Вярно куче пази починалата си стопанка

Българският Хачико

Малкият Тропанчо стои с дни на пост пред вратата на отишлата си баба Галя

 

Кучето Тропанчо е българският Хачико!

Четириногото дни наред пази трупа на починалата си стопанка, докато жената бъде погребана. История на животното беше разпространена в социалните мрежи и разчувства хиляди хора с миловидното си изражение и благородна постъпка.

Собственичката му баба Галя е вдовица и погребва двамата си синове. Възрастната жена живее само с Тропанчо, но издъхва наскоро. Докато комшии установят, че жената е починала, и докато се организира нейното погребение, минават дни. Това време Тропанчо прекарва, вярно пазейки пред вратата на стаята й - сам, гладен, жаден, объркан и изплашен.

Хора с добри сърца научават за кончината на жената и така попадат на Тропанчо, който буквално ги просълзява с поведението си.

"Откакто знаем за смъртта на баба Галя, вече поне не е гладен - редовно ходим до къщата да го храним, но той е все така сам и тъжен - неотлъчно стои пред вратата и сякаш чака стопанката му отново да я отвори... Моля ви, той има плашеща нужда от нов дом и обич, която да запълни празнината", написа емоционално в социалните мрежи Деница Костова. Публикацията й беше споделена от стотици хора, които се мобилизираха в спасяването на животното.

Тропанчо е дребен на ръст и не тежи повече от 10 килограма. Според откривателите му няма нужда от много грижи - малко храна и обич са достатъчно.

Предаността на Тропанчо поразително прилича на тази на световноизвестния му събрат Хачико.

Фермер решава да подари малко куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Стопанинът му дава името Хачико (Осмият). Професор Уено всеки ден пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 5 часа следобед. На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 5 часа следобед и седи до късно. Прави го в продължение на 9 години и се превръща в символ на преданост и постоянство. Хачико умира на 8 март 1935 г. и е погребан е до покойния си господар.