Скачаме от 1 на 14 април преди 107 години

При промяната от Юлианския към Григорианския календар 

Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до неточности - грешно отбелязваме обесването на Левски на 19 февруари по нов стил вместо на 18-и - подз.

Знаете ли, че днешният 14-и, всъщност, е 1 април?

И то не на шега! Само че не днес, а допреди 107 години.

Тогава България официално преминава от Юлианския към Григорианския календар. С което събудилите се на 1 април 1916 г. осъзнават, че вече е 14 април 1916-а.

На 12 март 1916 г. законът за въвеждане на Григорианския календар в България е гласуван в парламента. Обнародван е 9 дни по-късно и след това приведен в действие. В полунощ на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви, настъпва 14 април.

Събитията около Григорианския календар обаче датират от доста по отдавна. На 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХIII издава була, според която датите се преместват с 10 дни напред. Така се въвежда новият Григориански календар на мястото на действащия от древността Юлиански календар.

Григорианският календар не получава веднага всеобщо разпространение. Испания, Португалия, Полша, Франция и др. страни го приемат веднага. Англия и останалите протестантски държави го налагат през ХVIII в., а източноправославните чак в началото на ХХ в.

Във времето Юлианският календар се отдалечава от Григорианския, тъй като има повече високосни години. В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по "стар стил" (Юлиански календар), към поправката за "нов стил" се добавят различен брой дни. За периода 1582-1700 г. те са 10, за времето 1700-1800 г. - 11, 1800-1900 - 12, а за след 1900 г. - 13 дни.

След включването на България в Първата световна война въпросът за въвеждането на Григорианския календар у нас се поставя на дневен ред. На 26 февруари 1916 г. правителството на д-р Васил Радославов внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара. Предложението се обсъжда на първо четене в пленарна зала на 9 и 10 март. В мотивите за въвеждането се подчертават предимствата на Григорианския календар и обвързаността на България със страните от Западна и Централна Европа, които отдавна го използват.

На 12 март 1916 г. на второ четене, с малки корекции, Законът за въвеждане на Григорианския календар в България е гласуван в парламента. Обнародван е на 21 март и след това приведен в действие. В 24 часа на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви, настъпва 14 април. Сутринта всички ежедневни вестници излизат с новата дата.

Българската православна църква обаче продължава да следва Юлианския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския заедно с Румънската и Гръцката православна църква. Но по стария календар остават Великденският православен цикъл и твърдите дати на църковните празници.

Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.

Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил, традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил.

Понякога не се отчита промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. При промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.

Събитията имат още по-дълбок генезис. Когато римляните завладяват Египет (I век пр.н.е.), там те се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и император Юлий Цезар решава да го въведе в Римската империя, но с по-голяма точност.

По нареждане на императора александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Той е въведен в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.