Интервю! Сумист №1 на България Иван Благоев: Сумото ми спаси живота в катастрофа

*По професия съм юрист, практикувам правото

*Покойният ми баща ми даваше сили

Кой е той

Иван Благоев дълги години се занимава с борба. В ключов момент не получава подкрепа от треньорите на националния отбор. Принуден е да спре. Няколко години по-късно Благоев влиза в сумото. Спорт, който не само че променя неговия живот, но и го спасява след тежка катастрофа с мотоциклет.

- Иван, вие сте сумист номер едно на България за 2025 г., европейски шампион, трети на световното през миналата година. Как започна новата година за вас?

- Миналата година мина успешно. Винаги може и по-добре. Ако си само на върха, ще е най-добре. Но като цяло беше една от най-успешните ми години в кариерата в сумото.

- Малцина са като вас - работите като юрист в адвокатска кантора през деня, тренирате с националния отбор вечер и винаги сте сред медалистите.

- Така е вече 11 години. Тази ще е 12-а. Не съм пропускал европейско. Може би по ковида имаше една година, в която нямаше шампионат. Така че сигурно са 10 европейски, световните са около шест. И медалите са почти толкова. Може би на две европейски нямам медал. Световните бяха малко по-трудни за достигане до тройката, но последните две години успях и там да се класирам на трето място.

- Как съчетавате двете неща?

- За съжаление се налага да имаш някаква професия, защото нашият спорт за момента в България не позволява да бъдеш професионалист. Ние не сме професионалисти, защото не правим само това. Налага се да работим, за да си позволим да тренираме. Не е лесно, но когато имаш желание, намираш начин. Истината е, че крада време от работа, от семейство, отвсякъде, за да мога да бъда на тренировка и да съм в добра кондиция и форма.

- Вие сте от малко село край Симитли. Какви са спомените ви от детските години? Имате брат, който също е елитен спортист.

- Това донякъде ни изгради. От малки сме си били винаги конкуренция на тепиха и вървяхме заедно. Той е по-малък и затова при него успехите бяха по-големи. Доста по-късно дойдоха успехите при мен, което пък ме съхрани. Остана ми голямата жажда за успехи и затова все още се състезавам.

- Как се запалихте по борбата? Случайно ли стана?

- Имаше един по-изявен спортист. Той тогава беше в Сандански в школата и вървеше доста добре. Покрай него брат ми изяви желание за борбата. Аз тогава точно имах желание за футбол и стана случайно общо взето. Отидохме той да се записва на борба, а аз на футбол, но като влязох в залата по борба, и казах: "Не, не, аз не мърдам оттук". И до ден-днешен ми е голяма страст борбата. Отидохме в Благоевград, там бяхме три години, след което продължихме в "Левски". Моите първи години не бяха силни. Имах няколко турнира, в които успях да се класирам. Станах първи в коледния турнир в Дупница, но на републикански не успявах да стигна до медалите. Напротив, дори още първите срещи ме елиминираха и в "Левски" отидох буквално около брат ми. Те много искаха да го вземат, защото той беше талантлив. Та покрай него взеха и мен. Но пък впоследствие жаждата за победата се увеличаваше все повече и все повече.

- Какво ви даваше мотивация да продължите?

- Имаше моменти, в които го правех, защото трябва, и други, в които исках да покажа на себе си и на другите, че мога. Преломният момент дойде на по-късен етап, когато ми се преобърна животът. Първият момент е, че си счупих крака. Татко, Бог да го прости, предложи, след като още не бях се възстановил на 100%, да започна да тренирам класическа борба. Тя ми тръгна с летящ старт. Бях доста и крив, от свободната борба им бях много неудобен на всички класици. Това беше първият момент, но по-преломният беше, когато осъзнах, че спортът е моят живот. Вече бях влязъл първи курс в НСА и загубихме баща ни. Той беше с огромно желание ние да успеем в живота, но и в спорта. И някак си усетих как той се всели в мен. Буквално ми даваше сили и подкрепа. Мислех, че мога да мина през стена, и се чувствах много добре физически, психически. Но пък нямах шанс да продължа в борбата. Треньори прецениха, че не съм годен за националния отбор. И вече като нямах опората на татко, реших, че трябва да работя. Да бъда опора на брат ми, защото той беше национален състезател и помагах на него.

