Златари край Дъбене майсторят накити за Хубавата Елена
Загадка на 5 хил. години
Проф. Валерия Фол: Възможно е Троя да е тракийска провинция
Майстори златари от земите край днешното село Дъбене, Карловско, са изработвали накитите на Хубавата Елена и на други знатни жени от Древна Троя. Това се оказва от артефакти в музея в родния град на Васил Левски.
Дъбенското златно съкровище е открито случайно при оран в полето и е проучвано от 2004 г. чрез спасителни разкопки и допълнено чрез конфискация на артефакти, откраднати от иманяри. За три години проучвания археолозите откриват над 20 000 изделия от злато, сред които най-вече мъниста за изработка на бижута. А служителите от ДАНС спасяват още 15 000 златни елемента при опит да бъдат изнесени извън България. Тези големи количества златни предмети карат специалистите да смятат, че са попаднали на регионален производствен център, в който са изработвани фини накити. Съкровището от с. Дъбене произлиза от древен некропол и ритуално пространство от ранната бронзова епоха.
Според доц. д-р Красимир Лещаков находките са подобни на тези от Троя, но там става въпрос за няколко десетки броя. Вероятно е по пътя на търговията произведения на ювелирното изкуство да са пътували до далечни краища и дъбенски накит да е станал украшение на Приамовата съпруга.
Проф. Валерия Фол казва: "Преди години изследователи твърдяха, че селищата от бронзовата епоха по нашите земи са колонии на Троя. Но ако е обратното? Археологическите разкрития подсказват един очакван обрат - твърде е възможно Троя да е била провинция на ранните траки. Огромните селищни могили, поселенията и некрополите от бронзовата епоха в Тракия все още не са разкрили тайните си."
Необяснимо за специалистите е как са произвеждани толкова дребни и изящни мъниста - от 1,5 до 3 мм в диаметър. Те са с миниатюрни дупчици за нанизване и прецизно полирани, а някои от тях дори са оформени като цветчета чрез фини нарези. Сред находките има и спирали и разпределители, които обединяват няколко реда нанизи, придаващи симетричност на огърлиците. Някои златни елементи са толкова дребни, че археолозите ги отделят, като пресяват пръста със сита за брашно и ги хващат с пинсети. Златните предмети са били направени с технологията на праховата металургия, наречена още синтероване. Дори днес това е невъзможно без специално оборудване, което прави находките отпреди 5000 години истинска загадка.
Най-старите следи от поселения в т. нар. Долностремска долина, в която е и Дъбене, са от новокаменната епоха, някъде към 6-о хилядолетие преди Христа, обяснява директорът на музея в Карлово Мария Деянова. Доста находки има от местността Саровка до същото днешно село, около която има 14 ритуални структури като ниски могили, в които са открити златните предмети. Оказва се, че още преди пет хиляди години в Карловското поле е съществувала високоразвита цивилизация, иначе не могло да бъдат произвеждани такива ювелирни предмети. Откривателят на съкровището Мартин Христов смята, че от там е била снабдявана със златни накити цяла Южна и Западна Европа, както и Мала Азия и Близкия изток.
Откритото съкровище всъщност е в по-голямата си част ритуално, смятат специалисти. Причината да мислят така е, че скъпоценностите са открити в ями, в които се слагали предмети предимно от глина в чест на Богинята майка, много вероятно самата Кибела. После върху тях пръскали златни мъниста и цели нанизи. Култът към Кибела е много силен по нашите земи и редица обекти са идентифицирани като светилища в нейна чест.
Изработени чрез прахова металургия
Златните предмети от Дъбене са били произведени чрез прахова металургия - синтероване. Древните взимали злато от наносите в реките, наричано алувиално злато, слагали го в калъпи, нагрявали го и пресовали, обясняват специалисти.
Голямата прецизност на изработката издава сериозно ниво на технологични умения на древното местно население. Това показва и високо ниво на развитие на цялото общество, както и широки търговски и културни връзки. Подобни находки от същия период има намерени само край Рупите, Петричко, а другаде по света те са от много по-късни периоди. От същия период има, разбира се, и в Троя, но те са далеч по-малко и не може да се смята, че са произвеждани там, а по-скоро са внесени според археолога Мартин Христов.
