Писателката Здравка Евтимова: Злото няма шанс в Перник

По време на "Сурва" поезията на индийския посланик Арун Саху ще застане редом до древния кукерски обичай

От 24 до 26 януари Перник отново ще се превърне в място, където времето губи обичайния си ход, а шумът на звънците разкъсва тишината така, сякаш отваря невидима граница между старото и новото, между страха и надеждата. "Сурва" не е просто обичай или пъстро дефиле от маски и костюми, а жив ритуал, който всяка година събира паметта, вярата и нуждата хората да бъдат заедно.

За писателката Здравка Евтимова "Сурва" е преди всичко очакване - онова особено вътрешно състояние, което започва много преди първия звън на хлопките и обхваща целия град с усещането, че предстои нещо важно и необходимо. "За мен "Сурва" означава щастливо очакване да дойде кукерският празник", казва Евтимова, описвайки онова чувство за общност, което прави Перник различен в дните на празника.

В края на януари, когато студът е още осезаем, градът започва да звъни не символично, а истински и тежко. "Тогава целият град и моят квартал "Изток" е огласен с дрънчене на звънци, така че злото няма абсолютно никакъв шанс да се прояви", споделя Евтимова, убедена, че шумът не е просто звук, а действие със сила.

Не е случайно, че "Сурва" е именно в Перник - тук кукерите не са атракция, а пазители на реда. "Неслучайно този празник се прави в нашия град", подчертава писателката и напомня, че днес той е международен и привлича хора от цяла България и от много страни по света. "Злото се плаши от нас. То се плаши от нашия град", категорична е писателката и добавя, че дори ако злото е родено тук, няма шанс да се задържи.

Кукерите по традиция са тези, които плашат злото, но в думите на Здравка Евтимова се появява и друг, по-философски въпрос - от какво се страхуват самите те. "Кукерите не вярват, че двигателят на живота е страхът", вярва авторката, подчертавайки, че страхът може да има своето място единствено като бдителност, като сигнал да бъдем внимателни, но не и като сила, която управлява живота ни. Истинската опасност според нея е другаде - в капризите, в разглезването, в онези прояви, които напомнят поведението на глезено дете и които могат да разрушат духовния строй на човека. "Започне ли човек да се поддава на разглезването, той губи истинската си същност, губи таланта си", заявява писателката.

"Сурва" е и радост, особено за децата. Двете внучки на Здравка Евтимова живеят в Перник и засега са само зрители, които искат да докоснат кукерите и да дръннат звънците, възприемайки ги като приятели. "Съвсем близко е времето, когато сами ще си правят и ще си шият такива костюми", доверява обичаната авторка с увереност, че традицията ще продължи.

За Евтимова "Сурва" е и празник за поемане на въздух и срещи с приятели, а тази година има и още едно измерение - представянето на стихосбирката "Светлозелени очи" на индийския посланик Арун Саху, което съчетава древния ритуал със силата на съвременната поезия.

А ако "Сурва" беше разказ, той щеше да бъде сплав от щастие, тъга, страх и надежда, подобно на самия живот. "Надеждата трябва да дава щастливи плодове", завършва Здравка Евтимова.