Ралица Асенова обясни грешките на разследващите, още от намирането на труповете на Петрохан

Майката на загиналия Ники Златков публикува пространен анализ на грешките на разследващите органи, още от деня на намирането на труповете на Петрохан. Ралица Асенова задълбочено изброява как е нарушен основния принцип в правото - презумпцията за невинност:

Нарушаването на презумпцията за невинност не е просто „грешка в комуникацията". То е дълбоко посегателство срещу човешкото достойнство, правовия ред и самата идея за справедлив процес.

Когато официални лица — прокурори, министри, полицаи, говорители, медии, свързани с властта — публично говорят за човек като за „виновен", преди съдът да се е произнесъл с влязла в сила присъда, те не просто изразяват мнение. Те упражняват власт. И тази власт оформя общественото съзнание, влияе върху разследването, върху свидетели, върху съдебната среда и върху живота на близките.

Какво всъщност е презумпцията за невинност?

Презумпцията за невинност е фундаментален принцип в правото:

Всеки човек се счита за невинен, докато вината му не бъде доказана по законен ред и установена с окончателен съдебен акт.

Това не е формалност.

Това е защитата на човека от държавната сила. Тази презумпция за невинност беше грубо потъпкана още в самия ден на откриване на трите трупа на моите близки на Петрохан и така до ден днешен.

Тази презумпция за невинност съществува именно за моменти, в които обществото е емоционално разтърсено — тежки престъпления, убийства, обществен натиск, медийна истерия.

Защото точно тогава държавния апарат е най-изкушен да „произведе виновен", вместо да търси истина.

Как изглеждаше нарушението - главен прокурор, платени журналисти и медии, както и други официални лица започнаха да говорят за секта, паравоенни, в първите дни дори и за наркотрафиканти, за педофилия и разбира се за Туин Пиикс.

Това е директно нарушение на законите преди произнесена присъда. Това е класически пример за предварително обявяване на вина.

Паралелно с това се водеше и акция на медии по "прикритото" внушение за виновност:

* „Доказателствата сочат..."

* инсценирани пресконференции

* изтичане на селективна информация към медии

* внушения какво ще бъде открито, което разбира се обслужва само и единствено една агресивно налагана версия

* унизителен медиен спектакъл

Тук държавата често се опитва формално да избегне нарушение, но психологически вече е произнесла присъда.

Защо това е толкова опасно

1. Държавата започва да влияе върху истината
Когато институциите предварително обявят виновен:
* разследването може да стане пристрастно;
* алтернативни версии спират да се проверяват;
* натискът става „да се докаже вече казаното".
Тогава разследването престава да бъде търсене на истина.
То става защита на институционално его.

2. Унищожава се човешкото достойнство
Дори човек по-късно да бъде оправдан:
* общественото клеймо остава;
* семейството остава травмирано;
* репутацията е разрушена;
* животът често никога не се възстановява.
Обществото рядко помни оправдателната присъда.
То помни първото обвинение.

3. Създава се „медиен съд"
Когато институциите подават внушения към медиите, обществото започва да наказва преди съдът.
Това е опасна подмяна:
не съд → а обществен линч
не доказателства → а внушения
не процес → а спектакъл

4. Близките преживяват вторична травма
Когато близък човек бъде публично представен като виновен преди доказване на каквото и да било:
семейството не само преживява трагедията. То преживява и институционално унижение. Преживява загуба на всякакво доверие в правосъдието и институциите. И неизбежно се преживява дълбока морална травма.

Европейският стандарт

Европейски съд по правата на човека многократно е постановявал, че:

държавни представители не могат да представят човек като виновен преди съдебна присъда.

Съдът прави разлика между:
* информиране за разследване
и
* внушаване на вина.
Тази граница е изключително важна.

Психологическият аспект

Когато властта публично „назначи виновен", обществото често се успокоява психологически:
"Ето, злото има лице. Случаят е решен."

Но това носи фалшиво чувство за сигурност. Защото истинското правосъдие изисква време, доказателства, съмнение, проверка. Презумпцията за невинност е зрелостта на едно общество да издържи напрежението на „не знаем още".

А ние още в първите дни на февруари когато трябваше да се търсят останалите трима Иво, Ники и Сашо наблюдавахме публично конструиране на вина и медиен линч с активното участие на държавата. С което се стигна до грубо нарушаване на фундаментално човешко право и на загиналите и на техните близки и с подмяна на съдебния процес с публична присъда. Това не беше и не е нищо друго освен злоупотреба с власт, чрез внушаване на вина.

Най-дълбокият проблем

Когато държавата нарушава презумпцията за невинност, тя започва да казва:
„Ние решаваме кой е виновен още преди правото."

А това е опасна граница.

Защото оттам нататък правосъдието лесно може да се превърне в демонстрация на сила, а не в търсене на истина. И това се случва вече четири месеца.

Именно затова презумпцията за невинност е свещен принцип в демократичните общества.

..."Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!..."

"Борба"

Христо Ботев