1000 чевермета опекоха в Пателеница

В Пернишко хвърлят великденско яйце в нивите, започна фестивалът на чипровския килим

Около 1000 чевермета се завъртяха в родопското село Пателеница за Гергьовден, научи "България Днес".

Традицията се спазва от векове, а гледката е изключително атрактивна. Ако сте любител на чеверметата, там е мястото. Особеност в ритуала е, че жарта се прави от лозови и плодови клонки, за да се измолят плодородие и здраве. Агнетата пък се пекат с плънка, разказват местни жители.

Традицията повелява всяко семейство да принесе в жертва агне за здраве и благополучие. За това предния ден животните се опяват в селската църква.

На самия 6 май, още преди изгрев слънце, на много и различни места в селото се запалват огньове, за да може да има жар. Поверието гласи, че на 5 срещу 6 май, във времето между първи петли и изгрев слънце, светците се срещат след едногодишното си пътешествие по земята.

По традиция печенето на месото е мъжка работа. Чеверметата се поставят към 8 часа сутринта и се въртят бавно над жаравата около 6-7 часа, в зависимост от големината на животното.

През това време се вихри всенародна веселба. Именниците черпят с ракийка и салатка. Из цялото село звучат гайди, а гостите не са само местни хора и техните близки, но идват посетители и от Европа. Така жителите на селото от 2000 набъбват до почти 10 хил. души.

Когато в ранния следобед месото е готово, започва истинският гуляй. След като той приключи, най-възрастният от рода отнася агнето в дома си. Ако е останало, защото в повечето случаи до края на деня от курбана няма и следа.

Не само в Пателеница, но и в цялата страна отбелязаха празника със събори и майсторски класове. В родния град на премиера Бойко Борисов - Банкя, организираха фестивал на балканската скара, където много българи отидоха да замезят.

В пернишкото село Пещера от ранни зори събират билки, с които да захранят агнетата. След това местните обикалят житна нива и в нея хвърлят червено великденско яйце, за да не бие градушка през годината.

Промушване през Вятърната скала събра хора в кърджалийското село Воденичарско. Местните пазят легендата, че на Гергьовден там се отключват магически сили, които помагат на хората да се излекуват от някои болести.

Народната певица Славка Калчева зарадва жителите на сливенското село Жельо войвода. По-рано там организираха и народни борби в чест на войводата, чието име носи населеното място.

В Бургас пък тази година възстановиха Марша на ловците - шествие, което се е провеждало от началото до средата на миналия век.

В етнографския музей "Етър" изненадаха своите гости с младежко фолклорно надиграване. Гостите на комплекса се зарадваха и на гергьовденските люлки, на които, ако се полюлееш, ще си здрав цяла година.

Празникът даде началото и на Дните на дърворезбата в Трявна. По традиция те започват с облог между майстори, които веднага се захващат да работят пред погледа на тревненци и гостите на града.

Фестивалът на чипровския килим също стартира на Гергьовден. Известни тъкачи от Чипровци са изкарали изделията си в шатрите и извън тях, нахвърляни по поляни, прострени по специални огромни рамки и парапети. Всичко е пъстро и звучно. В центъра на балканското градче могат да се видят различни занаятчийски изделия, ръчно направени бижута, традиционни храни и не чак толкова традиционни като туршия от дървесни гъби.

По-късно всички гости посетиха ревю на студенти от Националната художествена академия. Манекените са момичета от Чипровци, които представят добре забравените стари облекла, които са двигател на всичко ново.

Доли ТАЧЕВА