Калоян Йорданов от затвора в Белене: Разбивах коли с трошач

Отчитам грешките си, приключих с автокражбите

Борислав РАДОСЛАВОВ

Снимки: Пламен КОДРОВ

"Научиха ме да въртя трошача, с който да разбивам коли. За трети път съм в затвора. Пет пъти съм осъждан. Четири пъти за кражба на кола и за източване на банкова карта, в която имаше 2000 лева."
С тези думи ни посреща в затвора в Белене Калоян Йорданов.

35-годишният мъж изтърпява двегодишна присъда за автокражби. Остават му още три месеца от наказанието. Споделя, че е осъзнал грешките си, поправил се е и започва на чисто, след като излезе на свобода.
"Не искам повече да влизам в затвора. Лош човек съм, знам това. Отчитам грешките си чак сега. В течение на присъдите ми постигнах Божията намеса. Разболях се от диабет тип 2. Приемам го за Божие наказание", разказва пред вестника Калоян.
Всичко започва, когато роденият в добричкото село Крушари здравеняк е поет от известна варненска мутра.
"Той ми подаде ръка. Започнах като мияч и после управител на автомивката му. После той влезе в Бургаския затвор, а аз поех част от бизнеса му. Възприех се за шеф и това ми беше грешката. Всички мои работници и авери се разпиляха по света, а само аз - в затвора. Те ме нарочиха да въртя трошач, с който да отварям коли и да крада касетофони и навигации", разказва Йорданов.

След кражбата колите и касетофоните се препродават. "Има хора за всичко. Всяко зло води до по-зло. Взимам една кола, продавам я на друг, той на трети. И всичко остава безнаказано", казва Калоян и добавя, че във веригата бил най-долу.
"Още имам оферти за такава работа, но не мисля да се занимавам повече. Между 20 и 30 процента получавах. Ако колата е 2000 лв., от тях взимам 300-400 лева. Когато един касетофон на старо е 50 лв., повече от 30 няма как да взема", споделя затворникът.
Предпочитали се по-скъпите коли, а защитите не били проблем.
"За да се сложи защита, значи някой я е измислил. Този някой с течение на времето или е останал без пари, или са го излъгали и е продал защитата на точния човек. Някои от тях дори се намират в интернет", разкрива Калоян.
Той е категоричен, че 20-годишните опели няма нужда да се пазят. "Няма кой да ги вземе, защото няма какво да й се вземе. Пипал съм ги навремето, като бяха по-нови. Не съм крал по-хубава кола, произведена преди 2013-а", споделя още варненецът и добавя, че има много отворени коли, особено във Варна. Така откраднал БМВ.
"Пазете си колите. Мен също са ме крали. Да откраднеш от крадеца е вярна приказка. Мои колеги го направиха, мислейки си, че държа инструменти за кражба - трошачи, винтомверт и т.н.", казва Калоян.

Пандизчията твърди, че във Варна всичко се знае. "Аз не съм толкова известен автокрадец. Познаваме се всички. Научили са ме как да въртя трошача на „Голф 3“ - нагоре и наляво. На „Опел Вектра“ леко натискаш наполовината трошача, въртиш и централното и алармата спират направо. По-трудно е на мицубишито, на форда още по-трудно, а на тези след 98-а си е за ел. техник, както аз им казвам", разкрива автоджамбазинът.
Той разказва, че в началото се опитал да се влее в редиците на ТИМ, но не го приели.
Калоян бил принуден да се ориентира към автокражбите, за да осигури пари и лекарства на баща си и цялото си семейство.
"Майка ми почина, когато съм бил много малък. На баща ми му откриха цироза, защото много пиеше. Правихме скъпоструващи операции. Взимах 1000 лв. заплата, но като трябва да дадеш за лекарства и операции 1200, откъде да се вземат? Получи се така, че трябва да открадна, за да спася баща ми и да вдигна паметник на починалата ми баба в гробищата", разкрива Калоян.

Стажант ме оперира

"В затвора се разболях от захарен диабет. От една година лекарят тук не ме е пратил на ендокринолог. Претърпях операция в Плевен, която не ми се направи като хората. Извърши я стажант, а не доцент, както ми беше обещано", разказва Калоян.
Стойността на захарта му е 15,5, а нормалната е 5,5. Има "неритмична сърдечна дейност". Диабетът увредил бъбреците му, а хемоглобинът е два пъти над нормата.
"Имам запорирана сметка, понеже пиша жалби. Диабетик с 20 лева за цяла седмица - това е. Искам само някой да зачете правата ми", казва Йорданов.
По думите му цените в затворническата лавка са много високи - сирене за 14 лв., кашкавал за 19 и обикновени вафли за 3,50. Трябвало да се мие с турски сапун, от който кожата му се обрива.