- Как приехте отхвърлянето?

- Беше много труден момент. Наложи се да работя съчетано с лекциите в НСА. Започнах нощна работа, дискотека, охрана. Беше много трудно, но имах огромно желание да продължа. Не съжалявам, защото дойде следващият момент, в който се появи сумото в моя живот, и определено това беше спортът, който наистина ми допадна. А той дойде чрез сегашният треньор на националния отбор Николай Николов. Той имаше клуб и на майтап ме покани да пробвам. Казах си: "Защо не?". Отидох на първото състезание и станах трети в категория до 100 кг. Трябваше да правя преборване за европейско, но се контузих. В неговия клуб бяхме трима човека на 100 кг. Аз като най-млад и неопитен реших, че няма смисъл да меря сили с тях. По-добре да кача на горна категория. Пуснах се на 115 кг и станах трети. Правих преборване за европейско, надвих и отидох. Това беше първото ми европейско и първият медал. Станах трети. Отидох и на световно и там станах пети. Стигнах до полуфинал и това беше преломен момент да продължа.

- На вас сумото ви е помогнало в един от най-тежките моменти в живота при катастрофа с мотоциклет. Какво се случи и действително ли сумото ви помогна да сте жив?

- Със сигурност сумото ми помогна да оцелея в самата катастрофа, а и след това да продължа и да се върна в спорта. През 2023-а на 12 септември беше катастрофата. На 15-и беше европейското, като се бях натренирал много и бях твърдо убеден, че трябва да отида да затвърдя европейската титла. Бях първи в ранглистата в Европа. Три дни преди европейското един водач, който явно бързаше за някъде, ми отне възможността да отида на състезанието. Аз се придвижвах в София с мотоциклет. Не карах бързо, с около 50 км, но се ударих директно във вратите на един автомобил. Колата я изнесоха с рапатрак, не можаха на ход да я мръднат, но ударът беше буквално с рамото в цялата ми дясна част. Това е страната, с която влизам почти на всяка среща в сумото. Всички доктори потвърждават, че нормален човек, ако се удари по този начин, най-малко ще има много фрактури, да не кажем, че може да си загуби живота. Аз не бях с леки травми, но нямах сериозни счупвания. Имах на коляното фрактура, която не беше много тежка. Малко парченце се беше отчупило и имам скъсани връзки на рамото. Всички доктори твърдяха, че трябва да ме оперират. Само един, който ми е по-близък, ми даде мнение, че операцията е 50 на 50. Доверих се на рехабилитатори и възстанових рамото. Всъщност аз участвах на световното, което беше след един месец, но там може би малко подцених нещата. Не бях готов. Не можех да се движа, но твърдо бях решил, че трябва да отида, защото беше в Япония. Не се представих лошо. Загубих първата среща от много качествено момче. Киргизстанец, който впоследствие стана трети. 2024-а беше годината, в която се върнах в спорта. В Полша взех първия си медал от световно.

- А как се стигна до правото?

- Както и сумото, случайно дойде в моя живот. Един приятел стана адвокат, отвори кантора. Предложи ми да отида да пробвам дали ще ми допадне. Започнах да му помагам и впоследствие реших, че ще се занимавам с тази дейност. Записах, завърших и 10 години практикувам.

- Миналата година беше най-успешната в кариерата ви, но споменахте, че обмисляте да поприключвате вече.

- Хубаво е човек да знае кога да спре. Аз последните две години си казвам, че е последна. След катастрофата си казах, че ако успея да участвам и съм в добро положение, най-вероятно ще спра. Успях да взема и медал от световно, но пък се появи Симеон Станкович в отбора. Толкова много вдигна целия тим, че пожелаха да остана. Миналата година пък на световното очаквах да стана шампион. Бях надвил всички в категорията. Чувствах се добре, но с монголеца на полуфинал го изтървах и усетих, че трябва да дам още нещо от себе си. Реших, че тази година вече трябва да е последна.