ММА боецът Илиян Адриянов: Ще съм сред най-добрите в света

Младият ММА боец Илиан Адриянов показа на какво е способен с две победи в големи международни вериги - BKFC и MMA Бушидо. Той е продукт на легендарния треньор Кирил Алексиев. Следващото изпитание пред Адриянов ще бъде на днес (18 май) в столичната зала "Христо Ботев" на галавечерта Caged Steel. Какви цели си е поставил, сподели пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България днес".

- Илиане, ти си един от най-атрактивните млади таланти в България. Записа две победи на ММА Бушидо и BKFC. Как успя да направиш впечатляващите нокаути?

- Това е планът ми за всяка битка. Да ги приключвам. Мачовете да са атрактивни. Тренирам здраво.

- На ММА Бушидо беше професионалният ти дебют. Какво бе усещането?

- Бях доста притеснен. Дори мислех, че ще загубя. Като за първи път беше нормално. Минаваха ми всякакви мисли през главата преди мача. Все пак останах самоуверен. Излязох и се сбих. Отпуснах се, когато би гонгът. В съблекалнята съм притеснен. Когато вървя към ринга, започвам да се отпускам. След като вляза в него, всичко отшумява.

- Дебютира директно в международна верига. Не си ли мислил да го направиш в по-малки и да натрупаш самочувствие срещу не толкова класни съперници?

- Не съм получавал оферти за това. Получихме покана да участваме на тази гала вечер и се съгласихме. Опонентът беше опитен. Имаше 13 победи и три загуби в аматьорския кикбокс и два професионални успеха. Въпреки това се съгласих на мача.

- Промени ли се нещо при теб след победата?

- Доста неща се промениха. Имах две аматьорски битки и съм ги загубил. Не тренирах достатъчно, не бях дисциплиниран. Въпреки това получих тази оферта. Казах си: "Щом не се получава, щом губя, трябва да променя нещо". Започнах да тренирам всеки ден по два, по три пъти за тази среща. Имах дисциплина, постоянство. Излязох натрениран. Направих хубава победа и разбрах, че за спорта трябва дисциплина.

- Треньорът ти Кирил Алексиев какво ти казваше след загубите?

- Да тренирам повече. Да бъда по-отдаден, по-дисциплиниран.

- След ММА Бушидо имаше дълга пауза преди мача в BKFC. Какво прави през това време?

- След бушидото имам една среща в Гърция. Там ме дисквалифицираха заради нелегален удар с коляно. След това имах пауза и се подготвях за следващата възможност. Мачът в Гърция беше от К-1 с големи ръкавици. Прихванах му главата и го ударих с нелегално коляно. Отвори му се много голяма аркада и спряха мача. Обявиха го като дисквалификация. Увлякох се малко повече в боя. Понякога се случва, но си извлякох поука. Трябва да запазвам повече самообладание. Да съм по-премерен и да не се хвърлям в необмислени действия.

- Когато ти предложиха да се биете в BKFC, какво ти мина през главата?

- Двоумях се дали да приема. Но си казах, че това е много голяма възможност и не трябва да я пропускам. Трамплин е за бойци като мен, които са в началото на кариерата си. Ако бях изпуснал тази възможност, нямаше да е добре.

- Хареса ли ти да се биеш без ръкавици и имаше ли някакви поражения по ръцете?

- Нямах абсолютно никакви поражения. Нямах счупени кости и аркади. Хареса ми. Изживяването да се биеш на такава галавечер в такава организация е уникално. Много се радвам, че участвах.

- Как се стигна до влизането в залата при треньора ти Кирил Алексиев? Не си се подготвял в друга.

- Аз съм от тук, от този квартал. Един ден решихме с приятели да се запишем. Чухме за залата и започнахме да тренираме да видим как е. Хареса ми много. Допадна ми миксирането - борба, можеш да използваш крака. Преди това съм тренирал по малко борба, бокс и кикбокс. Бях 14-годишен, когато започнах.

- Алексиев има репутацията на много строг треньор. С теб как беше в началото?

- Строгичък си е, но това е добре. В тези спортове, ако нямаш дисциплина и идваш да се размотаваш и лигавиш, няма да станат нещата. Такъв треньор трябва на всеки. Напаснахме се. В началото бях уплашен от него. С времето свикнахме един с друг и се нагодихме.

- Какво помниш от първия спаринг?

- Понабиха ме. Самочувствието ми малко падна, но се надъхах да тренирам. С времето започнах да надвивам над това момче и почти всички в залата и се отпуснах. В началото бях малко по-неуверен.

- Участваш в най-различни регламенти - кикбокс, ММА, бокс без ръкавици. Кой е твоят?

- Искам да се насоча към ММА. Това тренирам. Интересно ми е в другите. Мога да съм конкурентен навсякъде - бокс, кикбокс. Пробвам да видя как ще ми се получат нещата.

- Плановете предполагам са да отидеш в голяма верига в чужбина? Имаш ли начертан план?

- Ако зависи от мен, отивам още утре. Предложат ли ми, ще замина. Трябва да натрупам още малко опит. Нуждая се от още няколко срещи, атрактивни победи. Ако ми предложат от някоя чужда федерация, отивам.

- Кое те накара да влезеш в залата? Имало ли е някаква неприятна случка?

- Като дете обичах да се посбивам. С времето го преодолях. Помогна дисциплината от тренировките. Вече го няма желанието в мен да се бия по улиците. Това е тъпотия, лошо нещо е. По-добре да дойдеш в залата да потренираш малко, да направиш някой спаринг. Имало е много случки на улицата, след които разбрах, че не водят към нищо добро.

- Родителите ти какво мислят за кариерата ти в бойните спортове?

- Майка ми не иска да тренирам, да се състезавам. Не желае дори да идва на мачовете ми. Баща ми се кефи като всеки мъж. Майка ми се притеснява много за мен. Избягва да ме гледа дори по телевизията. Когато й говоря за някой по тежък спаринг, казва: "О, не, не, моля те, не ми обяснявай! Не искам да слушам!". Беше на BKFC, но не гледа срещата ми. Беше с наведена глава и ръце на очите. Дори не разбра, че победих. Моята приятелка й каза.

- Има ли боец, който много ти харесва като стил?

- Джон Джоунс. Той е страхотен боец. Най-добрият е.

- Следващото ти изпитание е след около месец на Caged Steel. Какво знаеш за съперника си?

- Не знам много за него. Не съм чувал достатъчно. Знам, че прави дебют. Има второ място на държавно първенство по кикбокс. Гледах му един мач, не е зле момчето. Има добър кикбокс. Мисля, че ще стане добра среща.

- Имаш ли вече планове за някакви други участия по-напред в годината?

- Засега нямам предложения. Ще участвам навсякъде, където ме поканят.

- Мислил ли си за лагери в чужбина?

- Да, след време, когато натрупам малко повече финанси, ще отида. Трябва задължително да го направя. Искам да продължавам да се състезавам, и то в чужбина. Конкуренцията там е сериозна. Затова няма как да не направя лагер в чужбина.

- Колко е трудно за един боец в началото на кариерата му да се издържа? Работиш ли нещо?

- Когато не се подготвям за битка, работя от време на време. Като цяло родителите ми помагат. Трудно е. Изискват се доста финанси - храна, добавки, гориво. Не е лесно, но си заслужава.

- Кога ще те видим в UFC?

- Надявам се скоро. Дай Боже, до пет години или по-малко. Колкото по-рано, толкова по-добре. Но важното е да вляза там.