Бикове нападат колоездачите в "Джирото"

Куриози по шосетата - жена кара с мъжете, побеждава мнозина

В първия етап на Джиро д'Италия у нас една куриозна случка намери място в медиите - куче, което се озова покрай колоната на състезателите. Но как може да се мери един домашен любимец с бикове?! Да, дори стада от бикове атакуват колоездачите близо до Неапол и те се разбягват на всички страни.

Италианският ежедневник "Газета дело спорт" създава и спонсорира италианското "Джиро". Преди това, през 1905 година този вестник организира Джиро ди Ломбардия и пробега Милано - Сан Ремо 1907. На 13 май 1909 г. на площад "Ди Лорето" в Милано стартира първото "Джиро" с маршрут от 2448 км. В него участват 127 колоездачи, но завършват само 49 от тях. Фондът за премии е от 25 хиляди лири, стартират само четирима чужденци, като и четиримата са французи. Етапите са дълги и тежки, но има 2-3 дни почивка между тях, защото те следват ритъма на излизането на вестника.

Първият победител в "Джирото" е Луиджи Гана, наричан "Краля на калта", защото се чувствал много добре на кални и прашни пътища. В първите издания на "Корса Роса", както е известна тази обиколка, победителят е определен не по време, а по точки, като се премира постоянството. През същата 1909 година Луиджи Гана печели и пробега Милано - Сан Ремо и подобрява рекорда на едночасово каране. От 1910 до 1912 победител в "Джирото" отново е Луиджи Гана, като се прилага формулата един ден състезания - един ден почивка. Първият чужденец, спечелил "Джирото" е французинът Жан-Батист Дартина, през 1910 година. 

Освен с познатото хвърляне на кабърчета по пътя през онези години "Корса Роса", или "Джирото" се сблъсква и с ред неочаквани препятствия - разкаляни и заснежени пътища, разлети реки, дъжд от домати и псувни от страна на зрителите, когато колоездачите слизат от велосипедите си и ги носят на рамене.

Първото "Джиро", при което победителят е обявен по време, а не по точки, е през 1914 година. То се помни като истинска касапница. Общата му дължина е от 3162 км, разделени на 8 етапа, 5 от които са над 400 км. От стартиралите 91 участници завършват само 8, временният лидер Азичи изчезва безследно, по-късно на следващия ден е намерен полужив в сеното на една ферма. Характерен за това "Джиро" е и рекордът за най-дълго откъсване в историята му, в продължение на 350 км и 14 часа. Крайният победител - Алфонсо Колцолари, печели с огромна преднина от 2 часа пред втория в класирането. Но бива обвинен, че е дърпан от кола в едно от най-тежките изкачвания. Първоначално е наказан с прибавяне на 3 часа върху времето му и чак през следващата 1915 година е обявен официално за победител, след почти година разследване.

Много любопитно в историята на "Джирото" е участието на жена - Алфонсина Страда, една селянка, луда по колоезденето. Единствената жена, карала наравно с мъжете. За да избегне съществуващата цензура през онези години, тя била записана с мъжко име - Алфонсин Страда, за да бъде допусната за участие. Когато се усещат, организаторите искат да я отстранят, но медийният шум и интересът към нея ги принуждава да отстъпят и я оставят да се състезава с мъжете. На първия етап от 300 километра Алфонсина оставя след себе си много мъже. В осмия етап организаторите намират начин да я дисквалифицират под предлог, че е завършила извън контролното време, но тя не се предава и продължава да кара макар извън класирането. Проявявайки невероятна смелост и издръжливост, тя стига до финала в Милано и е посрещната като истинска героиня. 

А първото женско "Джиро" е 64 години по-късно.

Една от първите истински легенди на колоезденето и на състезанието е Алфредо Бинда, притежател на 12 спечелени етапа в една обиколка, тази през 1927 година, с изключително тежък маршрут, в която стартират 266 участници и се отказват 186 от тях. А през 1929 година Бинда печели 8 последователни етапа. Доминацията му е толкова голяма, че организаторите дори му предлагат 22 500 лири, за да не участва повече, за да има интерес към "Джирото", защото неговото превъзходство прави "Корса Роса" предсказуема и скучна. Той е първият колоездач, печелил цели 5 пъти между 1925 до 1933 година. След него още само двама души печелят по пет издания на "Джирото" - Фаусто Копи между 1940 до 1953 и Еди Меркс-Канибала между 1968 до 1974 година.