Стефан Николов от затвора в Белене: Обирах, за да оживее племенникът ми от рак
Спасих го, имаше тумор на гърлото и трябваха пари за скъпа операция
Борислав РАДОСЛАВОВ
Снимки: Пламен КОДРОВ
"Не съжалявам за последната, четвърта присъда, която сега излежавам в Белене. Защото спасих племенника си. Имаше тумор на гърлото и трябваше да го оперират в София. Трябваха много пари на сестра ми. Тогава брат ми дойде и ми каза да ходим да крадем, за да й помогнем. И аз тръгнах."
С тази изповед ни посреща в затвора в Белене Стефан Николов. 27-годишният рецидивист признава чистосърдечно за злодеянията си освен пред екипа на "България Днес", така и пред още дузина лишени от свобода в пандиза на остров Персин по време на открит урок по реинтеграция на затворниците.
Уникалното за пандизите начинание е дело на кмета на затвора в Белене Сунай Ремзи. Под негово ръководство лишените от свобода признават греховете си пред всички и споделят за положителната промяна, която им влияят курсовете зад решетките.
Насърчават ги и от ръководството на затвора в Белене, за да може грешниците в по-голяма степен да се поправят и да излязат готови да се влеят в обществото.
"Признах се за виновен и ме осъдиха справедливо. Затова съм доволен от съдията - 4,6 години затвор. Като изляза от пандиза, ще слушам баща си, той ще ме вкара в правия път. Досега не го слушах и си патя. Няма да се събирам с моите приятели и няма да правим престъпления", обещава с пълна увереност Стефан, който е родом от село Полско Косово.
Затворникът обвинява майка си за това, че е станал бандит. "Събирах се с неподходящи приятели и постоянно крадяхме. Не съм израснал при семейството си от малък. Майка ми ме е изоставила, когато съм бил на една годинка. Баба ми, Бог да я прости, ме е отгледала. За мен майка повече не съществува", категоричен е затворникът.
Има син, който след месец прави четири години. Но вече няма съпруга, след като влиза за четвърти път зад решетките.
"Ако съм до него, няма да допусна той да краде. Първата ми работа като изляза, е да го прегърна и да му кажа, че много го обичам. И да не става като мен. А след това да го взема с мен в чужбина. Искам да имам дом и семейство, както преди да вляза в затвора. А ако майка ми ме помоли за прошка, никога няма да й я дам. Няма и да разговарям с нея, за мен тя не съществува", убеден е Стефан Николов.
За своите прегрешения признава и 24-годишният Сунай Салиев. Разградчанинът ще лежи 3 години и 4 месеца в Белене за сводничество.
Младият и буен мъж се жени, но бързо разбира, че не е мъж за една жена. Запознава се в интернет с отракана девойка и тя му става любовница.
"После реших да изгоня жена ми от вкъщи. Заживях с палавницата. Минаха няколко месеца и каза, че иска да й бъда сводник да си работи като проститутка. Имах познати турци и почнахме бизнеса. Има пари, ама не бива да продаваш жена си", категоричен е вече Сунай.
Всичко върви по мед и масло, докато една нощ не се напива и надрусва в дискотека в Разград. Става бой заради момчета, които закачат любовницата му.
"Откачих и изкарах момичето навън. Теглих й един хубав бой. На другата сутрин подаде жалба срещу мен и отидох доброволно в полицията, а тези момчета от боя бяха свидетели", разказва Салиев.
Той е доволен от наученото в реинтеграционния курс в затвора.
"На училище в пандиза учим и трупаме знания. Като дойдох тук, не можех да говоря и да пиша на български. Като изляза, ще гледам да се оженя и отивам в чужбина при кака ми. Искам деца", чертае планове Сунай.
33-годишният Николай:
Като изляза, си купувам жена
"Като изляза от затвора, ще си купя пак жена, но този път за дълго." Това обеща пред вестника и останалите затворници 33-годишният Николай Николов от Ветово.
От всички пандизчии в курса той е най-големият рецидивист. За шести път е в затвора за кражби. Последната му присъда е две години и два месеца пандиз.
"Като се напивах, ходех да крада. Трезвен не влизах по домовете. Моите кражби са кокошкарски. Най-много 500 лв. съм открадвал. Давах парите за алкохол и проститутки. Това ми е слабостта. Живеех ден за ден", споделя Николай и твърди, че вече е нов човек.
