Полиция и социални служби безсилни да върнат децата на майка им
В България няма единен механизъм за прилагане на съдебните решения, затова добросъвестната страна е губеща дори когато печели
Със скандали, съдилища, безсилие, безсъние и много детски сълзи са изпълнени последните десетина месеца за 32-годишната Елена Сашева от Крайморие.
Тя е сред стотиците български родители, които се оказват загубени в лабиринта от безкрайни и противоречиви съдебни казуси, свързани с най-тежкия въпрос стигне ли се до развод: “Какво ще правим с децата?”
След развода със съпруга си Марин Маринов Елена получава родителските права за синовете си - 10-годишния Илия и 7-годишния Сашо, като бащата има възможност да ги вижда по определен график.
През юни 2015 г. момчетата отиват за лятната почивка при баща си, който живее в с. Зверино, община Мездра. След това Марин Маринов отказва да ги върне.
Съдебното
решение в полза
на майката
и изпълнителният лист, който гарантира прилагането на влязла в сила санкция, се оказват просто листове хартия.
Бащата завежда ново дело за присъждане на родителски права. Иска от районния съд в Мездра обезпечителна мярка - спиране на производството по изпълнителното дело, както и т. нар. привременни мерки - определяне къде децата да живеят и кой да упражнява родителските права до приключване на новото дело.
През септември делото отива при друг съдия, който определя момчетата да останат при Маринов до края на съдебното производство. Така влязло в сила съдебно решение се оказва по-незначително от разпореждане по висящо производство. За Елена Сашева следват дълги месеци, в които многократно ходи до Зверино, но няма достъп до синовете си.
Малко преди Коледа бащата завежда Илия и Сашо в Крайморие, където живее майката. Бившият съпруг обещал да остави децата след 25-и, но идва да ги прибере още на 21-и. Стига се до намесата на полиция.
Тогава патрулка няколко часа дежуреше пред къщата в Крайморие, докато родителите се караха пред близки, съседи и децата си.
След Коледа Илия и Сашо бяха отведени в Мездра, където трябваше да е и новото дело.
По искане на адвоката на Сашева - Евгений Мосинов, процесът се състоя в Бургас.
На 29 февруари Бургаският районен съд се произнесе в полза на майката и определи режим за виждане на бащата. Но това не е краят на родителската война.
Елена все още не може да вземе децата си и почивните дни около националния празник 3 март са поредните, които тя прекарва далече от тях. Нищо обаче не може да спре Марин Маринов да заведе ново дело и отново да поиска привременни мерки. Сигурно пак ще се намери съдебен състав, който да му ги даде.
Обяснението на бащата пред социалните е, че
двете момчета не
искат да живеят
при майка си
Набелязани са мерки, които да подготвят децата за вземането от единия родител и предаването на другия, уверяват от Държавната агенция за закрила на детето. В момента текат консултации със социални работници.
Загубен в лабиринтите от неприложими съдебни решения от години е 41-годишният Христо Щърков от Варна. Той трябваше да посрещне 2016 г. със 7-годишния си син Михаил*.
Поне така е обозначено в изпълнителния лист, издаден на 1 декември 2015 г. от съда в Бургас. Но Щърков не е имал контакт с детето си от февруари, обяснява адвокатът му Ваня Кирязова.
Проблемите на варненеца започват веднага след раждането на сина им. Съпругата С. Е. се премества при родителите си с детето, завежда дело за развод и получава родителските права.
Бащата е с право
да се вижда с
детето по график
Фактически обаче той остава отделен от бебето месеци. След това нещата сякаш потръгват. Щърков твърди, че е имал изградена добра връзка с момченцето, което вземал във Варна. Двамата прекарвали часове заедно в различни занимания.
През август 2014 г. е извършена съдебнопсихологическа експертиза, която препоръчва разширено психологическо консултиране на детето и родителите. Въпреки твърденията на майката, че Михаил посещава консултации, експертизата твърди, че липсват данни за проведени специализирани прегледи и лечение. Специалистите определят бащата като психично здрав и с ресурс за отглеждане на дете.
Препоръчват по-разширен режим на лични отношения при ясни норми на поведение и от двете страни, за да бъдат редуцирани противоречията. Нищо от това обаче не се случва. Щърков забелязва негативна промяна в отношението на сина си в края на 2014 г.
