Трикратният световен шампион Йото Йотов: Живея като пенсионер

Трикратният световен шампион по вдигане на тежести Йото Йотов ще разкрие още от кухнята на славния национален отбор на България по вдигане на тежести. Той е част от последния отбор, който се готви под ръководството на легендарния Иван Абаджиев.

- Г-н Йотов, имате добри резултати и след Барселона. През 1993-а пак сте световен шампион. Продължавате с европейските титли. Периодът преди олимпийските игри в Атланта с какво беше по-различен?

- В този втори период треньор стана Йордан Иванов. 1993-а на европейско първенство в София станахме първи отборно. Трима или четирима станахме европейски шампиони. На световното в Мелбърн четири световни титли направихме. Йордан Иванов беше много умен човек. С него се работеше прекрасно. Никакви проблеми, пълно разбирателство. Сядаше със състезателя и с него изгражда тренировка, методика, планове.

- Но го сменят малко преди олимпийските игри в Атланта?

- Да, смениха го малко преди олимпийските игри в Атланта. Имаше едни хора, които обичаха да дърпат конците задкулисно. Както бат Данчо си е треньор, така казват сега треньорът е Янко Русев. Отиваме на лагер през 1995-а. Първи лагер на "Спортпалас". Много от нас са семейни. Янко Русев треньор, започваме лагер. Главен консултант Иван Абаджиев. И започваме тренировки. Една вечер влиза Абаджиев в залата, сяда. Ние си тренираме. Свършва тренировката, става Абаджиев и започва да говори. Той обичаше лекции да изнася. Вика: "Момчета, време е да започнем вечерните тренировки". Това е 95-а. Преди това сме тренирали близо пет-шест години по различна методика. Резултатите не са ни слаби, плюс това сме отишли със семейства. Уж почивен лагер. Готвехме се за световно. През 1995-а беше много важно първенство. Битка за квота за олимпиадата, защото беше важно отборното класиране.

- Какво стана?

- Абаджиев казва, че сега е време да започваме. Обяви: "Ходете да вечеряте и след еди си колко време елате в залата". Настъпва мълчание може би минута. Никой не си тръгва, никой не става. Янко Русев видя, че положението не е много добро, стана и каза: "Няма да имаме днес вечерна тренировка. Ще видим", заяви той. Абаджиев беше леко ядосан. "Вие не искате да ме слушате, не искате да тренирате моята методика. Вие ще се провалите", заяви. Стана и си тръгна. Времената вече бяха много по-различни. Нямаше как пак да се връщаме на 87-88-а година с вечерни тренировки и т.н.

- На самите олимпийски игри в Атланта как се получиха нещата?

- Първо трябва да споменем световното 1995 година. Станах втори, но като отбор взехме пълна квота за олимпиада. Идваме вече в олимпийската година. Аз вдигах в Германия. Имах не лоши резултати и се бях разбрал с Янко Русев, че на европейското няма да участвам. Той обаче обяви, че трябва да ходя на всички лагери. На какви лагери да ходя бе, човек? Синът ми се ражда на трети. Те ме накараха на четвърти да отида на "Спортпалас". Ако не беше олимпиада, въобще нямаше да им се занимавам с никакви лагери. Отидох, стоях пет дена и ме освободиха. Върнах се в Перник, тренирах си, участвах си в Германия, свърши ми първенството. Вика: "Сега ще ходиш на лагер на Белмакен". Попитах защо, след като отборът се готви за европейско първенство. Какво да правя? Отивам на Белмекен. Исках малко да си почина, да възстановя. Имаше време до олимпиадата. На Белмекен сутрин ходех да тренирам спомагателни упражнения. Следобед правех походи до Зъбчето. Изкарах две седмици с походи и с такива работи. Върнах се в Перник в края на март. Близо два месеца много сериозна тренировка и в края на май отивам на лагер в Шумен.

- Взимате втори олимпийски медал.

- За себе си съм доволен, защото аз такива резултати имах на тренировка. Постигнах максимума на своите възможности в Атланта. Затова се радвах.

- Тези олимпийски игри в Атланта бележат края на една много славна епоха за българските щанги, след което идва леко затишие. Тогава се завръща Иван Абаджиев като треньор.

