Нели Николова

Нели Николова e на 15 години от Карлово. Учи в Професионална Гимназия "Генерал Владимир Заимов" в Сопот. Обича да пише стихове, вярва в чудесата и добрите дела. Окрилена от святото дело на дядо Добри, тя възпя светеца от Байлово в стихотворение и отряза косата си, за да я дари на онкоболни деца. Мечтае да издаде своя самостоятелна книга, а стиховете си публикува в своята Фейсбук страница "Думичките на Нели".

България

България е думичка една ,

но цялата Вселена е побрала

като ковчеже пълно с чудеса -

родина, обич, мама.

България с житните поля

мирисът на роза, лавандула,

възрожденска песен, на чанове звъна,

морето Черно, Марица, Вардар, Струма

България е думичка една

и аз пред нея ничком коленича

с на Левски подвига, на Ботев със стиха

аз да живея съм орисана!

"Добрите дела са около нас"

На дядо Добри - светецът от Байлово

Доброто, казват, е навсякъде около нас,

но явно аз съм зле с очите,

защото какво добро има в това,

че закривайки училища, рушат душите?

Какво добро и на кого

се прави когато влизаш в храма,

не за да се помолиш Богу,

а да грабиш от парите пред олтара?

Какво добро е да подмениш ти история,

изтрадана с кръвта и сълзите на дедите,

да насаждаш чуждите традиции,

да честваш Хелоин вместо Ден на будителите?

Добро видях сал в един,

наглед дрипав и бездомен просяк,

който бе решил да поднови,

да съгради отново храма.

И той със свойта доброта,

със смирението си пред Бога

обрекъл бе живота пред смъртта

да бъде пример и икона.

И тоз човек с поглед благ

остана като най-големият дарител.

Когато другите ограбват и рушат,

той показа какво е да градиш и да обичаш!

На мама

Ситуации с нея разяснявам

и нови неща получавам.

За мен тя е едничка-

моята майчица добричка!

Косите й може би от мисли за мен посивяват

и спомените за детството оживяват,

припомнят мигове стари,

когато съм яла дори и шамари.

Но ценя всеки миг, мамо

и търся отново съвет, и не само,

за да изграждам личността си смело

и да сбъдвам мечтите си умело!

Аз и моето време

Забързани, задъхани, отрудени,

стресирани, отчаяни, уплашени

за хляба как парички да изкараме

се нижат дните ни окаяни.

И времето минава в сметки,

да вържем някакси бюджета

и за друго не остава просто време

щом душите ни са в плен на толкова дилеми.

И късчета от рая си поднасяме,

ако остане време за поезия,

ако някоя любима книга

преоткрием в пиеса.

Забързани, задъхани, отрудени,

забравихме, че с пари не се живее

щом няма обич, ласка

щом семейството за някой е до време.

Ех време, мое време

позволи ми да се уча, да порасна

да открия лек срещу малодушие,

лекарство срещу бедност на душата.

В началото бе силата на словото

Словата винаги се свързват с началото,

но може те да водят и до край.

Когато носят в себе си куршуми,

когато те раняват и обхваща те печал.

Едни и същи думи носят радост,

но могат и в мъка да те потопят

зависи кой ще ти ги каже

и тона, с който ще те заковат.

О, думите сами по себе си са мъртви,

колкото и мъдрост да има в тях.

От душата и сърцето човешко,

зависи да стигне тя до нас.

Да звънтят, да пеят

и танц да заиграят хванати в стих.

Да са символи на красота и обич,

да дарят ни усмивки и без грим.

Изповедта на розовия цвят

Плаче ми се Слънчо,

мъчно ми е майчице Земя,

че мене, който възхваляват

причина ставам да се изричат обидни слова!

И короната на моята царица помътнява,

че тез, които всеки ден през май я заслужават

броят стотинките за хляба

дали и душата си да ме опазят.

А те с труда си традиции запазват

та с мириса ми политици страната ми да славят.

Но, ако достойно труд не се заплаща

ще остана само спомен и изкоренен корен!

Ако бях учител

Какво ли ще е аз да съм учител,

да формирам детските съдби.

Да давам светлината в мрака,

знание и светли бъднини.

А няма ли да знаят повече от мене

с тез таблети и онлайн игри.

Дали ще бъде им забавно в часовете

или с презрение ще извръщат очи.

Ще мога ли да привлека вниманието им към книгите и мъдростите , писани в тях?

Ще разберат ли правилата математически

и че животът се гради на тях?

Ако не мога аз това да сторя,

защо учител да се аз зова,

макар че важното е аз да мога

да ги направя хора с добри сърца!

Бог е любов

Къде е Бог?-

там нейде в небесата

възседнал някой облак

в градината на Рая.

Или е в най-тъмното кътче на Ада

изцелявайки болката на грешника.

Какво е Бог?-

отговор на молитва,

вяра за изцеление,

последната наша утеха,

чувство за щастие в самотните вечери.

Аз пия водата,

ям от храната,

дишам от въздуха,

газя тревата.

И се усмихвам и съм щастлива,

защото Той е навсякъде!

Казват без любов нищо не става.

Следователно Той любовта е!

Светлина в мрака

Вървях затворила очи -

от тъмното ме беше страх

и не смеех аз да ги отворя.

Но ето, че страхът се изпари завчас

щом усетих ръката си в твоята.

Държахме двамата ръцете си и гледахме Луната,

а тя Сияйната ни даваше надежда в тишината.

Притихнали слушахме нейната приказка омайна

как светлина се ражда и от мрака

щом приятел верен държи те за ръката!