Хан Аспарух - първият български Ромео

Истинската Рада Госпожина не прежалила Каблешков. 

Ревнива гъркиня погубва любимата на цар Самуил

Бисерка БОРИСОВА
"И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и на Жулиета."
Тази популярна фраза от Шекспировата драма е символ на нещастната любов по цял свят. В българската история обаче има примери за трагична любов, неотстъпващи по нищо на драмата за Ромео и Жулиета.

На практика първият български Ромео е създателят на българската държава хан Аспарух. Нещастната любов между него и жрицата Пагане пламнала, преди той да стане хан. Пагане била дъщеря на обикновен конник, но неземно красива, с дарба да предсказва бъдещето. Именно тя предсказала на бащата на Аспарух - хан Кубрат, че синовете му трябва да се разделят с части от племето в 3 посоки, за да може поне едното племе да оцелее.
Когато Аспарух заявил, че ще вземе Пагане за своя жена, съветът на Великите боляри не му разрешил. Древните българи смятали, че най-красивата и дарена с необикновена дарба жена принадлежи само и единствено на бог Тангра. Смятали, че ако мъж я притежава - та бил той и хан, Тангра ще ги накаже. Така Пагане била пренесена в жертва. Аспарух обаче поискал гаранция, че болярите не грешат. Тогава този, който пръв скочил срещу намерението на хана да вземе Пагане за жена, заклел единствената си дъщеря - Ернике, да умре до пролетта, ако е сгрешил. Скоро ханът се оженил за Ернике. Тя забременяла, но родила мъртво дете и умряла малко преди пролетта. Аспарух бил съкрушен, защото загубил детето си и разбрал, че Пагане е пожертвана напразно. Тогава дошъл нов удар за него - разбрал, че когато Пагане била пренесена в жертва, тя също носела негово дете...

Трагична любов белязва съдбата и на друг виден български владетел - цар Самуил. Преди да стане владетел, Самуил се влюбил във воденичарката Биляна Маркова, дъщеря на богомил. По това време той вече бил женен за гъркинята Агата - изключително неприятна и непривлекателна жена, ако се съди по описанието на Димитър Талев. Биляна била нейна пълна противоположност. Самуил отвел любовницата си в новопостроения от него град Преспа. Родила момченце, което кръстили Давид. Братята на Агата научили за Биляна и я простреляли. Стрелата не я убила, но я парализирала. Биляна се скрила в пещера, защото не искала жена инвалид да виси на врата на Самуил. Той обаче не престанал да я търси. Когато най-после я открил, Биляна вече била много болна. Понесъл я на ръце, но любимата му умряла в прегръдките му. На Биляна Маркова е посветена популярната народна песен "Биляна платно белеше". Легенда разказва, че когато Самуил видял нещастната си парализирана любима, сълзите му закапали и в Охридското езеро се образували специфични точици, които стоят до днес. Историци обаче твърдят, по-голямата част от историята за Биляна е измислена от Талев.

Малцина знаят, че популярната героиня на Иван Вазов от романа "Под игото" Рада Госпожина всъщност е реален образ. Историкът Илия Рангелов обяснява, че истинското й име е Мария Бочева Българова и била учителка в Копривщица. Мария била безкрайно влюбена в революционера Тодор Каблешков. Високият рус левент бил много харесван от момичетата, но избрал младата учителка. Тя му се врекла във вечна любов, а той й доверил, че планира да убие султана. Подарил й своя снимка и една ножичка с думите: "Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!"
При потушаването на Априлското въстание Каблешков бил подложен на зверски изтезания в Ловеч и Търново. Докато го отвеждали към Пловдив, грабнал револвера на задрямало заптие и се застрелял в главата. След Освобождението Мария се оженила за опълченеца Богдан Бракалов, но в писмо до жената на сподвижника на Левски Петко Кундурджията написала, че е "най-злочестата жена на земята", защото е изгубила мъжа на живота си. Преди да се омъжи, Мария признала на Бракалов, че е била годеница на Каблешков и няма да се раздели със спомена за него. Той приел това и по-късно двамата кръстили един от синовете си Тодор.

Най-популярната трагична любов в българската история е тази на поета Пейо Яворов и Лора Каравелова. Когато се запознават през лятото на 1906 г, той е влюбен в Мина - 16-годишната сестра на приятеля си Петко Тодоров, но попада напълно в плен на пламенната натура на Лора. "Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена; на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов", пише Яворов. По-късно Мина умира, но семейство Каравелови не е съгласно красивата му дъщеря да има връзка с Яворов и я жени за млад финансист. Бракът е нещастен. Две години преди да се разведе, Лора вече има афера с Яворов, която цяла София одумва. През 1912 г. се женят официално и дни по-късно той заминава да се бие в Македония. Пише й всеки ден. Дните, в които са разделени, са най-щастливите в едногодишния им брак. Когато Яворов се връща, започват скандали и сцени на ревност. След една такава нощ Лора грабва револвера и се самоубива. Той натиска спусъка след нея, но оцелява. Започва процес, в който Яворов е обвинен за убийството й. На 16 октомври 1914 г. поетът сипва отрова в чаша с вода, ляга на кушетка и налапва дулото на револвера, с който година по-рано се е самоубила Лора.

     Влак прегази Жулиета от Монтанско

Преди 7 години 16-годишната Албена, дъщерята на кмета на село Княжева махала, Монтанско, намери смъртта си на влаковите релси. Красивото момиче не могло да преживее забраната на родителите си за връзката с 15-годишният беден ром Цветан. Албена твърдяла и че е бременна от приятеля си. Когато решила да сложи край на живота си, Цветан я последвал. Двамата легнали на релсите, но в последния момент тя го избутала, за да го спаси. Днес Цветан още държи над леглото си снимка на Албена и ходи на гроба й. Не слагал край на живота си само защото след инцидента бил повярвал в Бог.