Затворник издава грабители, насилвали деца, съдят ги 13 години

Зад решетките са само двама от 6-имата бандити. Заради проточване на делото ще лежат само 10 г. 

18 години семейство, което е жертва на брутален въоръжен грабеж и изнасилване на двете си дъщери, на 11 и 16 г., чака справедливост. Делото срещу нападателите на Веско и Марина Анчови от софийското с. Чепинци ще се запомни с невероятната мудност на правосъдието.

Точка на случая сложи Върховният касационен съд (ВКС) през април 2016 г. Тогава съдиите наказаха шестимата подсъдими (седмият Ивайло Рангелов-Джинката е разстрелян през май 2005 г. - б.р.) с по 10 г. затвор. Заради проточването на процеса насилниците си спестиха по 10 г. затвор. Зад решетките са само двама - Борис Маринов и бившият полицай Димчо Димов. Останалите са обявени за издирване.

Поводът за грабежа е, че бандитите имат информация, че Веско Анчов, който по това време се занимава с търговия с автомобили, държи големи суми пари в дома си вместо в банка. От жилището те задигат 90 000 деноминирани лева, златни накити, включително и машинка за подстригване. По-жестокото е гаврата с двете деца, които и досеге не могат да се отърсят от преживянато.

Делото стана медийно известно едва през 2012 г., когато бившият вътрешен министър Цветан Цветанов съобщи за него. Оказа се, че след като 3 години е било гледано от съдия Мирослава Тодорова в Софийския градски съд, е отишло в Софийския военен съд. Причината - едва през 2005 г. се разбрало, че сред нападателите има полицай. Във военния съд се точи още 7 г., три пъти стига до ВКС, докато през април 2016 г. е прочетена присъдата. (За движението на делото между съдилищата виж карето долу.)

Осъдени са бившият полицай Димчо Димов и аверите му Борис Маринов, Петър Стоянов, Цветко Ненов, Димитър Николов-Бомбата и Божидар Методиев-Лудия.

Къщата на

ужасите

в Чепинци

На 31 януари 1998 г. търговецът на автомобили Веско Анчов и 16-годишната му дъщеря са в кухнята на първия етаж и гледат телевизия. Съпругата му Марина и по-малката им дъщеря, тогава на 11 г., са в магазина, за да пазаруват.

Около 19 ч в дома нахлуват седем мъже.

2 години по-късно разследващите ще разберат, че това са бившият шофьор на ромския бос Христо Върбанов-Папата - Борис Маринов, Димитър Николов-Бомбата, Божидар Методиев-Лудия, полицаят Димчо Димов, Цветко Ненов, Петър Стоянов и разстреляният на 11 май 2005 г. Ивайло Рангелов-Джинката. Според описанието, което дава Веско Анчов,

пръв в кухнята

нахълтва мъж,

висок около

175-180 см,

с черно яке

и черна блуза, с маска с големи прорези за очите. Тя не покрива гъстите му и сключени вежди и достига малко под носа му. Има усмивка с необичаен нервен тик. На това описание отговаря Петър Стоянов. Той носи пистолет. Зад него е Цветко Ненов. Двамата блъскат вратата и влизат в кухнята. Зад тях крачи Джинката с нахлупена до очите бейзболна шапка.

Петър Стоянов удря с пистолета си Веско Анчов и му нарежда да ляга по очи на пода.

В първия момент стопанинът мисли, че е шега, и не се подчинява. Стоянов и Ненов го бият с ръце и крака по тялото и главата. Пристига и Божидар Методиев-Лудия.

“Къде са парите?”, крещят тримата. “Кои пари?”, пита Анчов.

За да го стресне, Борис Маринов го ръга с ножа в седалището и в лявото бедро.

17-годишното момиче е проснато по очи на кухненската маса, а после заставено да легне на пода.

Анчов е завлечен в мазето, където боят продължава. Докато мъжете го блъскат, крещят, че ще изнасилят дъщеря му.

В мазето Борис Маринов го халосва с буркан с компот и търговецът на автомобили губи съзнание.

После Маринов и още един от нападателите отвеждат момичето в стая до кухнята. Притискат лицето му надолу. Единият от мъжете е със светла кестенява коса, с риза, закопчана догоре, и с кафяво кожено яке. Говори по-бавно и по-спокойно от останалите. Вероятно това е Борис Маринов. Той излиза от стаята и момичето остава само заедно с друг от нападателите. “В къщата сме четирима, а отвън чакат още трима”, заканва се той, докато смъква долнището на анцуга ѝ и захлупва главата ѝ с дюшека от леглото. Според заключението

половият акт

продължава

около 5 минути

Докато насилниците вършеят из дома, Марина Анчова и 11-годишната ѝ дъщеря се прибират от пазар. Вратата на гаража е открехната, а помнят, че са я заключили. Марина паркира автомобила и влиза в антрето.

