България осъдена заради антиромска реч на Валери Симеонов

• Политикът сее омразни фрази от трибуната на властта, които са останали несанкционирани
• Евромагистратите укоряват правните ни институции, че не осигуряват защита на малцинствата в такива случаи

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе с две осъдителни решения срещу България заради антиромската реч на политика Валери Симеонов, която е останала несанкционирана от българските съдилища.

И двата случая се отнасят до реч на омразата, произнесена от народния представител от "Патриотичен фронт" Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание на 17 декември 2014 г.

Двете дела, по които се произнасят европейските магистрати, са Будинова и Исаев срещу България (двама ромски журналисти и активисти) и Асенов срещу България.

Будинова и Исаев стигат до ЕСПЧ, защото българските съдилища не намират нищо притеснително и нередно в изказванията на Симеонов, в които цялата ромска общност е представена чрез обобщаващи и враждебни внушения за престъпност, беззаконие, злоупотреба със социални помощи и отказ от изпълнение на граждански задължения.

Всичко започва през 2014 година, когато Будинова и Исаев подават иск по реда на Закона за защита от дискриминация пред Районния съд в Бургас. Тогава съдиите осъждат Симеонов, но впоследствие решението им е отменено от по-горните ни инстанции.

Окръжният съд в Бургас се произнася, че двамата ищци не са доказали дори косвено, че изказванията на Симеонов са ги принизили, унизили или обидили по какъвто и да е било начин. Казано по-просто, тези изказвания на Симеонов по никакъв начин не са повлияли негативно на ищците и не са ги засегнали, смятат тогава окръжните магистрати в Бургас.

В последващото си решение Върховният касационен съд допълва, че ищците са длъжни да докажат конкретни негативни последици в личната си сфера, например отказ да бъдат назначени на работа, отказ на достъп до стоки и услуги и други подобни.

С вчерашното си решение по това дело - Будинов и Исаев срещу България, Европейският съд по правата на човека приема, че България не е изпълнила задължението си да защити жалбоподателите от дискриминационна реч, която засяга тяхното достойнство и личен живот като членове на уязвима етническа общност. Европейските магистрати са категорични, че ищците не трябва да доказват никакви конкретни негативни последици в личния си живот, защото самото изказване на Симеонов е еднозначно и говори само за себе си, а именно сее омраза срещу ромите и насъсква народа срещу малцинството.

Съдът подчертава, че неблагоприятното и уязвимо положение на ромите в България изисква борба с негативните стереотипи спрямо тях. Противно на това Симеонов използва техники за публично говорене, целящи да събудят негативни емоции у обществото.

Политикът прави обобщения за "големи части от циганския етнос, за системна злоупотреба с обществения и правен ред и за социален паразитизъм - все дехуманизиращи ромите изрази".

Според ЕСПЧ извън всякакво съмнение е, че тази реч представлява крайно негативно стереотипизиране, което подклажда предразсъдъци и омраза спрямо ромите.

Противно на българските съдилища ЕСПЧ не отдава значение на това, че Симеонов говори за "част от циганския етнос". Напротив, съдът отбелязва, че има няколко обобщителни фрази. Например "нашите мургави сънародници".

Евромагистратите приемат, че Бургаският окръжен съд и Върховният касационен съд напълно са пропуснали да направят преценка дали изказванията са засегнали правото на жалбоподателите на личен живот и достойнство, а го оправдават със свобода на словото.

Решението потвърждава, че когато публични фигури използват политическата трибуна, за да разпространяват расистки стереотипи, съдилищата не могат да се ограничат до формално позоваване на свободата на изразяване. Те са длъжни да направят реална преценка на съдържанието, контекста, както и на обхвата и въздействието на подобна реч, категорични са евросъдиите.

ЕСПЧ отбелязва, че нарушението произтича не от самите изказвания на Симеонов, които са укорими сами по себе си, а от отказа на българските съдилища да осигурят ефективна защита на жалбоподателите срещу тези изказвания.

Подобни са мотивите на евросъда и по второто дело - Асенов срещу България. То е заведено от Асенов заради същите изказвания на Симеонов през 2014 г., българските съдилища го неглижират и накрая стига до ЕСПЧ.

В този случай евромагистратите отбелязват, противно на родните съдии, че фактът, че Симеонов не е посочил поименно конкретни роми, включително жалбоподателя Асенов, не е основание да се смята, че достойнството на ищеца не е накърнено.

Съдът подчертава, че когато народни представители правят изявления, които противоречат на демократичните ценности на Европейската конвенция за правата на човека, тези изявления подлежат на слаба, а понякога и на никаква съдебна реакция - поне не и на адекватна.

"България Днес" се свърза с Валери Симеонов, който единствено каза: "Ще се въздържа от коментар".