В Пирдоп е най-високият комин

Виадукт се извисява двойно на Аспаруховия мост

Телевизионната кула в Русе е 204 метра 

135-метровият комин на ТЕЦ "Марица изток 2" рухна зрелищно след пожар. Макар да се извисява в облаците, той далеч не е най-голямото съоръжение в България.

Най-висок у нас е коминът на медодобивния завод в Пирдоп. Той е с впечатляващите 325 метра и 40 сантиметра. Предприятието е построено в периода 1955-1958 година и продължава да работи до ден-днешен.

Най-голямата му конкуренция е старият комин на ТЕЦ "Марица изток 2" - 325 метра, построен през 1977 г. Със същата височина е и коминът на ТЕЦ "Марица изток 3". Железобетонното съоръжение на ТЕЦ "Марица изток 2" беше в експлоатация до 2009 г., когато беше заменено от рухналия завчера комин. Новата димна тръба беше изработена от GPR материал, който се състои от полиестерна смола, кварцов пясък и стъклени влакна. Материалът е киселиноустойчив и не подлежи на топене или разтваряне при номинални температури на димния газ. Но пожарът успя да го повали.

В класацията по височина се нарежда и радиомачтата "Венец" в Шуменска област. Предавателят се извисява на цели 302 метра. В списъка за най-големи съоръжение следват само радиопредавателни станции - "Видин 2" (259 м), "Плевен" (250 м), "Стара Загора" (216 м), "София 5" (215 м), "Шумен 1" (205 м) и "Петрич" (205 м).

Едва след радиомачтите се нарежда първата по височина сграда в България - телевизионната кула в Русе. Тя се извисява над дунавската столица на 204 метра височина. Построена на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 м надморска височина, до 2001 г. тя е най-високата телевизионна кула и на Балканския полуостров.

Автори на проекта са арх. Стилиян Титков, арх. Евлоги Цветков, инж. Иван Янтахтов и инж. В. Василев. Строежът продължава от 1975 до 1987 г., когато влиза в редовна експлоатация. На височина 107 м се намира сладкарницата, а бетонното тяло завършва на 120-ия метър. Оттам започва антената, с която общата й височина достига 206 м. През 90-те години на миналия век е монтирана допълнителна антена и височината достига 210 м. През март 2007 г. е направена нова реконструкция, с която височината става 204 метра. На 9 октомври 2012 година аналоговата антена беше подменена с цифрова за рекордните 16 минути.

За съжаление към днешна дата кулата е затворена за посетители. Така жители и гости на града пропускат уникалната възможност да се качат със скоростния асансьор до сладкарницата, откъдето се разкрива 360-градусова гледка към Русе и околностите му.

Класацията продължава с 200-метровата станция "София 3", която се намира на около 2 км от село Вакарел. Разположена е на 900 м надморска височина. Ромбоидната предавателна антена е построена през 1937 г. от германска фирма. Предавателят, който работи до последно, е лампов, съветско производство. Станцията излъчва програма "Хоризонт" и парламентарния канал на БНР до 1 януари 2015 г., когато е изключена. Със същата височина е и коминът на ТЕЦ "Бобов дол".

Телевизионната кула "Копитото", която се намира в едноименната местност на Витоша, е висока 186 метра и се намира на 1345 м надморска височина. Съоръжението е проектирано от архитектите Любен Попдонев и Стефан Тилев. Построена е през 1986 година като заместител на старата телевизионна кула в София и за да обслужва столицата и цялото Софийско поле.

14 метра по-нисък е предавателят "Калиакра", а списъкът продължава с кулите "Снежанка" край Пампорово (156 м) и тази в Добрич (146 м).

Далеч назад в класирането е най-високата сграда в България. Тя се намира на бул. "Цариградско шосе" в София и е 126 метра. Представлява офис сграда и беше открита през 2013 г. Следвана е от друга бизнес сграда в кв. "Младост", която е с 5 метра по-ниска. Третото място при този тип постройки се заема от сградата на КНСБ, отново в София - 99 метра.

Първенец сред хотелите е "Родина" в столицата, който е 104 м. Само 100 сантиметра по-нисък е "Санкт Петербург" в Пловдив. И двете постройки са изградени през 1981 г.

Лидер при пътните съоръжения е виадукт "Бебреш" - 120 метра. Изграден е по автомагистрала "Хемус" и преминава над долината на река Бебреш. Намира се на около 1000 м надморска височина в Стара планина и е завършен през 1985 година. Конструкцията му включва предварително изготвени греди с дължина по 60 метра. Те са разположени над 12 равни отвора при обща дължина на моста 720 метра. Изборът на относително малки отвори на гредите, направен с цел да се използва наличната технология за тяхното производство, налага изпълнението на голям брой и необичайно високи стълбове - най-високият от тях достига около 120 метра. Мостът се използва и за бънджи скокове.

Значително по-нисък - едва 50 метра, е популярният Аспарухов мост във Варна. Той свързва кварталите "Аспарухово" и "Галата" с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния канал от Варненското езеро до Черно море. Аспаруховият мост е вторият с най-голям отвор в България от 160 м след моста "Нова Европа" (Дунав мост 2) между Видин и Калафат, който има няколко отвора от 180 м.

Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков. Освен на земетресение от 7-а степен по скалата на Рихтер Аспаруховият мост е проектиран да издържи на ураганен вятър със скорост 180 км/ч и температурна разлика от -40 до +40 градуса.