Художник се гръмва като Ангел Кънчев

Подозрителен млад мъж с брада побягва презглава към русенското пристанище. По петите му са хайка заптиета, които разсичат въздуха със сабите си. Пътят на 21-годишния младеж е пресечен от турски войници и той се оказва обкръжен. Смелата ръка вади револвер и го насочва срещу врага. Изстрел не последва. Обръчът около него се затяга. Той вдига гордо чело, а гласът му се извисява до небесата с думите "Да живее България". Мъжът налапва дулото на пистолета и натиска спусъка. Куршумът пронизва черепа и на пристанищния кей пада величественото тяло на Ангел Кънчев. Датата е 15 март 2018, а описаната история представлява възстановка на паметната саможертва на великия революционер, отнел живота си в името на родината на 5 март 1872 година.

Преди броени дни започнаха пробните снимки за подготвяния документален филм за гибелта на пламенния патриот. В ролята на Ангел Кънчев влиза младият художник Николай Бебенов от софийския клон на русенския Клуб за исторически реконструкции "Традиционеръ". Освен че има външна прилика с революционера, Бебенов максимално успява да се докосне до емоционално сублимния момент на миговете, преди борецът за свобода да бъде заловен и да се простреля. Художникът споделя, че обича да рисува революционери и винаги е мечтал да изиграе такъв, а образът на Ангел Кънчев го е вдъхновил с това, че той избира смъртта пред предателството, каквото означава да попаднеш жив в лапите на потисника.

Възстановката се осъществява с подкрепата на Регионалния исторически музей. Снимките са първите по рода си за Русе и ще се използват за документален филм с работно заглавие "Недостижимият Ангел" по сценарий на Стоян Комитски. Кадри ще се използват и за организираните от клуба традиционни уроци по родолюбие в детските градини и училища в региона.

На Речната гара в града родолюбците разиграха двете версии около гибелта на Ангел Кънчев. Слелият се с образа на патриота Бебенов беше заснет с фес, гологлав и с бомбе; с пистолет в устата и опрян в челото. Организаторите са се постарали максимално да предадат автентичност на облеклото и въоръжението на революционера и заптиетата, а Стоян Комитски от "Традиционеръ" уточнява, че урбанистичната среда ще бъде премахната след обработката на снимките. За да пресъздадат достоверност на събитието, участниците стъпват върху литографията на полския художник и военен кореспондент в Руско-турската освободителна война Хенрих Дембицки "Самоубийството на Ангел Кънчев". Снимките на историческата реконструкция за филма пък са дело на Данаил Стефанов, който се занимава и с иконопис.

Една от най-меродавните версии за предателството и смъртта на Ангел Кънчев е тази, дадена ни от Захари Стоянов. Според летописеца на 5 март 1872 г. революционерът си купува билет за парахода, който се готви да отплава за Румъния. Понеже няма паспорт, се включва в групата на румънски офицери, които са сред пасажерите, като смята, че покрай тях ще мине незабелязано. В този момент полицейският началник Али ефенди се приближава до него и му иска тескерето. Кънчев отговаря, че вероятно го е забравил в кафенето и затова ще се върне, за да го вземе.

Али ефенди обаче го повежда към бюрото, където се издават тескерета, и за да не се разкрие, че не му е издадено такова, Кънчев се откъсва от турския полицай и побягва към пристанището. Няколко заптиета го следват с извадени саби. Когато наближава пристанището, пътят му е пресечен от турски войници и той се оказва обкръжен. Изважда револвера си и иска да стреля с него, но изстрел не последва. Това окуражава турците и те започват да затварят обръча около младия българина. Ангел налапва дулото и натиска спусъка, този път има изстрел, куршумът пронизва черепа му и още ненавършилият 22 години младеж се просва мъртъв на земята. Според Захари Стоянов, ако пистолетът на патриота е гръмнал и срещу турците, той е имал шанс да се спаси. Причината това да не стане е, че е пренощувал в дома на Иван Чакръкчиев, който се представя за комитетски човек, но всъщност е доносник на турците. Затова през нощта той изважда патроните от пистолета на Кънчев, като пропуска само един. Именно с него става самоубийството.

Христо ГЕНАДИЕВ