Юношата на "Левски" Димитър Шейтанов: 3-годишен застанах на вратата

Елица Младенова

Въпреки сътресенията в "Левски" школата на "сините" продължава да бълва таланти. Пример за това е младият вратар Димитър Шейтанов, който изкара едноседмичен методически семинар в "Ливърпул". 16-годишният юноша е син на бившия вратар на "Левски" Георги Шейтанов и е в школата на "сините" вече 6 г. Пред "България Днес" той сподели впечатленията от престоя си в "Ливърпул", както и подробности за себе си.

- Димитър, как се стигна до поканата за проби от "Ливърпул"?
- Едва ли е точно да говорим за проби. Имаше едноседмичен методически семинар и чрез родителите ми и господин Боримиров получих предложение от агента Петьо Костадинов да участвам. Повече от година той е изпращал информация в академията за мен и това беше негов избор. "Ливърпул" пък изпрати официална покана до "Левски" и получих разрешение. Обикновено пробите там са по-дълги от едноседмичен тренировъчен цикъл.
- Как мина престоят ти и споделиха ли англичаните с теб каква е оценката им за представянето ти?
- Имах възможност да тренирам с моите връстници от "Ливърпул" и да се докосна до английския футбол. Очарова ме гостоприемството на треньорите. Всеки искаше да ми помогне и бързо се адаптирах към изискванията. Отразих много силни шутове и както каза Петьо Костадинов - няма да се срамувате от изявите ми. Дадох всичко от себе си, за да се представя добре. Конкретно - тренирах и с връстниците си, и с отбора до 18 години, които са по-големи от мен.
- Как те посрещнаха там и кой ти помагаше по време на престоя?
- Все пак е академията на един от най-великите клубове в света. Пет пъти европейски шампион. Посрещнаха ме професионално, приятелски, добронамерено. Помагаха всички. Но пък нямаше кой знае каква нужда от помощ, защото всичко беше планирано и стриктно се спазваше. Всеки си вършеше работата с настроение и позитивно отношение.
- Какво ти направи най-голямо впечатление по време на престоя в "Ливърпул"?
- В академията, естествено, мащабите. Работеше се денонощно. Най-малките тренираха вечер на осветление. Нямаше празно място. Стотици деца и по-големи.
- Успя ли да се запознаеш с някоя от звездите на тима и да гледате някой от мачовете?
- Академията е на съвсем различно място от базата на първия отбор. Мач на представителния тим не бе предвиден в програмата. Ако говорим за звезди, то Роби Фаулър например си беше почти всеки ден там. Беше в голяма степен вълнуващо да седиш до него, да се храниш до него. Но там никой не припада, а си върши работата.
- Ти си вторият български вратар с досег до "Ливърпул" след Николай Михайлов. Помнят ли го там?
- Никой не е коментирал Михайлов пред мен. И не мога да отговоря дали го помнят.
- Успя ли да разгледаш града и впечатли ли те нещо?
- Хотелът ни бе на брега на река Мърси. От прозореца ми се виждаше огромно виенско колело, на което така и не намерих време да се кача. Но пък посетихме много други места. Петьо Костадинов знаеше много за града и ни въвеждаше в английската култура. Посетихме музея и свещения "Анфийлд". Нямахме възможност да го видим пълен, но усетихме каква атмосфера може да създаде едно такова съоръжение. Допуснаха ни до всяко кътче, дори и в съблекалнята, където вече бяха подредени екипите на играчите за следващия домакински мач.
- Твоят баща дълги години пази в "Левски". Това ли натежа при избора ти къде да тренираш като дете?
- Започнах да тренирам футбол във ФК "Обеля". От 8-годишна възраст играех при по-големите, набор '97. Много хубави спомени имам от този отбор. Имах подкрепа от съотборниците и треньорите Стоимен Арсов, Александър Димитров и Иван Велков. Като всеки начинаещ вратар допусках грешки, но не се предавах. Там научих много важни уроци, които ми помагат и до днес. След три години Веско Сърбаков се обади на баща ми и каза, че ме е наблюдавал и иска да ме вземе в "Левски". Така станах футболист на "сините". Една година по-късно баща ми беше назначен за треньор в школата и бяхме заедно за известно време.
- Някога искал ли си да играеш на друг пост, или от самото начало застана на вратата?
- Винаги съм искал да бъда вратар. Още от 3-годишна възраст, когато баща ми играеше в Гърция, аз тренирах с децата от академията в "Йоанина". Първите ми ръкавици изглеждат като сувенир сега.
- Вече доста години си в школата на "Герена". Кой е най-хубавият и най-тежкият ти момент досега?
- За шест години съм имал силни мигове и разочарования. Но така е трудно да отговоря. Опитвам се да съм концентриран в това, което върша. Вниманието от "Ливърпул" можем да го впишем към хубавите. Но все още не може да измести петте ми шампионски титли с "Левски" при Божидар Костадинов .
- На вратата на кой отбор мечтаеш да застанеш?
- В България на "Левски".
- Имаш ли любим отбор и идол във футбола?
- Любимият отбор е ясен. "Левски". Идол? Харесвам всички вратари.
- Предстои ти европейско първенство с националния отбор до 17 години. То ще е в България. Каква е целта пред тима и как върви подготовката?
- Мечтата на всеки футболист е да бъде част от националния отбор. Да играе на финали, е високо стъпало. Много сме мотивирани и добре подготвени. Ще се постараем да отидем максимално напред през май.