Разкриха тайната на жълтите павета

Вече знаем как да си правим, имаме и находища на мергел 

Виктория СТОЯНОВА

Тайната на прочутите жълти павета от центъра на София най-после е разкрита! Професори от БАН в продължение на няколко години провеждат изследвания от какво е направена настилката и накрая не само разбират това, но дори и разработват технология как да произвеждат паветата.

"Имаме готова структура за създаване на български жълти павета. В момента чакаме разрешение от Столичната община да започнем производство", разказа за "България Днес" проф. д-р Александър Караманов, който участва в проекта. От близо 2 години той заедно със свои колеги от институтите по физикохимия и минералогия се опитват да прокарат идеята за създаване на чисто нов паваж, но безуспешно. Новата настилка ще бъде напълно идентична с унгарската, която в момента покрива голяма част от центъра на София.

Съвсем доскоро никой не знаеше от какво и как са направени паветата и подмяната им беше много трудна.
Жълтите павета са поставени за първи път през 1907 г. и понеже много се харесват на софиянци, на следващата територията, заета от тях, е увеличена. Периодът, през който с тях са застлани улиците в София (1907-1908 г.), е характерен с появата на много емблематични сгради за столицата. Тогава са вдигнати Народният театър (1906 г.), Военният клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски" (1904-1912 г.). Докато историята на сградите е добре известна, тази на паветата е неясна. Паветата са произведени в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наречен мергел, но официален източник, който да обяснява появата им в София, няма. Популярната версия, че са подарък за сватбата на цар Фердинанд, не отговаря на истината – известна е по-скоро заради романтичната си привлекателност, отколкото заради факти. Паветата няма как да са дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907 г.) е починала. За следващата си жена - принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц, българският монарх се жени през 1908 г., когато софийските улици вече са павирани с жълти павета.

Въпреки че са популярни, жълтите павета не са особено надеждни. Поради ниския си коефициент на триене, особено след намокряне, те сериозно затрудняват транспорта и пешеходците. За последно паветата бяха вадени и пренареждани преди няколко години, когато не се знаеше как ще бъдат заменени счупените. Сега този проблем вече е решен благодарение на БАН.

Проектът за българските жълти павета е разделен на три етапа: проучване на свойствата и химичния състав на настилката, разработване на технология за производство и самото производство. По думите на проф. Караманов новите павета ще имат висока якост на огъване и на натиск, както и много добра износоустойчивост.
Учените са проучили състава на унгарските павета и след десетки проби и тествания са направили напълно идентично копие на жълтия паваж, който бил тестван.

"Искаме да направим нашите павета едно към едно с унгарските. Няма да видоизменяме нищо. Няма нова или модерна технология, опитваме се да направим същото, което са направили унгарците преди столетие. Знаем какво е състоянието на паважа в центъра на София и затова искаме и можем да поставим нов", каза Караманов и допълни: "Ако Столичната община одобри проекта, спокойно за половин година може да се произведе количество, което да покрие 60 декара от центъра на София".
Караманов разкри, че бил търсен от унгарски учени, които също искат да участват в създаването на българския паваж, но тъй като няма производствен етап, комуникацията с тях е спряла.

Със сигурност цената на паветата ще е по-висока, защото материалите ще струват повече, отколкото преди столетие. Според груби сметки на професора покриване на 60 декара от столицата с модерния паваж ще струва около 6 милиона лева.
Караманов потвърди тезата, че основният материал, от който са направени тухличките, е варовиковата скала мергел, каквито находища има в изобилие в България.
Въпреки че проектът няма напредък, едно българско предприятие е изявило желание да произвежда жълтия паваж.

"Завод "Труд" в Русе може да произведе настилката, имат нужната техника, но някой трябва да им гарантира, че ще си получат парите", каза Караманов.
"Производството не се случва, защото предложената технология не е едно към едно с унгарската, която е била преди век", коментира пред "България Днес" Цветанка Кръстев, пиар на Столичната община.