В Първата световна война влязохме с кървав атентат и зърнена афeра

Германски консорциум ни дава заем от 500 млн. златни лева

Едно столетие измина, откакто България влезе в Първата световна война. На 14 октомври 1915 г. с царски манифест се намесваме във въоръжения конфликт. Този исторически ден определя съдбините ни до днес. От него тръгват всички превратности на многострадалното отечество.

В Голямата касапница, както наричат войната, даваме над 115 000 убити и изчезнали. Отделно са пленените, ранените и осакатените. По Ньойския диктат от 1919 г. губим половината от територията си. Страната е окупирана от победителите. Идеалът за национално обединение е погребан.

От окопите на войната

покълват

комунизмът

и фашизмът

Жестокото отношение към победените ражда и реваншизма. В този смисъл Втората световна война е функция на първата. След нея ние отново сме на колене, наказани в Социалистическия лагер. Тоталитаризмът окончателно пречупи съпротивителните сили на народа. Сега той е импотентен в условията на така наречената демокрация.

След Балканската и Междусъюзническата война държавата има остра нужда от пари. Стопанството е на колене, хазната е празна, стари заеми чакат погасяване. Задава се и нов международен конфликт, в който неизбежно ще участваме. Той е възможност да решим болезнения национален въпрос.

В тази кризисна ситуация правителството на Васил Радославов логично се обръща към

Франция, която

наричат

“лихваря на Европа”,

защото открай време кредитира закъсалите. В Париж ни отрязват по политически съображения. Заедно с Великобритания и Русия Франция е част от Съглашението, а радославистите клонят към Централните сили Германия и Австро-Унгария.

Виена обаче също се стиска, отпуска ни едва 30 000 000 лева. Единствената надежда остава Берлин! Там финансовият министър Димитър Тончев започва преговори с “Дисконто гезелшафт” - могъщ банков консорциум, основан през 1851 г. След дълги пазарлъци е постигнато споразумение в четири точки.

Дават ни заем от 500 000 000 златни лева с петпроцентова лихва. Вземаме 120 000 000 лева аванс срещу държавни съкровищни бонове. Банкерите поемат строежа на железопътната линия Михайлово-Хасково-Порто Лагос и на пристанището на крайната спирка. “Дисконто” ще експлоатира каменовъглените мини в Перник и Бобов дол.

Като разбира какво се е случило, Съглашението изпада в паника. “Изпуснахме България за нашата кауза! Изтървахме железницата, пристанището и мините!”, правилно констатира техният лагер. Съглашенците внушават на опозицията да спре заема в Народното събрание. Тя е силна - 126 места държат радославистите, на 119 са седнали земеделци, народняци, демократи, радикалдемократи, социалисти и прогресисти.

Схватката е на 2 юли 1914 г. Найчо Цанов се изправя на трибуната, намества си очилата и чете: “Представителите на парламентарната опозиция считат уговорения от правителството заем с консорциума на “Дисконто гезелшафт” в Берлин позорен и гибелен за страната."

След Найчо говори Кръстьо Пастухов, който повтаря същото. Следващият оратор -

Димитър Благоев,

заплита интригата

Той е против заема, но и против онези, които са против заема. С тази теза Дядото става първоначинател на абсурдизма в парламентарните спектакли.

Градусът на напрежението стремително расте и минава в масово меле. По едно време Васил Радославов дори вади револвер! Френският пълномощен министър Алфред дьо Панафьо хроникира:

“След тричасова олелия председателят се реши да подложи на гласуване проектозакона или по-скоро даде уговорения знак на членовете, тъй като никой не можеше да чуе нито дума; последните побързаха да вдигнат дори двете си ръце, след което председателят обяви, че проектът е приет. Говори се даже, че приятели на правителството нахлули в заседателната зала и макар да не са депутати, вдигнали също ръце, за да подсилят мнозинството.”

С бомба ще

им гръмнем

проклетото

германофилство,

решават съглашенците и плащат на Никола Генадиев да организира атентат. Паричните знаци го убеждават, че мястото на България е в техния лагер.

За изпълнители на злодеянието Генадиев привлича Викенти Попанастасов, Санко Антов и Серафим Манов.