- Да, трябва да се завръща Абаджиев. След Атланта продължавах да се състезавам за Германия. Вдигах в Бундеслигата и там имах много добри постижения. Държах ниво не на всяко състезание. 1997-а идва Абаджиев, връщат го старши треньор. Мен ми свършва състезанието в Германия февруари и си почивам. Нямам никакви състезания повече. Въобще нямах никакво намерение да участвам на европейско първенство в Риека. Обаче щеше да е много грозно, ако всички стари състезатели се махнат от отбора, и започнаха да ми подхвърлят. Казах, че ще участвам на европейското. Ще се готвя, но искам да тренирам в Перник. Така и стана. За европейското нямаше абсолютно никакъв проблем. Тренирах си в Перник, отиваме, станах европейски шампион. След това имах амбиция и за световното първенство. Вече обаче Абаджиев беше събрал отбор. Млади момчета, в моята категория беше Георги Гърдев. Аз знаех, че ще се направи всичко възможно, нали? Никой не се караше с мен, никой не ме гонеше, не ми поставяха никакви условия. Тренирах си в Перник. Идвай, вика, от време на време на контролно. Ходех на "Дианабад". Знаех, че всички искат да загубя. Гърдев го готвеха доста сериозно. Правех тайни тренировки. Никой не знаеше колко вдигам. След два-три дни отивах в "Дианабад". Вдигам по 5 кг по-малко, за да не знаят колко мога. Това е номерът на умрялата лисица. Видяха, че съм много силен на самото състезание. Прекрасно състезание, прекрасно участие. Българите станахме първи и втори.

- Това ви е и най-силната година. Обявен сте за спортист номер едно на България, което е невероятно престижно. Стефка Костадинова беше втора.

- Да. Имам приятел от едно пловдивско село, вика: "Това е, вика, единственият човек, победил Стефка Костадинова". Не съм я победил на скок, а в класация. Тя беше световна шампионка в зала тогава.

- 1997 година ви е последната с националния отбор. Защо решихте да спрете?

- Уговорката беше да продължим до олимпиадата и така си движехме нещата. 98-а нямаше да участвам на европейското. Направо за световното да се готвя. Участвах си в Германия. Имах много добри постижения там. Лятото ходех петък и понеделник на контролни на "Дианабад". Другите момчета не бяха кой знае колко добре. Нямаше в отбора състезатели. Много хора взеха да говорят, че Йото си тренирал в Перник, пък вдига за националния отбор. Абаджиев го дразнеха тези неща. Отивам на една тренировка. Той вика: "Слушай сега, момче, ти ако искаш да участваш на световно, трябва да дойдеш тук на лагер. Иначе няма да участваш". Това беше юли, а уговорката беше да отида за месец и половина-два - септември, октомври. Какво ще правя юли, като аз имам добри постижения. И аз викам: "Добре, довиждане". Станах и си тръгнах.

- След толкова успешна кариера сега с какво се занимава Йото Йотов?

- Основно съм пенсионер. Като олимпийски медалист получавам пенсия, за което съм много благодарен на Министерство на спорта, на Олимпийски комитет, на всички хора, които помогнаха за това. Сега получаваме добри пари, с които можем да си живеем пенсионерски живот.

- Доста истории разказахте за Иван Абаджиев и ще ми е интересно да споделите какво е вашето мнение за личността му?

- Иван Абаджиев не мога да го критикувам, няма как. Аз нито критикувам него, нито неговата методика. Аз, когато съм бил малък, 17-, 18-, 20-годишен, съм бил в националния отбор. Абаджиев е бил треньор. Всичко, каквото е казано, съм изпълнявал, не съм мислил, не съм разсъждавал и така нататък. Той винаги е мислил за доброто на отбора, на щангите.

- За Карлос Насар какво ви е мнението като състезател? Започнаха вече сравненията с Наим Сюлейманоглу.

- Уникален състезател е. Огромен талант. Гледаме го, радваме се. Той много от малък започна да участва на състезания за мъже и да побеждава. На мен ми трябваха колко години, за да ги постигна тези резултати. Той ги постига много бързо и на пръв поглед изглежда с огромна лекота.