурност... ще се срещнем на оня свят!
Спокоен сън, Главен! Липсваш ни!

Авторът на баладата не е посочен, но проверка на "България Днес" показа, че текстът е изплагиатстван от поема на Михаил Белчев, която той посвещава на приятеля си Андрей Баташов. Не е ясно дали Белчев е наясно, че със стиховете му вече се почита мъртвият бос на ВИС.

Иван Залев