Метеорологът Петър Янков: Жега ще е чак през август

Летата ни вече са дъждовни и хладни

КОЙ Е ТОЙ

Петър Янков е управител на метеорологичния офис на ТВ-МЕТ. Роден е на 7 юли 1961 г. в Пловдив. Завършва Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Метеорология". Има 13-годишен опит като синоптик във Военновъздушните сили.

- Г-н Янков, подгизнахме от дъждове. Кога ще спрат и юни ще заприлича на истински летен месец?

- И в момента се намираме във валежен период, който започна в понеделник, а днес постепенно трябва да приключва. Очакванията са за целия период да се съберат по места около 30-50 л/кв.м, като повече ще са на запад и по-малко в централните части на страната. На изток ще бъдат едва около 20 л/кв.м. Най-късно дъждовете се очаква да спрат в югозападните региони. Добрата новина е, че температурите падат и по този начин намаляват условията за образуването на градушки. Ще наблюдаваме само гръмотевици и интензивни валежи.

- Очаква ли се повишаване на температурите?

- До края на юни ще има температурен максимум до 32-33 градуса. В четвъртък започва един по-продължителен период на затопляне, макар и слабо. Ако до утре температурите се движат в диапазона 25-29 градуса, то след това ще варират от 29 до 32 градуса. В петък ни очаква ново захлаждане, а през нощта и ще превалява. Идва нова хладна вълна и температурите в събота и неделя ще се понижат. Максималните ще бъдат 25-30 градуса, като най-топлите места ще бъдат Сандански и Кърджали. Но времето ще бъде по-сухо и ще е приятно за море. При тази обстановка температурата на морската вода ще се понижи. Ако сега е 24-27 градуса, тогава ще стане 23-25 градуса, като традиционно високите стойности ще бъдат в крайните южни части на Черноморието.

- Освен на море хората обичат да почиват и в планината. Там какво е положението?

- Планините през цялата седмица са неподходящи а туризъм. В събота и неделя ще има повече слънце, като тогава мисля, че ще е подходящо за високопланински туризъм.

- Какво ще ни предложи следващият месец юли като атмосферни условия?

- Повече слънце ще има в началото на юли. Но отново с уточнението, че ще е за кратко, защото от 4 юли започва нов валежен период - главно за западните части на страната. Най-защитени ще бъдат югоизточните региони, а съвсем малко дъждове ще има по Северното Черноморие. Ще има сериозно захлаждане. След 10 юли започва по-продължителен сух период с повече слънце и температурите вече ще достигнат летни стойности - над 33 градуса.

- Предстоящите валежи трябва ли да ни притесняват, говорейки за наводнения и преливане на реки?

- Наводнението винаги е възможно при сегашната организация на водоемите. Давам пример с Орлов мост в София - ако за час се изсипат 8-10 л/кв.м, съоръжението е залято. Положението е същото и с центъра на Пловдив. За съжаление това е положението. По това време на годината е характерно да има валежи, при които за кратко време се изсипват понякога и до 30-40 л/кв.м. Така че е нормално да очакваме наводнения и задължително трябва да сме подготвени. А не като се случи, да се правим на изненадани. И в този ред на мисли не би трябвало да е притеснително.

- Кога ще настъпи истинското лято с високи температури и без дъждове?

- Август. През юли температурите ще бъдат под климатичните норми, но през август вече ще бъдат характерните за сезона и времето ще е по-сухо от очакваното.

- Ще има ли отново температурни рекорди?

- Засега в това отношение няма нищо впечатляващо. През 1984 г. е имало 40 градуса през юни, а в момента сме далеч от тези стойности. В следващите 15 дни няма условия за екстремни температури. Обръщаме поглед към началото на август, когато може да има рекорди. Но е твърде далеч, за да бъде прогнозирано от сега.

- Доскоро в Западна Европа беше доста хладно за сезона, сега в северните части на континента температурите са нетипично високи и местните хора са изненадани от жегите. Как ще обясните това явление?

- Обстановките са такива, че през нас минават повече циклони, докато на север е по-сухо времето. Особено когато говорим за централните северни части на Европа. Да, температурите в момента там са по-високи от обичайното. При тази обстановка при нас са по-чести средиземноморските циклони. Специално в момента всичко се дължи на климатичната обстановка, не е нещо като трайна аномалия. Така се е конфигурирало полето.

- Ако сравним времето сега с предходните години, какво ще е заключението?

- Стойностите на валежите и температурите са сходни. И миналата година лятото беше дъждовно през юли. Ставаме свидетели на последствията от глобалното затопляне на Балканите - повече проливни валежи и хлад през лятото, а зимата по-топла и с по-малко сняг. Зачестяват циклоните, които ни връхлитат през Южна Гърция. Това е тенденция, която се затвърждава пред последните години. Валежите през юли и август миналата година бяха подобни на тези през лятото на 2008 година. Тогава имаше много дъждове и потопи. Спомням си, че тогава натрупаната вода стигаше до предния капак на колата ми. Имаше много проблеми заради проливните дъждове и опасните метеорологични явления. Те застрашаваха целия обществен живот. Такива явления имат цикличност от 10 години. Изследванията показват, че за Балканите има една цикличност на валежите, която е от 2 години и половина. Много неприятен срок за изчисление, защото е по месеци. Дългият 10-11-годишен цикъл важи за всички и зависи от слънчевата активност. Има специални изчислителни центрове, които правят прогнози за тези цикли.

- Традиционно има притеснения и за пожари през лятото. Има ли място за тревога?

- Разбира се, че има от какво да се опасяваме. Субективният фактор при нас е още по-недисциплиниран. Ако се разследват пожарите по нашите географски ширини, подходящи са метеорологичните условия, тревата е изсъхнала, но предизвикването на пожарите е по-скоро от човешка небрежност. В Америка например, за да запалят огън където и да е, искат предварително разрешение от местните власти. И тук трябва да стане така.