Големият Стефан Данаилов навръх рождения си ден: Акълът ми сече, пия „весело“ хапче

Не съм се отказал от сцената, работя постоянно, казва за „България Днес“ Ламбо

"Добре съм, празникът ми ще мине спокойно, няма да е голямо честване. Все пак 76 години, не са малко. Но вече нищо не може да ме изненада. Важното е, че акълът ми сече и мога да разделям доброто от лошото и да преценявам къде е истината и къде лъжата." Така големият актьор Стефан Данаилов се чувства навръх рождения си ден вчера.

Той е получил десетки пожелания за добро здраве.

"Винаги обичам да казвам, че животът е като водопад, който изтича. Ако си представим Ниагарския водопад, от който толкова много вода изтича, изтича... ей така изтича и нашият живот. Обаче тая вода дава енергия, дава живот. Така че в живота на човека, ако е дал нещо на обществото, на близки, на приятели, е свършил някаква работа, това е прекрасно. Аз мисля, че съм свършил някаква работа, но имам още какво да върша в живота си", смята Ламбо.

Въпреки здравословните проблеми, които има, големият ни актьор още не се е отказал от сцената. "Учениците ми ме държат в кондиция. Ето сега ни чакат до Нова година две премиери, два проекта - "Кръв и власт" от Шекспир и "Зверското синьо" от Филип Ридли. Ще ги постави на сцена моята племенница, д-р Росица Обрешкова, и д-р Сава Драгунчев. Работим постоянно", не се отказва от учителството Мастера.

В момента здравословното състояние на големия ни актьор не е цветущо, но той намира начини винаги да е в добро настроение. "Не виждам добре, но чувам много добре. Имам много болежки и пия хапчета за какво ли не, но пък се опитвам да не се предавам", категоричен е в оптимизма си Данаилов.

Според лекуващия го лекар - акад. Лъчезар Трайков, Ламбо напоследък развил по-силен тремор на ръцете, но с новите модерни лекарства състоянието му се подобрявало от ден на ден. Все пак Мастера не излиза от дома си, за да не го хване някой вирус. Затова пък при него постоянно идват хора - учениците, внуците, приятели, близки.

"Много трудно преживях смъртта на сестра ми Росица. С нея в последно време се чувахме постоянно, говорехме си за какво ли не, сега много ми липсва това време. Разтърси ме нейната загуба. Но това е нормално да е така", разсъждава тъжно актьорът.

Най-силната му мотивация да продължи напред винаги са били внуците и студентите му. Децата го посещават всяка събота и неделя. Гощава ги с баница, сладкиш или бонбони. "Имам жена, която се грижи нищо да не ми липсва и готви прекрасно. Много ми помага", споделя Ламбо. Според близките му, той не само не е спрял да пуши, но от време на време си пийвал и по чаша червено вино. "Никога не съм бил светец. Представях си старостта по друг начин - как излизам с приятели и се черпим. Но реалността е друга - за да отида някъде, трябва някой да ме вземе и закара. Много тъпа работа. Стереотипите за живота трябваше да си сменя. Този преход беше най-труден за мен. Когато вече си слаб и годините вървят, е трудно да се правиш на весел, не е откровено и искрено. Но всичко се преодолява. Като ми стане весело, се радвам и го изживявам", допълни още Ламбо, който не крие, че пие от време на време и антидепресанти.

"Не знаех какво е депресия, чувал съм, но не го усещах. В един момент почувствах, че не искам да виждам никого, не исках да говоря с никого. Мълчах като пукал. Седях на диванчето с дни, забит в една точка." Тогава той се престрашил да потърси помощ при психиатър, който му предписал „весело“ хапче. "Не го пия всеки ден. Но може и психологически да действа, вероятно има резултат, защото много хора ги използват. Оказа се, че доста народ е в депресия", коментира Данаилов.

Последните години бяха много тежки за актьора. Професорът пребори рака, имаше проблеми със зрението, загуби и двете си най-любими жени - съпругата Мария и сестра си Росица Данаилова.

"Ясно е, че един ден ще дойде моментът, но знам - тогава идва и забвението. Може да е нескромно, но съм благодарен човек за всичката симпатия към мен досега. Не съм крил радостта си от добрата дума, похвалите и радостта от срещата с мен", категоричен е Ламбо. Според него разковничето на щастието и успеха е да правиш всичко с любов и малко артистична амбиция. "Можех да се проваля, а можеше и да съм нещо повече, но за нищо не съжалявам", с ръка на сърцето признава Ламбо.

.