Боксьорът Кирил Борисов: Губех на ринга заради дискотеките

Кой е той

Боксовият талант в тежка категория Кирил Борисов помагаше на Кубрат Пулев в подготовката за битката с Мурат Гасиев. 21-годишният талант натрупа сериозен опит още при юношите. Той има мач със звездата Моузес Итаума. През последната година Борисов осъзна, че трябва да направи тотална промяна.

- Кирил Борисов, участвахте на държавния шампионат по бокс. Там според мнозина сте направили изненада, побеждавайки Йордан Морехон, който е титуляр в националния отбор на България.

- Очаквах да го победя. Бях уверен в себе си. Чувствах се много подготвен, защото все пак се върнах от европейско първенство. Повярвах си. В началото, като казваха три на два съдийски гласа, имах колебания за няколко секунди. Но като ми вдигнаха ръката, си викам "Йес".

- Какво беше по-различното този път, защото вие неведнъж сте играли с Морехон и на спаринги в националния отбор? С какво успяхте да го излъжете?

- Спарингите са едно, официална среща е друго. В тях не даваш 100% максимум. Докато на мача дадох всичко от себе си. Исках да си оставя сърцето на ринга и докрай да се боря за победата. Излъгах го с това, че съм по-бърз от него.

- Той не прие много добре решението на съдиите. Но сякаш беше моментът, в който вие да покажете потенциала ти.

- Абсолютно, защото аз бях в застой. Седнах и поговорих със себе си и си дадох равносметка. Казах си, че трябва да започна да тренирам усилено, за да покажа наистина какво мога за няколко месеца.

- Кога усетихте, че пропилявате таланта си?

- Направих няколко загуби. Всички, защото не тренирах. Само излизания, заведения, дискотеки. Не съм употребявал нито алкохол, нито наркотици, нито нищо. Самото излизане, недоспиване, ей тези неща и това всеки ден ми стана начин на живот. Всяка вечер дискотеки, всяка вечер барове и много, много зле. Един ден си викам: "Аз мисля ли наистина да правя това, за което съм роден, или не?". Стегнах се и си казах, че сега ще им докажа на всички, защото като има падения, и хората се отдръпват от теб. Казах си: "Но сега ще докажа на всички, че мога много".

- Всъщност направихте завръщане през лятото на Свети Влас. Там изиграхте професионален мач.

- Да, преди това републиканското беше да си сравня часовника. Вече оттам и националният отбор, и европейско и сега републиканско, турнир играх в Полша.

- Играхте на европейското за мъже до 23 години. Там малко не ви стигна да вземете медал.

- Мога да кажа, че съм играл с фаворита в категорията. Той е на световно ниво. Един месец преди това беше победил Йордан Морехон на Световната купа. Направихме хубав мач. В първия рунд му направих нокдаун. Той не очакваше да има такъв отпор обаче видя за какво става въпрос. Даже немците ги чувах и тримата на крака да крещят, защото и двамата бяхме целите в кръв. Общо взето беше едно меле.

- За съжаление вие загубихте, но предполагам, че сте удовлетворен от тази среща.

- Абсолютно. След този мач и той не продължи европейското първенство. Имаше счупен нос, аркади под очите. Така той не можа да продължи напред, нито аз. Дефакто този мач беше за финал.

- Вие още при раждането ви сте били боец. Разкажете какво се случва?

- Бил съм голямо бебе, 4,5 кг съм се родил, 61 см. Много е било трудно за майка ми. Била е много зле. Няколко дни не са могли да я възстановят. Даже са си помислили, че няма да оцелее. Били сме много зле и двамата. Признавам я, че е борбена жена. Тя със сигурност е усетила повече трудности тогава, отколкото аз, защото съм бил бебе. Радвам се, че сме живи и здрави.

- Кой всъщност ви насочи към боксовата зала?

- Аз бях буен в училище. Бях много агресивен, много енергичен. Баща ми един път ме взе от училище и каза: "Ела, сега ще те заведа в залата". Влязох, изгледах тренировката. Обяви, че от утре започвам. По-късно стана време да отида на републиканско първенство. За първи път, когато участвах, играх финал. Станах втори. Оттам започнах малко по-сериозно да тренирам.

