Изследователят Иван Тренев: Пианото и короната на Анастасия Романова са в частна колекция в България

Кой е той?

Иван Тренев е роден през 1991 г. в Стара Загора. Завършва Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", специалност пиано. Работил е като журналист. Прави няколко срещи и последното интервю с известната британска българистка Мерсия Макдермот, която посвещава 30 години от живота си у нас за изследване биографиите на Васил Левски, Яне Сандански и ВМРО. Тренев се запознава и с дъщерята на Че Гевара - Алейда, която му разказва, че Че е бил последовател на делото на Васил Левски. Изследовател е на българската антична история. Сценарист и режисьор на документалния филм "Ботев отвъд понятното". Автор е на книгата "Раковски - 200 години безсмъртие. Един световен мъж". Тренев е съавтор и на книгата "Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от османско иго".

- Г-н Тренев, заровихте ли томахавките с журналиста Ивайло Шопски? Двамата влязохте в ожесточен спор, в който се е намесила и прокуратурата, за статута и стопанисването на къщата-музей на Васил Левски в столичния кв. "Бенковски"...

- Той има на какво да се учи и аз мога да му предоставя информация, за да се ограмоти. Защото според мен този човек има доста пропуски в културно-историческото наследство на България и не само на България. Получих доста сериозни обвинения от него. Дори си позволява да изкривява нещата, които съм написал. Тези негови твърдения ще бъдат документирани и ще стане ясно, че Шопски не е прав.

- Вие не сте професионален историк, но някои ваши тези са предизвикателство и дори преобръщат на 180 градуса някои от най-сакралните постулати в историческата ни наука...

- Според мен не е необходимо да си завършил история, за да се занимаваш с тези проблеми. Една от книгите ми наистина оборва някои утвърждавани с години исторически постановки - за ролята на масонството в националноосвободителното движение в България. Срещнах се преди пет години с потомци на капитан Дагоберт Енглендер и се установи, че Ботев не е превземал кораба "Радецки", а е работил съвместно с неговия капитан.

- Защо обаче точно къщата на Апостола в София, която е била музей още от далечната 1974-та, се превърна в ябълката на раздора между вас и Ивайло Шопски, чиято организация "Бащино огнище" отскоро се е ангажирала с поддръжката й?

- Знаех отдавна за тази къща, борили сме се тя да се превърне отново в действащ музей... За съжаление в момента тя не е музей. Имам предвид, че не е музей според всички световни изисквания, тъй като е със статут на частен музей. От публично-общинска собственост тя е върната на частно-общинска, без право на глас и без да питат хората, жители на София, дали са съгласни частна организация да я стопанисва.

"Бащино огнище" се е обявило за читалище, но не притежава сграда, а е една неправителствена организация, която няма право да държи в частна собственост музей, който трябва да бъде общонационален и държавен. Държавата трябва да отпусне средства за поддържане на охраната и на поне един или двама уредници, които да изнасят беседи и да отключват къщата. Докато сега нищо такова не се прави.

- Но вашият опонент настоява, че неговата организация е спасила къщата от пълна разруха, през 90-те тя била многократно обирана и останала "по стени"...

- Истината е, че къщата е възстановена от местните хора и от общината. И това го има на документи. Освен това ние показахме документи от декември м.г., че общината абсолютно без да попита никого, е прехвърлила правата за къщата на Ивайло Шопски и неговата организация. Досега се подписаха стотици граждани и очаквам да се подпишат още толкова, които не желаят тази къща да бъде в частни ръце и с тази подписка ще върнем къщата на държавата. И всъщност Шопски се страхува точно от това.

Преди няколко години имахме спор и с кмета на Карлово. Написахме му официално писмо да ни предаде за сканиране ръкописа за предателството на Левски, но той отказа и заяви, че няма да го даде на никого. Започнахме дело, много тежка борба, но успяхме благодарение на нашата адвокатка и на нашите съмишленици да получим този уникален ръкопис.

- Шопски обаче изрази "свещен ужас" и от вашата теза, че Левски е бил отровен и турците след залавянето му са му дали противоотрова...

- Данаил Кацев-Бурски, трети братовчед на Левски, изключителен българин, издава през 1924 г. една книжка, в която, първо, доказва, че Апостола е предаден от семейство Поплуканови. Това е на Марин Поплуканов баща му - старият поп Лукан, който скрил в дувара на двора си парите от революционния комитет, а после и самият Марин Поплуканов, който участва в обира на хазната при Арабаконашкия проход през 1872 г. без разрешението на Левски, също предава Апостола. Освен тях в предателството участва и Димитър Пъшков, приятел на Марин Поплуканов. А пък двамата със сестра му Величка Хашнова се договарят с каймакана да набедят поп Кръстьо, на когото са имали зъб, защото не е бил такъв чревоугодник като стария поп Лукан. Фалшифицират едни писма, обвиняват поп Кръстьо и когато Левски пристига в Къкрина, вече се е знаело, самата Величка е казала, че той ще отседне в Къкринското ханче. И Левски, когато го залавят, се опитва да глътне отровата, която е носил в себе си. Това не е никакво кощунство. Това го пише и Данаил Кацев, и Иван Драсов, и Любен Каравелов във вестниците си... Какво повече искат като доказателство? Левски е прострелян, отрязали са му ухото, той пада и с прикладите на пушката му разбиват лицето. И на Апостола не му е било лесно да понесе тези удари, това предателство.

Дъщерята на Христо Ботев пък е отровена. Има една такава книжка на майка й Венета, от 12-странички, в която тя твърди, че Иванка е отровена и умишлено са я оставили да умре с детето си. Иванка Ботева е била член на женски дружества, борили се за братство и равенство, и става неудобна. Имала е същия остър, куршумен език като баща си. Тя много добре е знаела кой е убил Ботев.

Ще ви разкрия и друго. Първият генерал-губернатор на България е трябвало да бъде княз Владимир Черкаски. Той прави договор, в който България е била на три морета. В границите й влиза и Солун. Но Черкаски е убит и веднага след смъртта му договорът е скъсан и се изработва друг, на който България е на две морета.

Аз съм убеден например, че дъщерята на последния руски император - Николай Втори Романов, княгиня Анастасия, е живяла в България. Имаше един наш изследовател, който пишеше за Левски в началото на 90-те години и за други големи български личности, който написа книга и за нея. Тя после си сменя фамилията, както и брат й, царевич Алексей, който също е живял в България, но умира преди нея.

За скептиците ще посоча, че пианото на Анастасия се намира в България, както и короната й, имам я на снимка. Опитах се да закупя поне пианото, но хората, които го притежават, засега не са съгласни да го продадат.