Д-р Венцислав Стоев: Справям се с болката с хипноза

Всеки зъб отговаря на орган в тялото

Кой е той

Д-р Венцислав Стоев е председател на Сдружението на българските зъболекари, както и създател на първия в България център по дентален мениджмънт и комуникации. Той е и първият български лекар, който прилага хипноза с цел избягване на болка. Завършил е МУ - София, зъболекар е от 1981 г. и е клиничен психолог от 2005 г. Стоев е и първият зъболекар в България, защитил магистърска степен по клинична психология. Специализирал е в САЩ, Германия, Италия и Дания. Написал е две книги и изнася лекции по клинична комуникация по цял свят.

- Д-р Стоев, вие сте зъболекар, но с всичките 50 дипломи, които виждаме на стената ви, можете да поставите диагноза на целия организъм, така ли е?

- Хахаха, може и така да се каже, да. Минавам за вещ укротител на болката. При мен няма препарирани от страх пациенти. На такива не бия инжекция с упойка, а използвам и хипноза. За първи път се запалих по приложението й, когато преди 50 години прочетох един труд на д-р Петър Петров. Това бе дисертация за приложението на хипнозата в стоматологията.

- При кого учихте хипноза?

- При едни от най-добрите учители у нас - Иво Величков и Милен Николов. Започнах да я прилагам в три аспекта. Първият - в т.нар. хипоанестезия, т.е. за обезболяване. Прилагам го на пациенти с множествени алергии, при които няма как да се постави упойка, тъй като всяка една води до алергии. На такъв пациент се наложи дори да имплантирам зъби под хипноза. Второто въздействие с хипноза е при хора с фобии - крайна форма на страх от стоматологично лечение. При тях първо установявам причината за възникването на този страх. И го отстранявам завинаги. Третата група при мен успява да се справи с личните си страхове, независимо дали те са свързани със стоматолога, със зъболекарската машинка или с острите инструменти. И при трите случая хипноза прилагам само след писменото съгласие на пациента. И друго важно уточнение искам да направя - прилагам ериксонианската "будна" хипноза на американеца Милтън Ериксон. При нея в реален разговор и с прилагане на конкретни хипнотични техники може да се проведе психотерапевтично хипнотично въздействие, без пациентът да губи съзнание. И по този начин се постигат два успеха едновременно - хем страхът и фобията напускат човека, хем се извършва и обезболяване без упойка.

- Вие всъщност въвеждате хипнозата у нас. Освен нея, докато стържете кариеси, пациентите ви слагат и слушалки, с които слушат любима музика, или очила, с които гледат филмчета, така ли е?

- Да, така сякаш са в страната на релакса. Със слушалките заглушаваме звука от машинката, а очилата използвам най-вече при децата. Психологията, която завърших, ми дава ключ как се работи с пациентите, за да спечеля доверието им. Дотогава общуването ми с тях бе на принципа "проба-грешка". После като завърших тази специалност, почнах да правя изследвания за различните човешки характери, както и на нюансите, които могат да се появяват в отношението на лекаря към пациента. Всъщност, исках да бъде забравена формулата за лечение на "шести долу вдясно" или както в медицината се казва: "Пета стая, трето легло“. Ние лекувахме само органи, без да се интересуваме от личността в това легло (смее се).

- Когато обучавате студенти или колегите си, на какво ги карате първо да обръщат внимание?

- Да имат индивидуален подход към пациента - от самото му влизане в кабинета - прави се оценка на походката му, изражението, мимиките, жестовете, вербално и невербално поведение. Спрямо всичко това изготвям втори план за поведение на самия лекар към пациента. В случая например излиза, че за направата на един зъб има значение походката на пациента или посоката на погледа му. Дори, ако щете, и как гледат очите му в момента на разговора. Дори да е спешен случай със сериозна болка, от първите изречения можем да разберем какъв е неговият праг на поносимост и съответно да изработим нашата стратегия на поведение. Ако този човек е обиколил няколко кабинета и е имал някакви конфликти при предишното си лечение, това също си дава своето отражение в доверието му към нас. Защото пациентът си носи т.нар. черна кутия със спомени от предишно лечение. Ние сме поколението лекари, което жъне една лоша реколта от страх, посят във времето на задължителното лечение в училищата, когато всички бяха водени под строй към зъболекарския стол въпреки нежеланието им. В резултат на това се развива запечатване на психотравма, която остава спомен за цял живот. Дори съм убеден, че хората не ходят често на зъболекар не от липсата на пари, а от страх.

