Кой колко... пие във футбола

Футболистите имат разни странности, но известността и парите винаги им осигуряват приятна компания. Някои не могат да издържат на изкушението и започват да попийват, което излиза извън граници и води до проблеми с алкохола, следвани от такива със съпруги, закона и т.н. А някои от тези "непослушни" играчи са и кумир на милиони фенове на най-популярната игра. В родната "А" група от десетилетия няма истински идоли, но пък отборите ни се обзавеждат непрекъснато с разни ритнитопковци, я наши си, я от чужбина, които предпочитат нощния живот, чалгата, мацките и пиячката пред потенето на зеления терен. Но те са новини за кратко и отиват в забвение.

Ето и някои от най-популярните алкохолици, радвали публиката с изпълненията си с коженото кълбо.

Гаринча (1933-1983)

Крилото е смятано от много бразилци за по-велик от Пеле. Печелил е два пъти световната титла - на първенствата през 1958 и 1962 година, но е посветил живота си най-вече на пиенето и жените.
Бил е "герой" на много катастрофи след пиянски изпълнения. Умира от проблеми с черния дроб след четири дни в алкохолна кома.
Оставя след себе си 14 деца.

Джордж Бест (1946-2005)

Северноирландската суперзвезда е една от най-големите легенди на футбола и нощния живот в Манчестър. Първият футболист със статут на рок звезда. През 2002 година претърпява чернодробна операция, но продължава да пие.
"Похарчих 90% от парите си за пиене и жени. Останалите прахосах", призна преди години самият той.

Пол Гаскойн (1967)

Слава Богу, Газа още е жив! Той бе един от най-талантливите играчи в края на 80-те и през 90-те години на миналия век. Но е по-известен с всевъзможните си зависимости. Пол обича да пие, залага, не спазваше режим и какво ли още не. Страстите му го вкарват в непрекъснати проблеми, прави опит за самоубийство, но още се държи.
"Ако не играех през уикенда, щях да пия в събота, неделя и понеделник. След това щеше да трябва да ходя на тренировка и да не се чувствам добре, така че би се наложило да си взема ново питие, за да мине по-леко денят ми", признава самият той.

Диего Марадона (1960)

Обявяван е от някои за най-добрия футболист за всички времена. Световноизвестен със зависимостта си към кокаина, Марадона има постижения и в пиенето. Той е признавал, че е можел да се справя по-добре, ако не е пиел по бутилка уиски всяка нощ. Въпреки това успява да изведе малкия италиански тим "Наполи" до две титли на Италия и Купата на УЕФА.
Бог му "помага" да донесе и световна титла за Аржентина. 

Тони Адамс (1966)

Един от най-добрите защитници за времето си в Англия. Легенда на лондонския "Арсенал", алкохолик.
От средата на 80-те години на миналия век той често се замесва в различни пиянски сбивания и други инциденти.
През 1990 година е осъден на четири месеца за шофиране в нетрезво състояние.
През 1996 година започва да се бори с алкохолизма. Биографията му "Пристрастен" става бестселър.

Сократес (1954-2011)

Друг бразилец, който обича добрия живот. Трансплантацията на черен дроб не успява да му помогне.
За феновете той все още остава брилянтен плеймейкър, като за 60 мача с националния отбор вкарва 22 гола. Пред името му имаше "д-р", тъй като бе доктор по стоматология между футболните му изяви.

Адриано (1982)

Притежава всичко, от което един модерен нападател има нужда - скорост, техника и огромна сила. Той бе истинска сензация в Серия "А" и националния тим на Бразилия (31 гола в 51 мача).
Адриано бе предопределен да последва Ромарио и Роналдо и да стане национална легенда. В живота му обаче има прекалено много изкушения.
Той показва последователно отношение в пиенето и има много проблеми в кариерата си, която угасва.