“Не искаше да пътува с мен до Варна, а да се виждаме само в Бургас, а от февруари 2015 г. отказа да излиза по време на свижданията. Когато отида да го взема, детето стои до майка си и не отговаря на въпросите ми, вместо него отговаря тя”, допълва бащата.
През май м.г. след поредната жалба на Щърков родителите са насочени към семейно консултиране и подкрепа. Съдебните решения и експертните оценки остават на книга.
На 8 септември при частния съдебен изпълнител Таня Михова се събират всички страни - двамата родители с адвокатите си, както и социалният работник Елена Иванова. При самостоятелна беседа с детето, попитано
защо не иска да
се вижда с баща
си, отговорило,
че той го бие
Малкият разказал случка, в която хванал баща си за ризата отзад, той се стреснал, обърнал се и го блъснал, след което се извинил. Момченцето било убедено, че го е направил нарочно.
За друг случай, в който баща му го е удрял, не се сетил. Майката на малкия Михаил отказа среща с репортер на вестника - заяви, че не била убедена в безпристрастността му. Но каза, че институциите, които са се произнасяли по случая, са слушали само едната страна.
В момента на постановяване на всяко решение, свързано с достъпа на бащата до сина си, майката С. Е. чрез адвокат го оспорва. Това се случи и с предписанието за провеждане на психологически консултации, обяснява адвокат Ваня Кирязова.
Единственото
право на бащата
е плащането
на издръжката
Той не е успял да види детето си и на рождения му ден на 6 март. Майката е поискала да се включи в празненството, но само финансово. Отказала и на бабата и дядото да бъдат с внука си.
Междувременно С. Е. е обжалвала заповедта на директора на “Социално подпомагане” в Бургас от 18 май, с която детето е насочено да ползва за срок от 6 месеца социалната услуга семейно консултиране към Центъра за обществена подкрепа.
Бургаският административен съд се е произнесъл на 25 януари, т.е. 8 месеца след издаването на заповедта. Той е уважил жалбата на майката. Намира, че това консултиране не е необходимо, тъй като С. Е. е ангажирала с лични средства да осигури психологическа подкрепа и съдействие от специалист.
Бащата може да обжалва пред ВАС, а до произнасянето ще минат поне няколко месеца. Така той е изправен пред двоен абсурд - от една страна, съдът определя график за контакти, без да гарантира изпълнението му, от друга - с отказа от консултации отнема последния шанс за него и детето му да преодолеят отчуждението.
*Името на детето е променено.
отчужденото дете е съсипано
- Г-жо Кубратова, има ли слаб и силен пол в споровете между разделени родители, свързани с контактите с детето?
- Т.нар. синдром на родителско отчуждаване засяга предимно бащите. Това е особено емоционално и поведенческо състояние на децата, които са отчуждени от единия родител. И този родител предимно е бащата. 10% от засегнатите родители са майките.
- Защо усилията да се спре процесът на отчуждаване са неефективни?
- Съдебната практика у нас е доста по-различна от тази в другите европейски страни и САЩ. Там, ако се окаже, че единият родител саботира връзката на детето с другия, съдът се произнася много бързо. И всъщност прехвърля родителските права. Ако майката е тази, която ограбва детето си и го лишава от баща, съдът решава, че тя е негоден родител.
- Нашето общество готово ли е за такива крайни мерки?
- Това не е крайна мярка. Ние говорим за родител, който не приема законите, не ги прилага и не се подчинява на съдебни решения. В Европа не е прието гражданинът да извършва самоуправство.
- Да, но при нас има законова възможност при присъждането на родителските права или определяне на режим за виждане недоволната страна да обжалва веднага.
- Трябва да се промени системата и законите да се прилагат. В момента социалните служби са напълно безсилни. Няма институция, която да изпълни съдебното решение. В момента родителят, който иска да задържи детето и то да бъде само за него, без да се съобразява с интересите на самото дете, може да прави каквото си пожелае.
- А възможна ли е промяна в правилата, която да стимулира родителите да разговарят помежду си и да търсят споразумение вместо противопоставяне?
- Може необходимостта от психологически консултации да се вкара в Семейния кодекс, медиацията да бъде задължителна при споровете за деца.
Преди да започнат заседанията по конкретното дело, родителите да са изкарали например 2-месечен курс на обучение какво ще причинят на детето си, ако го отчуждат.
Защото отчужденото дете е едно съсипано дете.
