Актьорът Антон Порязов: Отказах на "Ергенът", не се разбрахме

* Сам съм, няма жена до мен в момента

* Учат ни скръбта, тъгата и провалите

* Каквото и да кажа за Мастера, ще е малко

Кой е той

Антон Порязов е български актьор, водещ, спортист и писател. Известен е с участията си в български и чуждестранни продукции. Роден е на 5 април 1987 г. в град София. Учил е в школата на НАТФИЗ с ръководител - проф. Надежда Сейкова, след това в холивудското актьорското студио на Антони Майндъл. През 2020 г. завършва "Актьорско майсторство" в последния клас на проф. Стефан Данаилов. След него завършва второто си висше- "Икономика и бизнес администрация" в НБУ. Порязов е участвал в много български продукции като "Столичани в повече", "Под прикритие", "Откраднат живот", "Ние, нашите и вашите" и много други.

- Антоне, написа книгата "Из душата на едно момче", какво има в твоята душа?

- Стиховете са едно потапяне в душата ми, изливане на всички чувства и емоции, които съм имал вследствие на много силно вдъхновение - било то на скръб, тъга, радост, има и породени от щастие. Това е 25 години труд, тъй като аз от 13-годишен пиша. Всички приходи от книгата ще отидат за деца, лишени от родителска грижа в град Карлово.

- Как избра стиховете вътре?

- Те се раждат, то е като дете. То не се случва с искане да напишеш някакъв стих, а просто се случва. Хващаш химикала и почваш - минава през Бога, от него идва, през сърцето и душата ти и се излива на листа. Историята на избора на децата е интересна. Участвах в един сериал - "Драма", където съм в главна роля. Персонажът ми Павел много се харесал на едно дете и то ми писа в мрежите. Искаше фен среща. Питах откъде е, то каза от Карлово, поканих да дойде на срещата. Каза ми обаче, че е без родители и няма кой да го доведе. Живее в дом за сираци и там са 15 такива деца, които всяка серия ме гледали и мног оми се радвали. Тогава си помислих, че това е божи знак и реших, че приходите от книгата ми ще отидат за тези деца.

- Ти с много неща се занимаваш - футбол, тенис на маса, кросфит, стрелба, шампион си бил почти на всичко. А какво не можеш?

- Не мога да карам мотор и самолет. Иначе каскади да, в НАТФИЗ съм тренирал, преди това в НСА при д-р Емил Видев - катерене, езда, стрелба с огнестрелни оръжия, сребърен медал имам на тенис на маса. Имам и последен медал от състезание по натурална мъжка физика. Това е световната натурална бодибилдиг федерация. Аз съм в категория "Мъжка физика". В България през септември ще се проведе за трети път това състезание в Пловдив и аз ще си защитя бронзовия медал. Разбира се, че е трудно, защото има много международни участници, хранителният режим е много строг и тук искам да благодаря и на Слави Горанчовски, моят треньор по мъжка физика. Иначе на самото състезание се гледа пропорцията - да си симетричен, мускулите, както и позите са важни. Всяка категория има различни пози. Това, което се гледа е естетиката.

- Постоянно ли си на диета?

- Не съм, позволявам си да ям каквото искам в неделя. Иначе имам целогодишен режим и когато става въпрос за подготовка става сериозно - вади се везната и се мери грамажа на ориза, краставиците, водата, кога пиеш, кога ядеш и т.н.

- Месото полезно ли е?

- Субективно е, всеки човек е различен. В нас има стохиляди процеса, които се случват, а и всеки човек има непоносимост към различни неща. Аз се концентрирам в рибата, телешко, пуешко и пилешко. Не ям конско, свинско, заешко, агнешко. Но във всичко трябва да има баланс. В сряда, например, постя.

- Няма как да пропусна да те питам за Стефан Данаилов, ти си негов ученик.

- За Мастъра, каквото и да кажа, ще е малко. Аз бях отговорник на класа. Не знам дали съм му бил любим студент, но бях от приближените му. Усещах, че ме обича. Имало е много интересни ситуации. Помня, че му бях подарил шал, той обичаше да ги носи. Всеки път, когато идваше на репетиция гледах дали ще е с него. Един ден дойде и аз бях много щастлив. Не беше удобно да го отбележа пред всички, но той каза: "Антоне, не виждаш ли, че съм с твоя шал, нищо не казваш". Колегите много се смяха. Такъв е той, хем имаш страхопочитание, хем те провокира, изпитва ти психиката, чувството за хумор, винаги искаше да ни научи на нещо.

- А ти би ли станал учител като Мастъра?

- Още не съм толкова узрял, че да бъда учител, да преподавам. Чувствам, че по-скоро ми трябва още опит и умения, за да преподавам. отговорност е, а аз не чувствам, че съм готов.

- Познаваш и големи звезди - Сталоун, Гибсън, Бътлър. С какво са различни те?

- Обикновени хора са като нас. С изключение на това, че са имали късмета да снимат големи продукции и са станали разпознаваеми. Иначе са много човечени, тези, които познавам. Сталоун, Гибсън като ги видиш как работят от два метра, дори сме имали сцени, в които сме участвали заедно, някак свикваш с тях, виждаш, че и те ядат същата храна като нас, ходят до тоалетна, всичко като нас, не са нещо по-различно.

- Не си на щат, а на свободна практика какво ти дава това?

- Трудно е, искам да кажа. Аз имам и мой бизнес марка протеин, което в един момент балансира финансово нещата. Слава богу, участвам и в дублажи, имам възможност да играя и в театъра, част съм и от "Избрана поезия" -представяне на стихове пред публика, така че имам възможността да ми се случват неща, с които да избутам месец за месец. Артистите сякаш стъпваме в мрака и правим крачка след крачка, доверявайки се на това, че в мрака ще стъпим и на някои много добър проект.

