Брежнев спира хита "Булгаррено"

60-те години на ХХ век са златна ера за автомобилостроенето ни 

Сглобяваме над 300 000 москвича 

Автомобилният гигант "Фолсксваген" излезе с решение в началото на тази година за изграждане на нова фабрика в Източна Европа.

Инвестицията е на стойност 1,3 милиарда евро. Компанията разгледа десет възможни места в Сърбия, Румъния, България и Турция.

Ако страната ни бъде избрана, а това ще стане през май, позабравеното у нас автомобилостроене може отново да възкръсне. Безспорно най-голямата ни гордост е "Булгаррено". Но съдбата му е колкото интересна, толкова и драматична.

В средата на 60-те години на миналия век по инициатива на държавно стопанско предприятие "Булет" е създадено сдружение "Металхим", чиято цел е производството на леки автомобили. Идеята е със свободни средства, осигурени от валутния резерв на двете български държавни предприятия, да започне внос на готови автомобилни части, а тяхното сглобяване да бъде в България. Разгледани са няколко чуждестранни предложения за подобно сътрудничество от страна на "Рено", "Фиат", "Симка" и "Алфа Ромео", като най-изгодно се оказва предложението на "Рено".

Първоначално е планирано сглобяването да става в Червен бряг, но в крайна сметка се установява в Пловдив.

Във вестник „Работническо дело“ от 18 септември 1966 г. се появява официално съобщение за сключен договор между "Булет" и "Рено", а два дни по-късно на Пловдивския мострен панаир са изложени 10 леки автомобила "Рено 8", които по неофициални данни са сглобени във Военния завод в Казанлък. Колите носят означение Bulgarrenault, а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трицветна лента с надпис "Булет". Първоначално Франция доставя всички необходими части, но целта е да се пристъпи към цялостно сглобяване и производство изцяло в България.

До 1970 г. в завода в Пловдив са изработени общо около 4000 автомобила "Булгаррено" - модели 8 и 10, при цена на доставените части 6 милиона долара, или средно по 1500 долара на автомобил. Първите готови коли са пуснати на нашия пазар през февруари 1967 г. Осмицата се продава за 6100 лева, а десетката - за 6800 лева.

Голяма част от произведените в България автомобили е продадена в чужбина. В периода 1967 - 1969 г. са изнесени 500 автомобила "Булгаррено 10" за Югославия, а през 1970 г. - 300 и от двата модела за Австрия. Автомобили се продават и в държави от Близкия изток.

През 1970 година производството спира без официално обяснение за това. Под сурдинка обаче се говори, че СССР нарежда България да спре партньорството с капиталистическа държава като Франция, защото произведените у нас коли са много по-качествени и търсени от руските автомобили.

Замесено е и името на тогавашния лидер на Съветския съюз Леонид Брежнев. През 1970 г. в московския парк "Соколники" се провежда изложба на постиженията на съветската икономика. Там са представени три чисто нови коли "Булгаррено". Очевидци разказват, че генералният секретар на КПСС се спира пред возилата, смръщва веждите си и казва: "Това е добре, но защо трябва да дразним с подобни неща съветските хора". Малко по-късно производството на "Булгаррено" спира завинаги.

Факт е, че "Булгаррено" изчезва от нашата страна, за да може да се наложи продажбата на новата по това време съветска марка "Жигули". И за да се замени френската легенда "Рено" с друга съветска машина - "Москвич".

60-те години на миналия век се оказват златна ера за българското автомобилостроене. През есента на 1965 г. между България и СССР е подписана спогодба за икономическо сътрудничество, според която до края на 1968 г. завод "Балкан" в Ловеч трябва да монтира по 15 000 леки автомобила "Москвич 408" годишно. Производството започва на 25 октомври 1966 г., а на 4 ноември в 15 ч. от монтажната линия на завода слиза първият "Москвич". Общо през периода 1966 - 1990 в България са сглобени 304 297 броя "Москвич 408", "Москвич 408И", "Москвич 412" и "Москвич 2141 Алеко". През рекордната 1984 г. са направени 16 000 автомобила.

Отново през 60-те години в Ловеч се произвеждат колите "Пирин ФИАТ". От поточната линия излизат 760 бройки. Производството спира, след като през 1971 г. договорът между България и Италия изтича и впоследствие не е подновен.

С гръм и трясък се проваля опитът на британската група "Ровър" да произвежда коли у нас. Заводът във Варна е открит официално на 8 септември 1995 г. от тогавашния президент Желю Желев. Очакванията са за произвеждането на 10 хил. автомобила "Ровър Маестро" годишно. И до днес няма официална информация защо бизнес планът с 20 млн. долара инвестиция не успява - заводът затворя на 4 април 1996 г. Дотогава са произведени едва 2200 коли, а вследствие на закриването на мощностите 250 души губят работните си места. От британска страна се чуват обвинения, че българите не са изпълнили поетите обещания за поръчки и не били постоянни в работата си. От българска - че моделът автомобили е морално остарял и са твърде скъпи.

Последният голям проект в родното автомобилостроене беше в ловешкото село Баховица. Там на 21 февруари 2012 г. беше открит завод за производство на леки автомобили от китайската компания "Грейт Уол" чрез българската автомобилна компания "Литекс моторс". През 2017 г. тя започна процедура по фалит.