Писателят Калин Терзийски: Профуках парите от "Фермата"

Запознах се с Елен Колева и се пропих

Точно преди година поетът по призвание и лекар по образование Калин Терзийски направи най-емоционалната изповед пред "България Днес" - че алкохолизмът му се е завърнал след 7-годишно отсъствие.

Това признание повлече след себе си редица поводи за клюки и злорадстване по адрес на иначе добродушния Кайо, както го наричат най-близките му приятели.
Заради безпаметните запои миналия януари той бе в окаяно състояние на тялото и духа, но мнозина му подадоха ръка и не го оставиха сам. Днес писателят отново се съгласява да ни посрещне във фамилната си къща в Банкя. Терзийски изглежда отлично - няма помен от болежките, подутото от пиене лице и мъчните размисли за битието. В блестяща форма, свеж, вдъхновен, излекуван и отново усмихнат той говори откровено за живота и всичките му чаровни небивалици.

- Калине, изглеждаш добре, спря ли пиенето?
- Не пия, както преди година, когато изненадващо се завърна болестта ми. Сега съм добре - сипвам само червено вино, и то понякога. Човек с циклоидно настроение съм, особено в студените месеци се случва да се депресирам, да не ми се работи, не ми се среща с хора... Друг път съм приповдигнат, отворен за всичко и всеки. В такова време е най-хубаво човек да е около печката с чаша вино, с книжка в ръка и да не се тормози за глупости.
- Колко хора могат да си позволят този лукс?
- Нямам специално отношение към парите. Ако имам пари, черпя наред и гледам по-бързо да се отърва от тях. Така направих с хонорара от "Фермата". По-голямата част дадох на дъщеря си, която следва в чужбина, а останалата немалка част прахосах за отрицателно време. Някои хора се уплашиха с каква бързина мога да пилея. Обичам да имам пари, това ме кара да се чувствам по-забавно, но в същото време знам, че носят горчивина - те свършват бързо и после пак завъртат човек да бъхти безкрайно в тяхното изкарване. Има един много интересен експеримент с мишки, направен в началото на 60-те години от американския учен етолог Джон Калхун - нарича се "Мишият рай". Когато дали на няколко мишки пространство, храна и вода в изобилие, те започнали да се израждат и да стават все по-дебели. Стигнало се дотам, че поколенията им станали тромави, лениви и изведнъж загубили желание дори да се размножават. Ученият наблюдавал случаи на хомосексуализъм и дори канибализъм въпреки обилното количество храна. Майките спрели да се грижат за малките и ги оставяли да измират. Доказано е, че най-голям прираст човечеството бележи след войни и поражения. В този ред на мисли - изобилието не води до нищо хубаво. По-добре оскъдица от изобилие. А това, че българинът е вечно мрънкащ, недоволен, онеправдан, страдалец и драматизатор, е друга тема.

- Не стана ли прекалено труден животът?
- В Западна Европа се считаш за богаташ, ако имаш имот, дори минимален парцел, камо ли къща на село. У нас стотици китни села пустеят. В България едно градско семейство има по 2-3 автомобила и пак се определя като бедно. Ние сме все недоволни и измъчени. Въпрос на поглед.
- Миналата година при теб живееше бездомникът Данчо, който почина през лятото. Липсва ли ти?
- Много ми липсва. И ми е мъчно, че не успя да си сбъдне мечтата - беше се заинатил, че ще навърши 50 години и тогава ще умре. Но си отиде на 49. Беше много болен... Сигурно не е християнско да кажа, че този човек беше изключителен, предвид факта, че бе алкохолик, проиграл жилището си на хазарт и наранил най-близките си хора. Но Данчо беше истински приятел, мъж с хъс за живот и много силен характер.

- Имаш ли нова муза в тяло на жена?
- Не е задължително музата да бъде човешко същество. Черпя вдъхновение от самото писане, от езика. Писането е като вкусната храна - апетитът идва, когато си вкусил. Вече не съм толкова млад, нямам заряд да преследвам и да правя салта. Който има интерес и желание към мен - сам ме намира. Не съм се активизирал да търся любов. Ако някой почука - не отказвам, особено на хубави жени.
- В тази връзка какво прави Елен Колева?
- Запознах се с Елен Колева и се пропих след 7-годишно въздържание (смее се - бел. авт.) Разбира се, тя няма никаква вина за това, беше просто съвпадение.
- По време на снимките за "Фермата" се почувства зле, какво точно се случи?
- Във "Фермата" нямах спирачки, но все пак имам тренинг - много съм спортувал и много съм практикувал хамалска работа. Куцат ми по-скоро майсторлъкът, сръчността и тънкостите как да изработвам нещо. В шоуто показах, че един поет има какво да покаже извън писането. Не се пестях и май се пренатоварих физически, почувствах се зле. Отдавна имам проблеми със сърцето, получавам тежки аритмии с отпадане на всеки втори удар, понякога не ми достига въздух, а това е доста застрашаващо... Ходя по доктори и изследвания - казват, че сърдечният мускул е здрав, но аз като медик знам, че това не е никаква гаранция.
- Наскоро бе в чужбина, където представи някои от творбите си. Как те прие немскоезичният свят?
- След приключването на "Фермата" пътувах до Германия и Швейцария. В Цюрих и Мюнхен акцентът бе върху книгата ми "Лудост", но представих най-вече себе си като автор. Твърде рано е за изводи, но имаше много българи по време на представянето, което истински ме зарадва. Имаше хора, които плакаха от вълнение. След професионалните си ангажименти се разходих в доста криминални зони, на фона на които Лъвов мост и бежанците в София изглеждат като песен. Една проститутка ми открадна от джоба 400 евро, докато преминавам по тяхната улица.
- Само разгледа жриците на любовта или консумира?
- Само преминах по улицата, където работят. Не страдам липса на женско внимание, че да тръгна по платена любов.
- Самотен ли си?
- Не. Пък и вече има фейсбук (избухва в смях - бел. авт.). Няма самотен човек на изкуството. Сам оставам често, защото искам да бъда сам. Самотен - никога.
- Какво те дразни напоследък?
- Дразни ме специфичното поведение, характерно за Балканите, в което сме мили, добри и усмихнати към богатите и властните хора, респективно зли, надменни, агресивни, подли към бедните. Българинът прави една непробиваема бариера между себе си околния свят, който смята за непременно враждебен. Дистанцира се, от човек започва да лъха студенина и злина. В по-белите европейски държави поне съществува фалшивата стигма за равенство и равнопоставеност. В България дори лицемерна доброта няма. Като че ли още от времето на турското робство се държим така - да не издаваме, че сме добре. Който е добре, си мълчи от суеверие, за да не дойде някой да му вземе имането. Затова по-добре да се тюхкаме, че сме ужасно зле. Сещам се за една случка, в която мъж попита моя приятел Тома Марков как е. След като Тома му каза, че е добре, онзи отвърна: "Брей, да ти *ба майката!"...
- Следиш ли събитията на политическата сцена у нас?
- Да, но какво от това? През 2017-а страната ни е в Европейския съюз, в НАТО, във всевъзможни организации на Великите сили. Можем да пътуваме навсякъде, няма ограничения и лимит на възможностите, но в същото време сме все по-депресирани, нещастни, неудовлетворени от себе си. Наскоро бях в Белград - сърбите определено са по-щастливи от нас. Директно ми казаха - брат, у вас е цигания! И не са далече от истината...

Димана ДОЙЧИНОВА

Снимки: Борислав ТРОШЕВ