- Дава ли принос този цялостен подход към пациента?

- Разбира се. Ние променяме нашето отношение към пациента, а не ценоразписа си. И този подход води да нарастване на пациентите. Аз просто промених отношението си към т.нар. болни и на принципа на позитивния пиар всеки разказва на своите близки какво се случва и клиентите се увеличават.

- Вярно ли е, че всеки зъб кореспондира с даден орган, каквато теория има?

- Вярно е, да. Допълнение към думите ви е и фактът, че по един кариес може да се открие конкретно заболяване. Това става, когато се прилага холистичният, или т.нар. цялостен подход в стоматологията, за това, което вече ви разказах. При него се вижда връзката между всички органи. Сам по себе си кариесът не е причинен от инфекция на определен стрептокок, а от общото състояние на организма. И той е само симптом на друго заболяване.

- Това учение за зависимостта между органите и болестите е открито от години, нали така?

- Още в Китай преди повече от 2000 години. Например предните зъби са свързани с бъбреците, кучешките с черния дроб и жлъчката, четвъртите и петите зъби кореспондират с белия дроб, 6-и и 7-и със стомаха и храносмилането, а осмият със сърцето. Ако установя рядък кариес на кучешкия зъб, почти винаги има заболяване на черния дроб. Ако пък видя множествен кариес, съм сигурен, че пациентът има стресова професия. Това е така, защото при стрес се отделя повече адреналин, който променя алкално-киселинното равновесие в полза на киселините, в резултат на което организмът взима алкални елементи от своите резерви - костите и зъбите. И ако стресът е хроничен, то първо се развалят шийките на зъбите, където емайлът е най-тънък.

- Храненето доколко е важно във вашата професия?

- Много важно е, тъй като връзката му със зъбите, а и със самия организъм е отдавна доказана. Расте процесът на психосоматични болести. За такива се смятат язвата, астмата - това е връзката между психиката и физиката. Затова вече и бъдещите лекари изучават психосоматичната медицина.

- Как се отнасяте към определените си пациенти от гледна точка на характерите им?

- Ще ви дам пример - към нарцистичният пациент, който обича да държи нещата в постоянен контрол, им давам възможността с вдигане на ръка при болка да дирижират и моето поведение. Така човекът се чувства стабилен. Защото, ако го поставя под контрол, стресът ще бъде огромен и за мен, и за него. Има го и обратният момент, да ви кажа - когато знам характерът на заболяването на пациента, лесно си изработвам индивидуален подход към него.

- Споделихте, че имате случаи на излекувани от анорексия, така ли е?

- Да, случвало се е. Не е тайна, че устната кухина на тези пациенти изглежда изключително зле. Често се случва да се сменят почти всички зъби. Колкото до храната - много вредно е смесването на храните - месо и картофи, месо и хляб. Шоколадът сам по себе си не е вреден при добра хигиена. Дори натуралният има добро въздействие върху зъбите. Освен това добро въздействие има не чешмяната, а изворната или минералната вода.

- Цветовете в кабинета ви са много на брой, защо?

- Защото има много човешки характери и се съобразяваме с тях. Трябва уют за всяка натура. Вкарали сме и принципа на фън шуй и цветовете от всички енергии - на земята, на огъня, на дървото, на водата.

За поръчка на книгата "Лечителите на България" на www.trud.cc

Телефон за връзка с доктора:

02-988 07 73