Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/11258900 www.bgdnes.bg

Потоп в София, вулкан изригва в Пловдив

Най-паметните шеги за 1 април 

Извънземни кацат в САЩ, швейцарци берат спагети от дърво 

Денят на шегата - 1 април, никога не е имал статут на официален празник, но се отбелязва в цял свят. Хората масово си го харесват и се усмихват, че могат да излъжат някого и да се позабавляват с хумористични изпълнения.

Мнозина се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги.

Реклама

Съществуват различни истории за произхода на Деня на шегата.

Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме на първи април е свързана с Франция, по времето на Луи XIV и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по "изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Деня на глупците.

Съществуват твърдения, че корените на празника на шегата могат да се търсят и в римския фестивал "Хилария", който се е провеждал на 25 март. Това бил празникът на доброто настроение с апогей почитането на богинята Кибела - майката на боговете. В историческите извори се споменава за игри, шеги и носене на маски.

Вероятно всеки от нас е послъгвал с добри намерения на първи април, но някои шеги остават завинаги в историята. Като България също има своя принос в паметните неистинските истории.

"Рилският водопровод дави София. Стихийната вода пуква главните тръби на водопровода и залива столицата. Паника сред населението. Столичният кмет отвлечен от водната стихия. Венециански канали из столичните улици. Спасителната акция на Морския сговор".

С такава плашеща информация излиза на 1 април 1933 г. хумористичният вестник "Щурец". Издателите му решават да се пошегуват, като публикуват и снимки с доста успешни за времето си колажи на "наводнението".

Реклама

Статията допълва, че подробности по случая могат да бъдат прочетени във в. "Свободна речъ", чийто специален кореспондент е отплавал с лодка към мястото на събитието.

Авторите не се спират дотук. Оказва се, че в Пловдив е изригнал вулкан. "Усещаните от един месец насам подземни трусове в последните дни се централизираха около Сахатъ тепе", се казва в материала на "Щурец" в знаменитата шега, която изплашва мнозина.

Прочутият режисьор Орсън Уелс прави нещо подобно. Той поставя по радиото постановката по романа на Хърбърт Уелс "Война на световете", като използва възможностите на документалния репортаж от "мястото на събитието" и убедително представя как извънземни атакуват Земята. Предаването паникьосва хиляди американци, които повярват, че това се случва наистина.

В "извънредно съобщение и новинарска емисия" репортерът на CBS Карл Филипс (всъщност актьорът Франк Ридик) предава от мястото на събитието - някъде около селцето Грувърс мил в окръг Мерсър се е приземил космически кораб с цилиндрична форма. Почти веднага по радиото прозвучава "излизането от металния цилиндър на огромна бойна машина, която започва да изпепелява всичко наоколо, стреляйки с "топлинни лъчни". Филипс, както и останалите "свидетели" на мястото, тръгва да бяга, но връзката с него прекъсва изненадващо.

Според съобщенията във вестниците радиопостановката е била проследена от около 6 милиона души и поне една пета от тях са приели случилото се за пълна истина. Мнозина не са чули началото на спектакъла с предупреждението, че слушат измислена история.

Нещо подобно се случва и у нас. 22 декември 1991 година променя завинаги българската телевизия. Тогава е излъчено прочутото атомно издание на студентското предаване "Ку-ку". В ефира е имитирана авария в АЕЦ "Козлодуй", телевизионното излъчване е прекъснато от извънредни новини, в които покойният Димитър Цонев съобщава за тревожна обстановка в страната. В кадър е показан легендарният "Москвич" със сирени на тавана.

"Внимание! Внимание! Внимание! Днес в 10 ч. възникна авария в атомната електроцентрала. Всички незабавно да се приберат по домовете си и да извършат херметизация на помещенията в жилищата и да останат в тях. Включете радиоточките и радиоапаратите. Да се прекрати движението на хора на открито. Поставете противопрахови маски и пригответе личния си багаж и автомобил за евакуация. Селскостопанските животни да се приберат в оборите. Чакайте следващите указания от органите на гражданската отбрана", ехти женски глас от сирените за предупреждение на населението.

Предаването цели да покаже колко неподготвени са обществото и институциите за подобна авария, но ефектът е десетки хиляди изплашени зрители, което коства на екипа съдебен процес.

Не по-малко впечатляваща е историята със спагетеното дърво - шега, разпространена от Би Би Си в триминутен репортаж на 1 април 1957 г.

В репортажа се разказва за семейство в Южна Швейцария, берящо спагети от дърво. Материалът е излъчен по време, в което спагетите не са придобили популярност в Обединеното кралство и много британци не са наясно в това, че се правят от брашно и вода. Много зрители звънят, за да поискат информация как да си отгледат собствено спагетено дърво. Десетилетия по-късно Си Ен Ен определя репортажа като "най-голямата мистификация, която порядъчна медия е излъчвала".

Чарлс де Ягер, оператор на програма "Панорама" по Би Би Си, разказвал как преподаватели от неговото училище в Австрия се заяждали със съучениците му, казвайки, че са толкова глупави, че биха повярвали, че спагетите растат по дърветата. Това била и основата на репортажа, на който повярвали мнозина.

Реклама
Реклама
Реклама