Писателят Деян Енев: Априлското въстание ни постави в Европа

Кой е той

Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца.
Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на IV градска болница, пресовчик във военния завод ЧЕСТ "Комуна", учител. Бил е журналист в различни издания, има над 3000 публикации - интервюта.
Понастоящем е колумнист в "Портал Култура". Издал е деветнадесет книги.

Деяна Павлова

- Г-н Енев, тази година се навършват 140 г. от Априлското въстание. Вие обърнахте внимание на романа "Калуня-каля" на Георги Божинов, в който се разказва за това събитие през очите на помаците. Книгата се превърна в бестселър у нас. Защо?
- Новата, неразработвана досега в художествената ни литература уникална гледна точка към една толкова съкровена българска тема - Априлското въстание. Едновременно с това - много високите литературни достойнства на романа - и като конструкция, и като персонажи, но особено много като език. Българският читател срещна в "Калуня-каля" един забравен, пълноводен, много богат български език. В крайна сметка "Калуня-каля" стана незаобиколимо произведение за изследователите.
- Погром или триумф е Априлското въстание?
- Ще отговоря така. Погромът на Априлското въстание е триумф за новата българска държавност. Априлското въстание е нашата национална икона. То е лъвската кожа, с която младата българска държава обви снагата си, за да се появи на картата на Европа. Най-сетне - Априлското въстание беше вградено по ненадминат начин в темелите на новата българска литература, за да зададе най-високите й образци - "Под игото" на Иван Вазов, "Записките" на Захари Стоянов, "Цената на златото" на Генчо Стоев. Сега в тази редица се нареди и "Калуня-каля" на Георги Божинов.
- Как изглежда Априлското въстание през очите на помаците, както е в романа?
- Не мога да разкажа с едно изречение цял роман. Но ще се опитам да кажа главното - "Калуня-каля" срещна такъв отклик сред читателите, защото е удивително съвременно четиво. То далеч надскача тясно националните рамки и поставя в центъра на изображението си индивида, човешката личност с нейните екзистенциални проблеми.
- 140 г. по-късно има ли нещо от този дух в българите, който се е проявил по време на въстанието?
- Осъзнатата саможертва в името на големи, надскачащи простото човешко битие светли каузи е най-високата точка от оправданието за присъствието ни тук, на Земята. Ние обаче добре знаем, че Априлското въстание не е било масово. Пожарите на бунта тук и там са били оградени от мрачно гледащите, уплашени очи на голяма част от българското население. И тези мрачни, уплашени очи също са имали своето дълбоко и съвсем разбираемо основание. Тези мрачни, уплашени очи не са осъзнавали обаче едно - че по парадоксален начин саможертвата на "лудите глави" пак е била в името на цялото, била е и в тяхно име. Това са били дълбоки разломи сред народностната тъкан, които под една или друга форма съществуват дори и сега, век и половина по-късно. Ние наистина нямаме нужда днес от такива високи октави на народностния дух. Но нямаме нужда и от капсулиране в строго индивидуалното си битие. Това, от което имаме нужда днес, е един дух на цялостност, на общност, на позитивизъм, на градивност, на бъдеще, който продължава крещящо да ни липсва. Имаме нужда от духа на Хвърковатата чета, но без военната окраска.
- Герои на тогавашното време са Бенковски, Ботев, Левски. Кои са героите на днес?
- Героите на времената, в които живеем през последните 25 години, са известни - Васил Илиев, Георги Илиев, Маргините и прочие. Но имаме и един дядо Добри, един отец Иван от Нови хан. Имаме диви, безпросветни агитки, но имаме и много млади хора, които се опитват да творят живота си красиво. Между тези два полюса се люшка българската душа днес.
- Разкажете повече за Георги Божинов.
- Малко известен факт е, че Георги Божинов е сред първите оратори на първия син митинг в Благоевград. И той, както всички, е изпълнен с надежда от настъпващата промяна. Но много бързо разбира всеядността на зараждащата се политическа класа. И много бързо се отдръпва от обществения живот. Тихото отшелничество на този толкова голям писател през последните 15 години от живота му, сравнимо може би единствено с житейския избор на един Константин Павлов, е сред най-големите обвинения срещу хищническата природа на новите нотабили.
- Напоследък нараства непредизвикана от нищо агресия дори при обикновени пътни инциденти. В същото време все по-популярни стават герои от риалити формати като "Биг брадър". Това ли е лицето на България днес?
- Не гледам риалита. Риалити-форматите са сред най-големите падения на българската медийна среда.
- Последната статистика показа, че подрастващите българи не четат. Защо стана така?
- Ще кажа нещо в противовес на тази тъжна констатация от статистиката. Редица български писатели пътуват самоотвержено по страната и плащайки често разноските от собствения си джоб, провеждат многобройни срещи с читатели, сред които и много ученици. Ето така се върши сеитбата. Наскоро в "Перото" обявиха "Черен петък" за книги, продавайки изданията на 16 водещи български издателства с 50-процентно намаление. Минах оттам в осем и половина сутринта, имах работа в центъра. И видях една опашка от 30-40 души, млади хора, с по пет-шест книги в ръце да чакат на касата. Нека да приключим разговора с тази картина. Нека да си мислим, че не всичко е изгубено.