Искър и Арда - българският Клондайк

Декар земя удари 5 бона край Струма заради находище

Огоста е най-голямата драга за злато

Златната треска удари и България. На цени до 5000 лева за декар продават земя край река Струма заради добива на злато чрез промиване на пясък по реката. След изнасянето на техниката от златарите теренът се рекултивира и отново се използвa за земеделие.

Къде са най-златоносните реки у нас? Под кои мостове и край кои завои, меандри и местности се промива най-много от скъпия благороден метал? И колко може да се спечели от него?

Отговорите на тези въпроси най-добре знае Кирил Стаменов - основател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити у нас.

"Златни песъчинки има най-много в реките Искър, Огоста и Арда. Много колеги са откривали по 2-3 грама злато след пресяване от водата. Колежка ми се обади, че е събрала 20 г, и я насочих към златар в Пловдив, който да го купи", сподели пред "България Днес" запаленият златотърсач.

Манията му по търсене на самородно злато датира от повече от 35 години. Тогава мъжът живее във Враца, а Северозападът му остава в сърцето и досега. Затова е и неслучайно, че в класацията за най-златоносни реки две от тях минават именно там - Искър и Огоста.

"Река Огоста, където се влива в чашката на едноименния язовир до Монтана, е най-голямата драга за злато у нас по време на комунизма. Сега всичко е съсипано, има големи дупки, но и до днес продължават да вадят и промиват самородно злато от водата", разкрива Стаменов.

Река Искър също е записана със златни букви в картата на търсачите на подводно имане. Хора, членуващи в асоциацията на Стаменов, разказвали за добър добив на благородния метал в най-дългата река у нас малко преди Мездра. Те обхождали района от Черепишкия манастир, който е построен до самия водоем, та чак до общинския град. Преди да се видят първите блокове на железничарския град и да се стигне до местния ВЕЦ, мъжете промили няколко грама злато.

Този район на Искърското дефиле се оказва богат на златни песъчинки във водата. Именно между селата Люти брод, Зверино и Елисейна Кирил Стаменов започнал да търси и промива скъпоструващия метал преди повече от три десетилетия. "В Искър в Зверино се влива и река Златица, чието име говори само по себе си", разкрива още доайенът на златотърсачеството у нас, а тези места отдавна фигурират в известната сред хората на Стаменов карта на златото в България.

Търсачи на съкровища от цялата страна откриват Клондайк и в закътано място под железопътния мост на влака от Берковица към Монтана. Там, в бедния Северозапад, река Бързия тече буйна, а едрият пясък е жълт като благородния метал. Кирил Стаменов организира именно в района големи събори на златотърсачите. Сега е преместил мястото на събитието на легендарната "Златна нива" между Павел баня и община Братя Даскалови.

"Откриваме сезона на 13 април там. Имаме над 1000 активни участници от цялата страна. Организираме състезания с металдетектори, промиване на злато в легени за време, томболи, награждаване, лекции и беседи за търсенето на самородно злато", разказва още Стаменов.

Цената на един грам от скъпия метал варира между 55 и 60 лева. Като се приспаднат разходите за гориво, храна и оборудване, става ясно, че търсенето му по-скоро е хоби и почивка, отколкото начин за бързо забогатяване. Малцина са онези, които вадят повече златни песъчинки и могат да се похвалят с добри доходи.

"Някои предпочитат да го продават на златар, други го вграждат в пръстени, обеци и колиета, защото е много ценно и красиво. Но е абсурд да се забогатее", категоричен е шефът на златотърсачите в България.

Кирил Стаменов разкрива, че златоносни реки у нас са още Мечка край Първомай, която е приток на Марица, и Луда Яна до Панагюрище. Край бреговете на водоемите Стаменов организира по-малки събори, където пресяването на златни частици също кипи с пълна сила.

"На 13 юли се събираме на "Леденика" над Враца, а на 10 август на река Арда край Маджарово. Там също е изключително златоносно място. На 7 септември си даваме среща и на голямата поляна край Старозагорските минерални бани, където пак ще има състезания и награди", споделя още златотърсач щ1.

В търсенето и надпреварата участват и едни от най-големите магазини за металдетектори и друга златотърсаческа техника и консумативи, чиито шефове и служители също са членове на асоциацията. В центъра на столицата дори има магазин, където освен техника, се предлага и самородно злато.

1 кг злато вадят от Мътивир

"Повече от килограм злато само за няколко месеца е изваден от водите на река Мътивир край Ихтиман. Находището е измъкнато със специални машини и разширяване на коритото", спомня си Кирил Стаменов.

Централна Средна гора също е богата на залежи от златни песъчинки. От двете страни на Балкана всичко е в благородния жълт метал, убеден е Кирил.

"Освен в чашката на язовир ДОгостаУ, от Вършец до Белоградчик също е голям златоносен район. Там са пресети и промити много грамове самородно злато от немалко хора", разкрива още шефът на златотърсачите у нас.