Д-р Веселин Милков за новата грипна вълна: Чесънът лекува, ракията - не

Д-р Веселин Милков е роден през 1952 година в Ловеч. Завършва медицина през 1976 г. във Висшия медицински институт в София и специализира вътрешни болести и нефрология. Работил е в Южна Африка като консултант нефролог и завежда център по хемодиализа в болницата в Барагуанат (най-голямата болница в Южното полукълбо според Книгата на Гинес). Работил е още като семеен лекар в Дъблин, Ирландия. Специализира китайска медицина и през 1999 г. получава степен д-р по китайска медицина. От декември 2015 г. започва да консултира в МКЦ "Моят лекар" - Студентски град.
"България Днес" разговаря с д-р Милков за това как най-бързо и лесно да се справим с грипа, ако се заразим.

Иво АНГЕЛОВ

- Д-р Милков, зимата си отива, но болестите не приключват. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев обяви, че ще ни атакува пролетен грип. Какво мерки да предприемат хората, за да не се разболеят?

- Задължително условие за всички е да си мият често ръцете. Ако кашлят, е силно препоръчително да носят маски. Важно е да се знае, че не е редно една маска да се носи цял ден, добре е да се сменя през половин час. Бих препоръчал хората да стоят повече време на чист въздух, а ако са на закрито - често да проветряват помещенията, в които се намират. Предполагам за всички е ясно, че трябва да се избягват контакти с болни хора, които кихат и кашлят. Ако имат възможност, нека да избягват и местата, където се събират много хора - заведения, кина, театри и т.н. За градския транспорт е ясно, че трудно може да го избегнем, така че в автобуса или метрото задължително носете маски.

- А по отношение на храната и напитките какво може да се направи?

- Бих препоръчал оптимално приемане на течности и силна храна. Приемът на плодове и витамини е задължителен. Това са нещата, които могат да предпазят хората от грипна или вирусна инфекция.

- Кои са най-податливи на разболяване?

- Рисковите групи са възрастните хора и тези с хронични заболявания като хепертония, диабет, хора с белодробни болести, туберкулоза, понижена имунна защита, тези, които не се хранят здравословно или са изложени на лоши атмосферни условия, т.е. работят на открито. Именно те трябва да положат повече усилия, за да се предпазят. При тях едно грипно заболяване може да протече с усложнения, както и при децата и кърмачетата. Наблягайте повече на цитрусовите плодовете - хапвайте лимони, грейпфрутът също е много полезен. Дори има препарати, които са направени въз основата на грейпфрута и са добър имуностимулатор, т.е. засилват имунната система. Добре е хората да спазват някакъв режим, за да си помогнат сами в избягването на инжекциите.

- Вярно ли е твърдението, че със затоплянето на времето има по-голям шанс да се разболеем?

- Когато времето се затопли, вирусите се активизират. Хората се поразхвърлят малко повече, изпотяват се и впоследствие не се преобличат. Студеният въздух, на който са изложени, също допринася. Особено при тези, които са с намалени защитни сили.

- Имунната система отслабва ли през зимата?

- По принцип, да. Особено при хората с хронични заболявания. Основно отслабва, защото хората не се хранят пълноценно. От друга страна, са изложени на най-различни вируси, които ни атакуват. И имунната система невинаги може да бъде на ниво, за да пребори всяко заболяване.

- Препоръчвате ли лечение с антабиотици или не го одобрявате?

- Злоупотребата с антибиотици е неоправдана при хора с вирусни инфекции. За съжаление, у нас много често се злоупотребява, тъй като понякога лекарите ги изписват ненужно, а друг път самите пациенти си ги купуват от аптеките и се самолекуват. Ако зависише от мен, антобиотиците нямаше да се продават свободно. Честата им употреба води до резистентност.

- С какво могат да са опасни?

- Биха могли да намалят защитните сили на организма, особено ако са използвани неправомерно. Примерно, ако човек има тежка ангина или пневмония, тогава има нужда от антибиотик. За обикновена вирусна инфекция или грип, които протичат с умерена температура, болки в ставите и болно гърло, са излишни. По-важни са добрата храна, течностите и почивката, отколкото антибиотиците. Ако лекарят прецени, че има усложнения, тогава вече е друго.

- Българинът има една приказка, че ако пие греяна ракия и яде чесън, няма да се разболее. Мит или реалност е?

- За греяната ракия не мога да коментирам, а и малко глупаво ми звучи. Повече е градска легенда. Чесънът има отношение към вирусните инфекции и в традиционната медицина се използва като средство, което повишава имунната защита. Някои хора ги тревожи неприятната миризма, но по света и в България има таблетки с чесън, които нямат неприятен дъх. Има стари рецепти с отвари от чесън. Така безспорно може да се използва в битката с грипа. За ракията не съм убеден, че лекува - може би просто сгрява малко.

- Какво бихте казали на хората, които пропускат посещението при лекаря и избират самолечението?

- При всички положения самолечението е опасно нещо. Ако става въпрос за настинка, няма лошо да отиде до аптеката и да си вземе някакво лекарство без рецепта. Особено ако е млад човек, няма температура и се чувства добре. Когато се касае за деца, възрастни и хора с хронични заболявания, най-добре е да се отиде при личния лекар. Да се проверят гърлото и черният дроб, както и да се направят кръвни изследвания. Едва тогава може да се реши кое е най-оптималното лечение и дали наистина има нужда от антибиотик.