Изучаваната в САЩ писателка Здравка Евтимова: Покръстих се и синът ми пребори тумор

Сякаш предусещах неволите му в разказа "Кръв от къртица"

КОЯ Е ТЯ

Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. в Перник. Завършва английска филология във Великотърновския университет. Автор е на кратки разкази, публикувани в 30 страни от света, носител на национални и международни награди. Нейни романи са публикувани в България и САЩ. Разказът й "Кръв от къртица" намери място в учебник по литература в САЩ редом с творби на Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт. В творбата, състояща се от 1202 думи, се разказва за майка, която търси спасение за своя болен син с кръв от къртица. Помолена за помощ и виждайки мъката й, продавачка в зоомагазин тайно срязва ръката си и дава от своята кръв, представяйки я за къртичина. След време майката пристига щастлива в магазина, за да благодари - синът й оздравял. Само след дни на вратата й се извила опашка от страдащи хора с ножчета и шишенца за кръв, търсещи спасение.

- Честито признание, г-жо Евтимова. Но защо в САЩ, а не в България?

- Благодаря. Никога не съм имала амбицията мои разкази да бъдат изучавани където и да било. За мен беше голяма изненада. Разказът беше публикуван в литературно издание на университета Антиок. След близо пет години ми се обадиха от едно американско издателство. Казаха ми, че правят антология на разкази под 2000 думи, излезли в САЩ след 2000 година. Моят привлякъл вниманието им и ме попитаха могат ли да го включат. Съгласих се. След месец ми изпратиха два тома от готовата антология. А миналия март ми се обади г-жа Сюзан Дюк - отговорник на литературна агенция, създала учебника за 8 клас "Литературни знания". Каза ми, че моят разказ е избран.

- Щастлива ли сте?

- Това е стар разказ и съм убедена, че едно такова произведение не прави човек добър писател. Писателството си е боледуване. Писателят оздравява, когато напише хубава книга, хубава мисъл или изречение, които ще дадат сила на него и онези, които ги прочетат. Дали ще вземе награда или не, не е толкова важно. Англичаните имат една поговорка - една щастлива случайност, която може да не се повтори.

- Как се роди идеята за този разказ?

- За съжаление има не особено радостна предистория. Първо моята баба по майчина линия Трайка се разболя. След това синът ми претърпя много тежка 18-часова операция. Беше студент по медицина и имаше тумор в мозъка, слава Богу, доброкачествен. След това завърши медицина, ожени се и има две деца. Работи като психиатър и живеят в германския град Мьонхенгладбах.

- Ето допирната точка до вашия разказ, в който непозната жена влиза в зоомагазин и моли продавачката за кръв от къртица, с която да излекува болния си син.

- Да. Човек като пише, и не знае откъде го връхлитат мислите. Писах разказа преди операцията на сина ми. Чувствах се толкова безпомощна и единственото нещо, което можех да направя, е да напиша нещо. Освен това през 2006 г. приех християнството. До онзи момент бях напълно невярваща.

- Преди или след операцията се кръстихте?

- Преди - в най-тежкия момент. Беше Димитровден през 2006 г. в църквата "Св. Димитър" в Брюксел. Отец Димитър ме кръсти. Там живеех и работех в делегацията на България към една от нашите институции.

- Помогна ли ви покръстването?

- Човек се хваща и за сянката в такъв момент. Кръстница ми бе моя близка приятелка, която е писателка във Франция. Подари ми кръстче със злато, купено от тамошна катедрала. Слава Богу, всичко се оправи. Пожелавам на всички хора лошите неща да си стоят в миналото. И да живеят в мир и добро с любимите им хора.

- Сякаш сте предусещали задаващите се проблеми със сина ви?

- Да. Понякога като пиша такива страшни разкази, то вземе, та се случи. Затова гледам вече да не ги пиша. Така бях написала пак един страшен разказ с името на втория ми син Васил. После смених името. Вече ще правя много слънчеви и хубави разкази. Моя приятелка имаше тежък житейски момент. Реших да напиша позитивен разказ с идеята да й помогна, да й потръгне. Излезе в Белгия и САЩ, тя още си го пази и всичко завърши добре. Решила съм всички разкази занапред да завършват с щастлив край. Не се ли получава, ще ги трия. Човек може пари да няма и да се мъчи, но искам да му се случи нещо хубаво, да излезе щастлив и по-силен от този разказ.

- Искате ли и българските ученици да ви изучават?

- Това е много труден въпрос. Писането ми беше много свободна и щастлива територия. А това е такава окова. Да го гледат под лупа човек е много нещастен. Затова сигурно ще започна да пиша под псевдоним, за да си върна свободата и да пиша каквото ми душа иска. Не пиша за пари, от това не се забогатява.

- Няма ли да ви платят от САЩ за учебника?

- Ще видим. Все още няма индикации. Аз не бих си поискала пари сама. За моя голяма радост имам работа - преводач съм, с която посрещам разходите. Но ако очаквам да се прехранвам с хонорари от разкази, независимо къде са излезли, може би на третия ден силно ще ми е спаднал хемоглобинът заради глад. Затова трябва да има знания и умения и аз много обичам онази приказка за царя, който научил сина си да плете кошници, за да не остане гладен. Короната пада и властта се изплъзва от ръцете, но когато имаш умения и можеш да си изкарваш прехраната с плетене на кошници, с прегледи на болни или поправяне на автомобили, гладен няма да останеш.

- Ако ви поканят от родния Перник да преподавате в училище, бихте ли се съгласила?

- Три години и половина съм била учител в пернишката гимназия за чужди езици "Симеон Радев". Познавам колегите там. С най-голяма радост, отговорност и удоволствие бих се върнала отново.

- През юли, живот и здраве, имате 60-годишен юбилей. Как искате да прекарвате времето си занапред?

- Единствено се моля да сме здрави. Твърди планове никога не правя, но моят съпруг има вила и наследствени ниви в с. Горна Липница до Павликени. Пита ме какво да правим с тях. Аз му казах - помисли за Емилиян Станев и "Крадецът на праскови". Насадихме праскови и отсядаме в малката къщичка. Ще си гледам градината и внуците, ако ги пращат при нас, разбира се. В Перник също е прекрасно. Така че нека сме здрави и каквото сабя покаже, и честта майко, юнашка.