Лоренцо, синът на Софи Маринова: От бебе съм в хайлайфа
Мислят ме за глезльо, не съм надут
КОЙ Е ТОЙ
Лоренцо Петров Игнатов е роден на 9 август 2002 г. Той е плод на любовта между фолкпевицата Софи Маринова и барабаниста Петър, с когото бяха заедно близо 8 години. Пред "България Днес" разказва как съумява да балансира между училището и музиката и какво е да излезеш на сцената.
- Лоренцо, какво е чувството да си син на една от най-любимите български изпълнителки Софи Маринова?
- Чувството е страхотно. Със сигурност най-големият минус да си дете на известен е, че непознатите тръгват към мен с нагласата, че съм разглезен, надут и надменен. Това обаче не е така. Опитвам се да се сприятелявам с хората, стига да са готини и да се уважаваме взаимно. Държа много на приятелството.
- Каква майка е Софи Маринова?
- За мен тя е най-добрата майка на целия свят. Ако е строга и се кара, е, защото е заслужено, но винаги гледа да ме поощрява. Никога не сме се карали, винаги я слушам. Тя ми мисли доброто и затова не спира да ми дава съвети, но аз се вслушвам в тях.
- Какво е отношението й към образованието ти?
- Гледам да се натискам сам да уча и нямаме проблеми в това отношение. Не е строга, защото винаги съм се справял добре в училище. Сега съм 9-и клас и материалът става по-тежък.
- Какво обичате да правите с майка ти през свободното време?
- Включваме микрофона в колонката и почваме да пеем.
- Как се справяш в училище и кои са ти любимите предмети?
- Чудесно е, дори сега съм отговорник на класа. За всички любимо е междучасието, както и на мен, но мисля, че по биология съм най-силен.
- Любим автор имаш ли?
- Иван Вазов.
- През последните месеци виждаме да се появяваш все по-често на голямата сцена, излезе заедно с майка си на големия й концерт в зала "Арена Армеец". Успяваш ли да съчетаваш участията и училището?
- Засега успявам. Никога не съм се чудил дали да отида на училище, защото това ми е приоритетът, който е най-важен към момента. Но и все още нямам толкова участия, за да не мога да балансирам между двете. Горе-долу имам 1-2 участия за месец, което по никакъв начин не спира развитието ми в училище.
- Имаш няколко издадени песни, планираш ли вече първи самостоятелен албум?
- Още не съм мислил за албум, това е доста сериозна стъпка. Искам първо да направя още няколко песни, за да имам собствен репертоар, и чак тогава ще мисля за албум.
- Има ли български изпълнител, на когото подражаваш и е твой идол в правенето на музика?
- Подражавам на Тони и Фики Стораро. За мен те са най-добрите изпълнители не само в България, но и на целия Балкански полуостров.
- Обмисляш ли дуети с тях или някой друг певец?
- Не искам дуети с тях, защото ще ме набедят, че се бутам при известните, и хората ще ме намразят. Искам сам да пробия.
- Какво беше чувството, когато се качи за пръв път на голямата сцена? Изпита ли страх?
- Това беше преди месец, на големия концерт на майка ми в зала "Арена Армеец". Не почувствах страх, но изпитах срам. Усетих пеперуди в стомаха и вълнение, но това е чувство, което всеки изпълнител има, преди да излезе пред публика. Мисля, че качването ми на такава сцена, пред толкова хора, беше сбъдване на една мечта.
- Известността носи и много почитатели, имаш ли вече фенове?
- Имам, разбира се. Но аз имам почитатели още от малък. Все пак президентът Георги Първанов е изпратил цветя на майка ми, когато съм се родил. Още от бебе съм в хайлайфа.
- Имаш ли сериозна приятелка?
- Не, не ми е до това. Мисля, че първо трябва да се изградя и да имам стабилни доходи и чак след това ще се замислям за гадже. Според мен още ми е доста рано.
- Ако не се занимаваше с музика, към каква професия щеше да се ориентираш?
- Може би с продуцентство или пак нещо, свързано с музика. Не виждам с какво друго мога да се занимавам, музиката ми е в кръвта.
- Появиха се твои снимки в интернет как пушиш. Това не вреди ли на гласа ти?
- Цигари не пуша, а това от снимките е наргиле. Мисля, че всяко дете на моята възраст пуши наргиле, и то не вреди по никакъв начин на гласа ми. Наргилетата са модерни сега и ми е готино. Пробвал съм и цигари, но не ме влече към това.
