Боряна Богданова

Днес ви представяме Боряна Богданова. Тя е родена на 1 август в София преди 28 години. Завършила е английска филология в СУ"Св. Климент Охридски", а по-късно и магистратура "ИТ в медийния бизнес".Работи в преводаческа агенция, а в свободното си време пише, пер и снима. "След като осъзнах как хората си отиват под една или друга форма, се появии нуждата да отразявам това извън себе си. Затова и пиша толкова за загубите. Те са част от нас.", казва Боряна.

Еднодневно

из самотните следобеди на юни

се обичаме и после се забравяме

и водим диалози с тишината

и за други незначителности страдаме

а безметежно пътя ни минава времето

докато се раждаме, случваме, умираме

я виж как мухата се разхожда

във сребристите коси на младостта ни

наш e нейният живот и трае ден през месец юни

***

Смяна на поста

поне едно е сигурно

поне ноември няма да ни предаде

и ще оправдае скромните очаквания

че листата в крайна сметка ще се уморят

след угасналата революция за отлитане на юг

ще капитулират кротко във краката ни

поне това е сигурно

във този нестабилен свят

есента предава се на зимата

поне това ни е опора

засега

***

Навици

не пуша по принцип

и мразя цигарите

но ти си най-долу

накрая в кутията

и гледаш как

една след друга запалвам

още малко

по-бързо да стигна до теб

и се задъхвам, любов

пуша без принципи

никотин и катрани

любов и доверие

не ги пише вече

а са вредни за здравето

и ги вдишвам за теб

издишани вярвания

посягам - последна е

и всичко е дим

откажи се - ми каза

от ужасните навици

скърши и нея

и ме прекърши на две

не ти мигна окото

ти нямаш очи

нали си празен отвътре

само дъно в кутия

***

21 грама

колко е тихо навън

а отвътре вали

20 грама е дъжд

и малко остава

тежи като тон

единият грам

последен от мен

изваляваш

***

Болеше

Стъкълца убиват ме.

Не смея да ги преживея.

Преглъщам ги за миг.

Виж как удавям се в сълзи.

А сок от грозде са.

Отдавна ферментирал.

Така ранимо обичаше ме ти.

Не съм ядосана.

Парченцата не са от твоето тяло.

Нашата любов прозираше и отпреди.

Гола беше. Скочи. И на прах е вече.

Тя себе си уби. А аз започвам отначало.

***

В чакане на себе си

сред многоточия от есенни листа

разпръснати по стълбите пред вкъщи

седя и съм в очакване на мене

да се прибера от другите тела

които раздавах до последно

на онези, които не заслужиха

и седя на горното стъпало

а листата са пресъхнали

със всяка крачка по-надолу

измачкани като плътта ми

са след всеки край

и всеки дъх в началото

и на пръсти броя

кога ще се върнасама

ще дойда на себе си

след 3, не сме вече 2, а 1

…

задълго е тихо

ромони есента

отново съм спряла по пътя

***

Жертва

сенките ни се докосваха

преплитаха една във друга себе си

и сливаха безплътно рамене

пръстите им бяха впити

и безшумни

а на светилната

ние - не

протягаше ръката си към моята

отдръпнах я

не те обичах

вече не

тръгна си

и сянката ти

моята ми взе

***

Морска звезда

любовта ми към теб е

загниваща морска звезда

била отдавна красива

а в симетрия на дъното

безжизнено вече се свива

и няма пет живота

колкото ръце

протегнати към теб

за да разбере

че по-дълбоко вече

няма накъде

***

От шестия етаж

на пейката пред блока

често се разхождаха трохи

листа и семки от преди година

изсъхнали, изплюха ги от скука

потънали във важни разговори

днес, а после вече бяха други

изпушиха кутии, изстрадали

поне до седмица са минали

и нови седнали играят табла

и мирише на ракия, за живота пият

докато не ги повика тя, смъртта

или по-страшното - старата с тигана

и идват млади влюбени по двама

става тъмно, тръгват си по трима

и няма никой утре рано на студа

изгубила е само себе си една жена

а мъж след нея вестника изяжда

осми А за осми път избягали от час

а тя винаги ги гледа от високо

всеки ден от седем сутринта

дали наистина чуждите животи

по-лесно се преглъщат в самота