Легендарният треньор Красимир Борисов: Плюеха ни у нас преди световното в САЩ '94

Националите се готвят в Германия преди чудото на "Парк де Пренс"

В класическата поредица на "България Днес" - "Тайните на футбола", срещаме читателите с някои от най-големите спортисти на родината, които разкриват историята на любимата игра зад кулисите на сухата статистика и общоизвестните факти.

През годините в нашата рубрика гостуват незабравими личности като Александър Шаламанов, Спиро Дебърски, Тодор Барзов, Георги Лепоев - Стар Гошо.

Днес пред нас застава легендата Красимир Борисов, бивш футболист от златните години на "Локомотив" (София) и "Левски". Като треньор Краси Борисов си запазва място в историята и като дългогодишен помощник на Димитър Пенев, с когото изведоха България до бронзовите медали на Световното първенство в САЩ през 1994 г.

Във футбола, а и не само в този спорт, много често най-големият враг на България се оказват... самите българи!

Няма сънародник, който да не помни еуфорията от победите на Пеневата чета на световното първенство в САЩ през 1994 г. или поне да не е гледал архивни кадри от българската гилотина, през която последователно минаха Гърция, Аржентина, Мексико и Германия. Наложи се ФИФА да изпрати френския съдия Жоел Киню, който да ни спре по пътя към финала за сметка на Италия. Но малцина помнят как същият този отбор, гордо наричан след мондиала Пенева чета, е оплюван и буквално зачеркван преди края на световните квалификации. 

"Отборът на Пенев няма да ходи на световното". Това е водещото заглавие от първа страница на вестник "Гол" на 9 септември 1993 г., след като България не успява да победи Швеция на стадион "Васил Левски". Равенството 1:1 ни оставя на трето място в класирането с 10 точки два кръга преди края на квалификациите. На първо място е Франция с 13 точки, а на второ Швеция с 12 точки. По тогавашния регламент за победа се присъждат по две точки, а не по три, както е сега. Оставащите двубои на България са гостувания на Австрия и след това на Франция. "Петлите" имат домакинство с Израел, преди да играят на своя "Парк де Пренс" с нашите национали. Простите математически сметки показват, че България трябва да победи в последните си две срещи и да се надява на чудо. Но почти никой в родината не вярва, че това е възможно. Ето какво пише "Гол" след мача с шведите: "Последен шанс имаха снощи българските национали да запазят шансове за световното първенство догодина в САЩ и го проиграха с 1:1 срещу Швеция в квалификационен мач от шеста европейска група. Реми устройваше шведите и те го изработиха перфектно с класата на добър европейски отбор." 

По-нататък в статията се обяснява как сме били надиграни от гостите. Освен това дузпата, след която нашите са повели в резултата, е дошла, след като Костадинов се е "строполил на земята". През второ полувреме страничният съдия "много точно е отменил гол на Балъков заради засада", пише още вестникът.

"Пред "Гол" анализатори предрекоха вече края на този отбор за световното първенство - разказва изданието. - Нов треньор да прави нов отбор за европейските квалификации, искаха най-разочарованите след злополучния мач."

Ето такова е настроението сред футболната ни общественост преди последните два квалификационни мача за САЩ '94. Но нещата започват да се променят, след като България разгромява Австрия с 4:1 в София, а Франция сензационно губи като домакин от Израел с 2:3, допускайки гол в самия край на мача. Всичко това означава, че победа над Франция на 17 ноември 1993 г. ще класира България на финалите в САЩ. В дните преди мача във Франция националният ни отбор е поставен под огромно напрежение. Всички дават акъл на треньорското ръководство и никой никого не слуша. 

Тогава нашият спортно-технически щаб взима стратегическо решение да изведе отбора от България и да направи лагер в Германия преди срещата с "петлите". Целта е ясна - да се избяга от истеричната врява, обзела страната.

"По това време се сблъскахме с много голяма и гласовита опозиция - разказва с днешна дата помощник-треньорът Красимир Борисов. - Още след домакинския мач с Израел, завършил 2:2 през май 1993 г., журналистите започнаха да пишат, че футболистите за нищо не стават, и започнаха да ги плюят. Затова преди решителната среща с Франция ние избягахме в Германия на лагер. Това беше един от страхотните ни ходове, който ни осигури спокойствие.

Журналистите ни създаваха страхотни проблеми и интриги. Ще дам само един пример. След приятелски мач Сашо Диков пресреща Ники Илиев пред тунела и го пита защо са играли толкова слабо. Илиев му отговорил нещо в смисъл, че нападателите, които идват от чужбина (визирайки Стоичков, Любо Пенев и Емил Костадинов), идват само "да си разнасят фланелките" в националния отбор. Диков веднага започва да предава тези думи, за да създаде конфликт. По този начин играчите се настройваха един срещу друг. Ние с Пенев след това трябваше да им изглаждаме отношенията. Да викаме футболистите един по един и да ги убеждаваме да не слушат злонамерени приказки. Имахме дрязги и за капитанската лента. Кой да бъде капитан - дали Боби Михайлов, дали Ицо Стоичков, дали Трифон Иванов или Ники Илиев.

Срещу нас говореха ветерани като Гацо Стоянов и Иван Колев. Пазя цял архив, сигурно са 50-60 страници, с изрезки от вестници. За да се види какво е писано за всеки мач и какви работи се говореха срещу нас. Журналистите гледаха кой футболист е от "Левски", кой е от ЦСКА и ги насъскваха един срещу друг. Затова решението да се подготвяме в Германия беше ключово. Там бяхме изолирани от това напрежение и се подготвяхме на спокойствие."

Какво се случва след това, е известно на целия футболен свят. На 17 ноември 1993 г. България побеждава Франция с 2:1 в Париж след победен гол на Емил Костадинов в 90-ата минута. "Лъвовете" са на световно първенство напук на фалшивите пророци в собствената си страна. Първата страница от футболната приказка на Пеневата чета е написана.

(Очаквайте втората част от поредицата "Тайните на футбола" с Красимир Борисов следващия четвъртък, 12 март)