Викенти е подпоручик от запаса, работи във Върховната сметна палата. Санко бил “истински леопард”, а Серафим е юрганджия и поклонник на руския анархист Кропоткин.

На 31 януари 1915 г. артистите от Народния театър организират бал с маски. Веселбата ще е в Градското казино, най-сполучливите костюми ще получат награди. Ще има и други изненади. Очаква се да дойдат настоящи и бивши министри, партийни водачи, депутати, висши военни. А може и самият монарх да удостои с присъствието си маскарада, надява се Никола Генадиев.

Най-нетърпеливите

влизат в казиното

в 9,30 вечерта

Между актьорите личат Сава Огнянов и Елена Снежина. До разказвача от Шопско Елин Пелин е майсторът на сатиричната рисунка Александър Божинов. Тук е и Димчо Дебелянов с шумна компания около себе си. Мяркат се още Йосиф Хербст, Трифон Кунев, Стефан Костов, Димо Кьорчев. И най-същественото - дошло е семейството на министър-председателя Васил Радославов.

В полунощ са обявени наградите. Кулминацията обаче е в 1 часа без 7 минути, когато гръм разтърсва салона. “Фишеци, глупав сюрприз!”, мръщи се една госпойца.

Неизбежната паркетна дама Султана Петрова описва минутите след взрива: “Всичко се дига на крак. Поглеждам, поручик Бояджиев неподвижно седи на стола си.

“Но хайде, дигайте се,

нещо се е случило!”

Никакъв отговор. Само погледът му и един знак да му разкопчая мундира. Едва тогава ми минава през ума, че може да му е прилошало. Навеждам се и чувствам, че тежко, неподвижно тяло се опира върху ми. Извиках Стефан Тончев. ”Стефане, помогни, не зная какво е станало.” Стефан Тончев успява да го подкрепи и снеме от стола на земята. На стола му локва кръв. Краката ми, роклята ми - потънали в кръв.”

Гвардейският офицер Никола Бояджиев е син на началник-щаба на армията Климент Бояджиев. Експлозията поразява и Мара Багарова, дъщеря на военния министър ген. Иван Фичев. Жертвите са 12, четирима убити и осем ранени.

Пиротехническата експертиза установява, че взривът е предизвикан от кубическа бомба с фитил. Хвърлена е през нарочно счупен прозорец. ”

Отидох при казиното към 10 часа. По-късно видях до южната врата един човек, който вадеше от счупения прозорец стъкла. Имаше също и други лица”, твърди свидетелят Стоян Ганчев.

И други забелязали дупката, от която влизал мраз. Запушили я с възглавница. Иван Багаров, съпругът на Мара, без да подозира, дори пипнал бомбата. “Към 1 часа нещо гореше. Аз го хванах, то беше бомбата, която после експлодира” с ужас си спомня той.

Следствието установява, че адската машина е хвърлена от лицата Георги Илиев и Ицо Сантов, на които Викенти обещал 10 000 лева. Арестувани са седем души, делото е насрочено за юни.

В края на месеца на смърт са осъдени Викенти Попанастасов, Ицо Сантов и Георги Илиев. Първите двама са екзекутирани на 13 юли в Централния затвор. “Да живее България”", провиква се Викенти, преди да увисне на бесилката.

Понеже е малолетен, присъдата на Илиев е заменена с 20 години строг тъмничен затвор, а Серафим Манов се отървава с 5 години тъмница. От другите подсъдими един е оправдан, останалите получават различни срокове зад решетките.

Машата на

Съглашението

Никола Генадиев

се измъква сух

През 1915 г., когато цяла Европа вече воюва, селска България очаква да прибере в хамбарите си най-добрата хлебна реколта от години насам. Надушили богатия урожай, съглашенците решават да го изкупят. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия.

В чужбина е създаден таен фонд с франкове, лири и рубли. В София пристига емисарят Жан Крюпи и се среща с кого? Естествено, с Никола Генадиев. Няма по-голям специалист по житата, преценява той и го посвещава в операцията.

Връзката със Съглашението ще се осъществява чрез Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в София. По неговото име

скандалният случай

остава в историята като

Деклозиерова афера

Генадиев създава мрежа от посредници из цялата страна. Агентите трескаво започват да изкупуват реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури.

