Румънски крал пръв говори по телефон у нас

*Руско-турската война носи нововъведение

*Вместо вино генерал получава апарат, войниците се забавляват с него

Румънският крал Карол I е първият човек, провел телефонен разговор в България. Владетелят се обажда от щабквартирата си в плевенското с. Пордим на главнокомандващият руската армия по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. великият княз Николай Николаевич. Това става само година след като Александър Бел е представил изобретението си, наречено телефон, през 1876 г.

Изложба, посветена на 150-годишнината от изобретяването на телефона и първото обаждане на Александър Греъм Бел е подредена в административната сграда на Историческия музей в Исперих. Експозицията под наслов "Господин Уотсън, елате тук - искам да ви видя" проследява развитието на комуникацията от първичните форми в праисторията, през Античността и Средновековието до съвременността. Изложбата представя развитието на телефонната техника - от първите стационарни апарати, използвани в България от средата на ХХ век до началото на демократичните промени, до съвременни мобилни устройства от различни световни марки", разказва главният уредник в музея Благовест Банчев, който заедно със зам.-директора Мария Николаева са подготвили изложбата. 

Той припомня, че през 1876 г. шотландският учен Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен предавател, който пренася знаменитите думи на Бел "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент в съседната стая.

Посетителите могат да видят оригинални телефонни апарати, дарени от Основно училище "Васил Левски" в село Тодорово и жители на общината. Сред експонатите е и телефон с ръчно навиване, използван за връзка с телефонна централа в ранния период на телефонните комуникации.

По думите на Банчев изложбата има за цел да покаже не само техническата еволюция на телефона, но и по-широката история на комуникацията. Чрез фототабла и текстове е проследен пътят на човешката комуникация - от жестове и символи, през писмеността и пощенските системи, до телеграфа и телефона. Специално място е отделено и на българския принос към развитието на преносимите комуникационни устройства. 

Директорът на музея Теодора Василева отбеляза, че през последните десетилетия развитието на телефоните е изключително динамично - от стационарни апарати до GSM устройства и съвременни смартфони. По думите й голяма част от по-старите технологии имат историческа стойност и следва да бъдат съхранени.

Изложбата на Историческия музей в Исперих ще може да бъде разгледана до началото на юни.

Историята разказва и за едни друг от първите телефони у нас, като случката от 1878 г. е малко куриозна. Генерал получава погрешка сандък със странен апарат с тръбички вместо с очакваното вино. Това всъщност е бил един от първите телефони у нас, с който войниците се забавлявали, разговаряйки през палатките, когато разпознали устройството с помощта на началника на полевия телеграф.

До Освобождението първите телефони у нас са свързани с Русия и войната. След Освобождението са донесени в България от български офицери през 1884 година и инсталирани в София. Те са два броя. През същата година в деня, в който се освещавала новата сграда на Народното събрание, офицерите канят у дома си премиера Стефан Стамболов, за да му представят чудото, наречено телефон. 

Осъзнали удобството и предимствата на телефона, българите работят за развитието на мрежата у нас и още същата година в София се появява първият телефонен номератор, който обслужвал до 5 линии. Подобни номератори постепенно се появяват и в други градове в България и на 13 януари 1892 година тържествено е проведен първият междуградски разговор между София и Пловдив. Три години по-късно се появява професията телефонист.

Служителите в телефонните централи осъществявали връзката между търсещ и търсен. Поради уморителната работа на телефонистите се търси решение, което е открито години по-късно - през 1935 г. в България са въведени автоматични телефонни централи в София, Пловдив, Велико Търново, гара Кричим. Царство България е имало и улични телефони, работещи с монети, освен телефонните централи.

Масовото производство на телефонни апарати у нас, предназначени за домашна употреба и не само, с което телефонът става достъпен за широка употреба, стартира през 1924 година. Телефонно-телеграфната работилница към Главната дирекция на ПТТ произвеждала апарати, номератори, телеграфи и части за тях. 1900-ата година е рождена и за телефонния указател - книгата, събрала всички телефонни номера у нас.