- Бил си и водещ на тото?

- Да, бях, през 2020 г.

- Халтура ли е актьор да работи в телевизията?

- Много зависи от това в какво предаване участваш. Има такива да, но трябва всичко да има за зрителя, за да може да се избира - никъде не е само лошо или само хубаво. Хората са различни. Въпросът е да направиш правилния избор за себе си. Дали нещото, в което участваш ти носи добро или не. Тогава отсяваш. За мен ен важно с какво ще нахраня душата си.

- А егото с какво ще храниш? Щял си да бъдеш един от ергените в предаването "Ергенът"?

- Ха-ха, да. Имаше предложение към мен от продуцентите, да бъда новият ерген, преди да се знае, че ще има трима ергени, за което съм много благодарен, че се сетиха за мен. Но не се разбрахме, не си напаснаха нещата. Но Бог си знае пътя. Ако бях влязъл там, нямаше да мога да снимам американски филм, в който участвах с второстепенна роля - те се припокриваха двата проекта. Лентата се казва "На четири крака" с американски режисьор, заедно с български продуценти - Мартин Малинов, Иво Коларов, имаме каст и от Израел, Швейцария, Лондон, САЩ и много звезди. Зрителите ще ме видят в ролята на ловец. Това е първият американски ужас, който разказва за българския фолклор, с костюми и т.н.

- Първият бг филм, в който участваш е на Влади Въргала. Много ли се промени оттогава?

- Да. Много го обичам Влади, сърце и душа човек. Помъдрял съм, най-вече те учи скръбта, тъгата и провалите. Филмът "Шменти капели легендата" беше нещо невероятно. Той го беше направил в моментите, когато има драма ставаше черно-бял, а когато има радост - цветен. 16 епизода имаше, а моят персонаж живя 8, убиха го. Персонажът ми се казваше Хъски, тъй като имам различни очи - синьозелено и кафяво. Много е рядко това, под 1% от цялото население на света има подобен хетерохромия, тъй като има и частична. Помня, че кастингът, когато го правихме Влади каза, че го е гледал без звук. Толкова да ни види като енергия и сърце, гледал го е и много го е харесал. И до ден-днешен се обичаме много с него. Иначе съм играл и в други филми - във "Връзки", в "Под прикритие" - това ми е една от първите основни роли в такъв голям проект. Знам, че сега пак започва поредния сезон да се снима лятото, персонажът ми е жив - инспектор Стоев. Надявам се да се сетят пак за мен (Смее се.)

- Имал си много роли, за всяка се готвиш специално?

- Да, за "Връзки" гледах сервитьорите какво правят, как го правят. Имам отвътре тази потребност да направя ролята. Робърт Де Ниро някъде бях чел, че подхожда толкова педантично към персонажите, по Станиславски, проучва детайлите. Ходил съм и на езда да, стрелял съм с оръжия.

- И на детектор на лъжата си бил...

- Да, бях. Това се случи на състезанието по натурална мъжка физика. За да могат да видят дали си изцяло натурален, използваш ли забранени суплименти, питат и други въпроси. Всичко си беше точно с мен.

- А жените в твоя живот, как е положението там?

- Ерген съм. Няма жена до мен в момента. В стихосбирката ми някои от разказите и стиховете са породени от мои влюбвания и разлюбвания през годините. Какво да кажа? Жената е същество от друг свят. Просто мистерия. Имам изключителна почит към жената, постовям я на пиадестал и затова съм много влюбчив като цяло. Когато съм с любимата си обаче, аз не изневерявам никога. Давам всичко от себе си, което понякога е в минус и знам, че трябва да има баланс.

- Изневярата предателство ли е?

- Не е нормално да се случва, но за всеки думата е различна. За някои е това, че е видял гаджето му да си пише с приятел от училище и да си праща емотикони, за други когато разбере, че човекът до него е в легло с друг. Аз бих простил изневяра, ако много обичам жената. Един път бих направил компромис, но само един път, защото за мен комуникацията в една връзка е най-важното. Другото е да бъдеш честен и лоялен, защото само любовта не стига. Охладняват нещата, отиват си. Най-важно е доверието. И хората да се развиват заедно, да се допълват.

- Приемаш ли еднополовите двойки за родители?

- Не отричам нищо, либерален съм, защото знам, че Бог дава на всеки това, което заслужава и му се полага. Навлизайки в детайлите обаче, двама мъже да имат дете или две жени да имат, не ми се струва точно. Против природата е. Не бих казал, че не трябва да го има, но за мен не е ок. В природата ни е да има майка и баща това дете.

- А изкустевният интелект притеснява ли те?

- Не. Защото няма как да замени човешката душа. Ти носиш частица от Бога. Ние сме уникални всеки по себе си и каквато и да било сплав не може да ни замести.

- Коя е най-голямата болка в твоя живот?

- Загубата на родителите ми безспорно е такава. Но и не само това. Аз ги сънувам и винаги ще ги нося в сърцето си. Но мисля, че е добре, ако бъдеш осъзнат, когато губиш близки. Да осмислим това, че най-вероятно те не умират, а се прераждат. Защото душата ни е вечна. Смъртта е само спирка, след която се продължава напред.

- Какво е чудото в живота ти?

- Това е Бог и че съм все още тук, на земята, че имам сетива и опитвам да не забравям, че малките неща правят голямото чудо.

- Мечтаеш ли за нещо?

- Като малък имах една детска мечта - световен мир. Продължавам да я имам и осъзнавам, че в днешния век е трудно осъществима. Но и това прави животът ни интересен. Другата ми мечта е да съм номиниран за "Оскар". И да, работя в тази посока, за да ми се случи тази мечта.