Там я посрещат Петър Стоянов, Джинката и Митко Бомбата. Стоянов заповядва на майката и на детето да лягат на пода. След минути един от мъжете хваща жената през шията с едната ръка, а с другата стиска двете ѝ ръце зад гърба и я води в спалнята на втория етаж.

Помещението е тъмно, но от отражението на светлината от коридора тя вижда, че стаята е разхвърляна. Мъжът я кара да легне. При нея остава само бившият полицай Димчо Димов, който я разпитва къде крият наркотиците, оръжието и парите.

“Наркотици и оръжие нямаме, а парите вече сте ги намерили”, отвръща жената. “И на мене ми приятно, но сме на служба”, невъзмутимо отговаря той. В стаята влиза висок мъж, който бавно предупреждава Марина Анчова, че ако не каже къде са парите, ще я изнасили. Сваля накитите ѝ – златен синджир и два пръстена,

нарежда ѝ да се

съблече гола

до кръста

вади нож и го прокарва по тялото ѝ. Друг от нападателите взема от гардероба булчински воал, завързва я с него и я сваля в котелното помещение, където я заключва.

През това време Джинката се гаври с 11-годишното момиченце. Отвежда го в детската стая, нарежда му да загаси лампата. После го кара да седне на фотьойла, и го изнасилва.

По едно време в стаята влиза полицаят Димчо, който светва лампата. На светлината детето вижда и лицето на насилника - мургав, с леко набола брада.

След минути всичко в къщата утихва. 17-годишната девойка освобождава вързаните си ръце и крака и се обажда на полицията.

Започва разследзване, което се води срещу неизвестен извършител. До момента, докато затворникът Ангел Велков не решава да разкаже на полицаите за грабежите, в които е участвал или за които знае. Така по делото се появява анонимен свидетел 001.

Той се среща с разследващи в ареста на 6-о РПУ. Започва да разказва различни случаи и стига до грабежа в дома на Анчови. Полицаите, които го изслушват, нямат ни най-малко представа за какво им говори. Налага се да поискат делото, което по това време е спряно, за да разберат за какво става дума.

В съда анонимният свидетел 001 иска да се разкрие самоличността му. Това е затворникът Ангел Велков. Пред нотариус той се отказва от показанията си.

“В случая какво печеля – нищо. Някой ако може да ми каже как ще изкарам тия 15 години напред? Направо не се виждам. Ако кажа истината, не се виждам как ще ги изкарам, даже май няма да изкарам и една година. Ако тези подсъдими по това дело бъдат осъдени на първа инстанция, представете си, докато се стигне на втора и трета инстанция, мен какво ме очаква. Аз не мога да си представя какво ме очаква, освен най-лошото”, казва Велков, който и в момента е в затвора. Делото започва да буксува, за да се стигне дотам шестимата да бъдат оправдани от военния съд. Справедливостта все пак идва 18 г. по-късно.

Военни съдии първо оправдават подсъдимите

През 2012 г. обществото е взривено от новината, че дело за грабеж и изнасилване на две деца се точи из съдебните зали от 2003 г. Тогава то е внесено за първи път в Софийския градски съд.

Две години върви, без никой да предполага, че Димчо Димов е бил действащ полицай по време на грабежа. По-късно справка от МВР ще покаже че на 31 януари 1998 г. е бил изпратен до 19 ч да пази контрольори от градския транспорт от агресивни пътници. Димов напуска МВР доброволно половин година след грабежа.

Заради това, че по време на грабежа е бил действащ служител, делото е прекратено и пратено във Военната прокуратура. Тя го внася във военния съд, където то буквално буксува години наред.

Неочаквано след избухване на скандала магистратите решават да го приключат и на 6 март 2012 г. обявяват всички подсъдими за невинни.

Военният апелативен съд също два пъти оправдава грабителите, а ВКС връща делото.

Според воените съдии по случая било водено забавено, хаотично, лишено от структуриране и логика разследване, в разрез с добрите практики, а имало и редица пропуски в началото на разследването.

ВКС не е съгласен с техните аргументи.