- Кога усетихте всъщност, че боксът е вашето призвание?

- Когато станах републикански шампион. След това, когато ме взеха в националния отбор, усетих, че това е моето. На първото ми европейско в Албена 2018 г. взех медал, станах трети. Две години по-късно взех сребърен. На финала играх с руснак и смело мога да твърдя, че ме ощетиха.

- Миналата година започнахте успоредно професионална кариера с олимпийския бокс. Един мач с Димитър Димитров на "Максфайт" предизвика много дискусии.

- Знаех, че ще е трудно, но имам здрава психика и самочувствие. Знаех, че ще премина и през това. Бях на 20 дни тренировки. Въпреки това казах, че няма проблем. Даже не смятам, че съм загубил. Според мен мачът беше равен. Първият и вторият рунд за мен, третият и четвъртият за него. Но така са решили, така са преценили, така са оценили.

- След мача с Димитър Димитров ли беше моментът, в който усетихте, че нещата не вървят добре при вас?

- Да, даже идваха треньори при мен и ми казваха: "На твой гръб някакви ги правиш боксьори". След това си казах, че започвам да тренирам, за да докажа за какво става въпрос.

- Вдъхновявате ли се от вашия братовчед Борислав Велев-Рой, виждайки как той постига успехи?

- Да. Не само той, ами и всички в нашата зала. Всички съотборници. Ние сме като семейство. Който и от нас да направи нещо, се радваме. Искаме да вървим всички нагоре. Боксът е индивидуален спорт, но ние в "Левски" сме като семейство и така го правим, че да не е индивидуален спорт. Който и да играе, всички сме заедно, всички сме обединени.

- Сега имахте възможност да тренирате в чужбина с Кубрат Пулев. Помагахте му в седмиците на подготовка преди двубоя с Мурат Гасиев. Разкажете как се стигна до поканата?

- Участвал съм в два от лагерите на Кубрат. Когато игра с украинеца и след това, когато игра с Махмуд Чар. Сега, когато беше турнирът Купа "Левски", се срещнахме и той ме покани. Каза: "Ще можеш ли от другата седмица на Белмекен да се качим?" Обясних му, че имам турнир в Полша и след това, като се прибера, веднага ще замина за Белмекен. Направихме две седмици подготовка, спаринги. След това трябваше да се прибера, защото с националния отбор имахме лагер в Гърция и след това беше европейското. След него ми звънна и ме помоли да отида до Дубай да направим още няколко завършващи спаринга. След европейското на следващия ден заминах. Там бях една седмица, направихме три спаринга.

- Колко добре беше подготвен Кобрата?

- Още от Белмекен го усещах, че е много подготвен - физически и кондиционно. Като играехме, той отпушваше в по-късните рундове. Явно руснаците го знаят това, гледали са го, преценили са. В началото не тръгваше по-агресивно и седеше статичен и по-бавно тръгваше. За мен беше суперподготвен, но да не забравяме, че е на 44 години. Това, което прави, е голямо нещо.

- Мислите ли, че ако не се беше случил този удар в брадата, Кубрат щеше убедително да спечели?

- Да, да. Това е тежка категория. Един удар решава целия мач. Но аз вярвам, че ако беше завършил до 12 рунда, щеше победата да е за него.

- Какво научихте тези дни, които сте прекарали с Кубрат, защото той безспорно е боксьор на световно ниво?

- Това, че е много амбициран и наистина много се подготвя, много тренира. Даже Вегнер му казва на другия ден да почине. Той заявява: "Не, тренер, спокойно, чувствам се добре". Винаги се подготвя. Има характер, има сърце. Това ми е направило впечатление.

- Някой съвет даде ли ви на вас?

- Той ми даде съвет да поиграя още малко аматьорски бокс и да се насоча към професионален. Той е започнал на 29 години и вика: "Съжалявам, че започнах толкова късно с професионален бокс".

- Какви са плановете и целите ви за 2026 година?

- Вървим стъпка по стъпка. Гледаме за близките състезания, близките лагери.