Сумите за покупките се превеждат от Париж и Лондон по сметка на Дьо Клозиер в Българската търговска банка. Нейните управители Георги Губиделников и Иван Буров също са посветени в далаверата. Двамата финансисти са народняци.

С благословията на Александър Стамболийски за делото са вербувани и земеделци. Най-активен е Райко Даскалов, който впряга партийната кооперация “Народен магазин” да изкупува зърно за Съглашението.

Усилията на емисарите не са безкористни. Историкът Симеон Дамянов сочи, че предлаганите цени са с 25 на сто по-високи от пазарните. Прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева.

Още в началото за тази цел са изхарчени около 40 милиона. Освен комисионата от 4 процента деклозиеровците получават и по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно. За съвсем явни подкупи пък са изразходвани милион и половина.

“От само себе си се разбира, че наред с чисто политическите цели, които си поставяха участниците от българска страна в тази толкова странна организация, далеч не на последно място стоеше и стремежът им за лично обогатяване от огромния гешефт”, обобщава Дамянов.

Далаверата излиза на светло през есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за феноменалната кражба.

Вицепремиерът

Петър Пешев

описва ситуацията:

“Правителството спря тая търговия, а военно-съдебните власти започнаха преследването на деклозиеристите. Следствието констатира, че подсъдимите са предали Деклозиеру храни за сума 3 300 000 лева, а останалите у тях храни са продали за своя сметка, или са получили за тях от правителството реквизиционни разписки. По тоя начин Деклозиеристите са задържали у себе си негови пари: 7 500 000 + 2 700 000 = 12 200 000 златни франка”, тегли чертата очевидецът.

Присъда № 1085 на Софийския военнополеви съд е прочетена на 21 октомври 1916 г. Никола Генадиев е осъден на 10 години строг тъмничен затвор, 5 години лишаване от политически права и конфискация на имуществото.

Райко Даскалов

и още 12 гешефтари

получават по 8 години зад решетките с лишаване от политически права и конфискация. Осъдените обличат райе и влизат в Централния затвор. Александър Стамболийски е оправдан, но той и без това е там за обида на монарха.

Саботажът на заема, атентатът в казиното и зърнената афера не съумяват да спечелят България за каузата на Съглашението. Страната е впрегната в колесницата на Централните сили. Съдбовната дата е 14 октомври 1915 г.

Подривната дейност на Александър Стамболийски

Александър Стамболийски има съществен принос за разгрома на България в Първата световна война. В Централния затвор той провежда подривна дейност срещу онези, които се сражават за обединение на отечеството в етническите му граници.

“В затвора - пише Петър Пешев - са отивали войници за среща и конференции със Стамболийски и другарите му. Там те са били насъсквани против офицерите, давали са им наставления за бунт, връчвали са им писма, вестници и бунтовни позиви за другарите им на фронта. В Централния затвор са се обсъждали и решавали всички политически въпроси.”

Професионалният атентатор Антон Прудкин, който лежи с доживотна присъда, също свидетелства: “Нужно е да кажа, че Стамболийски, макар и в затвора, продължаваше да бъде централната личност в Земеделския съюз. Без неговото съгласие нито парламентарната земеделска група, нито постоянното присъствие на Земеделския съюз предприемаха нещо.”

И най-същественото! Под редакцията на Стамболийски е изпратен меморандум до Съглашението, в който се казва:

“Ние твърдим най-положително, че България е готова да съгласува своите интереси с тези на съседите си и на Антантата,* ако последната я подкрепи и покаже братско съчувствие. На Солунския фронт от дълго време съществува една широка тайна военна революционна българска организация за държавен преврат против правителството на България. Начело на тази организация е един генерал, с когото ние сме във връзка. В тази демократическа и патриотическа организация влизат всички добри български синове, носителите на българските идеали - млади офицери, които приветстват идеята за балканска конфедерация, за едно балканско съгласие. Българският преврат ще започне от фронта!”

Ето как се е подготвяло така нареченото Войнишко въстание и капитулацията на България в Първата световна война.

* Другото име на Съглашението.